"9 от 10 жилища у нас без застраховка за бедствие" извежда на първа страница в. "Монитор"

Полицата струва между 25 до 250 лв., защита срещу природни катаклизми се доплаща

Около една десета от българите са сключили имуществените полици, въпреки че почти всички живеят в собствено жилище. В това число са включени и застрахованите по изискване на банка кредитор ипотекирани жилища, коментираха от застрахователните дружества пред "Монитор".

В зависимост от избраните рискове на покритие и сумата, на която се застрахова даден имот, цената може да варира от 20-30 до 250 лева. У нас все още имуществената застраховка се сключва основно по задължение, например, когато имаме ипотечен кредит и банката изисква имуществена полица. Всяка застраховка има базови рискове - "Пожар" и природни бедствия, земетресението и други рискове се добавят към основното покритие. "Движимото имущество се застрахова отделно от недвижимото.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"200 хиляди чиновници ще станат пътни знаци по заповед на Борисов" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Премиерът се възмути от дупките и битовата престъпност, сякаш току-що идва на власт

До всяка дупка да се постави чиновник, който да не мърда оттам, докато не бъде запълнена. Такова нареждане даде премиерът Бойко Борисов, след като в понеделник ненадейно привика няколко министри в кабинета си и им даде абсурдни нареждания в обичайния си популистки стил. И както обикновено се възмути, разграничавайки се от резултатите на собственото си дългогодишно управление. 

Със същия замах Борисов нареди и повсеместно видеонаблюдение - до края на месеца неизвестно с какви ресурси.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Финансовият министър е знаел отрано за дълговете на здравната каса", четем в "Капитал"

Управителят на НЗОК д-р Камен Плочев се оказа прав, но това не означава, че няма да бъде сменен

Финансовият министър Владислав Горанов всъщност е знаел точния размер на задълженията на здравната каса към европейските здравни фондове за лечение на български граждани към датата 22 февруари т.г., когато поиска НЗОК да не сключва договор с лекарския съюз, преди да се разбере размерът на дълговете.

Прочети още от " Капитал"

"С над 60% се е увеличило търсенето на жилищни кредити през първите два месеца на 2018 г." е заглавиe от в. "24 часа"

Експертите на Пощенска банка отчитат продължаваща тенденция за ръст в жилищното кредитиране през първите два месеца на годината след динамичната 2017 г. Нарастването на интереса на потребителите към покупка на жилище води до над 60% увеличение на исканията за жилищен кредит, получени в банката спрямо същия период на миналата година.

Портфолиото на кредитната институция показва, че ипотечният бизнес продължава да бъде концентриран в големите градове на страната - София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, които формират около 90% от общия бизнес. Интересът на клиентите за покупка на жилища е насочен не само към самите градове, но и към населените места около тях, които имат изградени инфраструктурни връзки с близкия голям град. Наблюдава се търсене на по-големи имоти - квадратурата на имотите, които са финансирани за покупка през януари и февруари 2018 г., се увеличава на 94 кв.м спрямо 80 кв.м за същия период на миналата година. Увеличава се търсенето на монолитни жилища - 86% от усвоените кредити през периода са за монолитни жилища спрямо 84% година по-рано.

Прочети ще от в. "24 часа"

"Търсенето на работа също е изкуство", четем във в. "Стандарт"

-Господин Алексиев, статистика сочи, че 70% от българите разчитат на връзки, а не на умения при търсене на работа. Работи ли родният пазар на труда по логиката на конкуренцията?

-Искам веднага да направя уточнението, че това са данни, които много рядко се наблюдават и цитират. Стастиката задава няколко опции за отговор - търсенето на роднини и познати се съпоставя с явяването на интервюта, директни контакти с работодател, обяви т.н. Важно е да се каже, че повечето българи не посочват само един отговор. Т.е., когато се търси работа, хората използват по три или четири различни метода. И 70% от българите използват и търсенето на връзки. Аз не бих казал, че е притеснително, че този процент от сънародниците ни прибягват до този метод. По-скоро е притеснително, че много малка част от тях се явяват на конкурсни изпити и се опитват по някакъв начин сами да открият работа на конкурентен принцип, както вие споменахте. Т.е. културата на търсене на работа не страда толкова от това, че хората се обръщат към близките си и приятелите си, това е напълно нормално, а от това, че сравнително малка част от тях се опитват да използват по-съвременни, по-конкурентни методи.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Преходът след Brexit приключва в края на 2020 г.", пише в. "Капитал"

Това е датата, на която настояваше ЕС

Мишел Барние и Дейвид Дейвис - главните преговарящи за Брекзит от името на Европейската комисия и британското правителство, обявиха в Брюксел, че са постигнали споразумение за преходния период, след като Обединеното кралство напусне съюза на 29 март 2019 г.

Прочети още от в " Капитал"

"И БНБ скри кой е действителният собственик на "Юлен"", пише в. "Сега"

Екоминистърът обяви, че не е негова работа да казва чия е концесията на ски зоната в Банско

Властта продължава да бяга от отговора на въпроса кой е истинският собственик на "Юлен", фирмата концесионер на ски зоната в Банско. В понеделник министърът на екологията Нено Димов съобщи пред БиТи Ви, че е поискал информация от БНБ, но получил отказ - обяснили му, че това не е в правомощията на централната банка. 

В тв интервюто си министърът сам се вкара в абсурдна ситуация, като каза, че всъщност държавата знае кой е реалният собственик на дружеството. И копирайки примера на поведение на БНБ, Димов обясни, че не можел да назове името, защото не било негова работа - ръководеното от него екоминистерство контролирало само изпълнението на концесионния договор.

Прочети още от в. "Сега"

"Всеки втори у нас мръзне, за да пести от сметките за отопление" пише в. "Монитор"

Обмислят директни помощи от държавата за покриване на разходите за еленергия

Всеки втори у нас, или 40 на сто от потребителите, не могат да поддържат домовете си достатъчно топли, защото са енергийно бедни. Това стана ясно по време на конференция за енергийната бедност, организирана от Министерството на икономиката. По този показател България е в най-лошата позиция в Европейския съюз, обясни Меган Ричард, шеф на дирекция в Европейската комисия. По думите й енергийна бедност има, когато хората не успяват да отопляват или да охлаждат домовете си и когато голяма част, повече от 10 процента от доходите, отиват за плащане на сметки за енергия.

Прочети още от в. "Монитор"

""Газпром" се отказва засега от "Турски поток" като износител на газ за Европа" четем в "24 часа"

Газпром" е започнал да демонтира и замразява стотици километри от тръбопровода, подвеждащ газ по руска територия към морския участък на проекта "Турски поток". Това означава, че в компанията са изгубили надежда в обозримо бъдеще да превърнат газопровода в мащабен износ за Европа, коментира изданието Finanz.ru, цитирано от "Дневник".

Новината разпространи агенция "Интерфакс", според която заради съкращаването на първоначалните планове за капацитет на "Турски поток" от 63 на 15.75 млрд. куб. м годишно са се оказали ненужни 506 км тръби. Те са част от Южния газов коридор, който бе проектиран за "Южен поток".

Прочети още от в. "24 часа"

"Няма проблеми за хъб "Балкан", пише в. "Стандарт"

Решението на "Газпром" да ликвидира две от четирите тръби на своя територия окончателно - вече ясно и категорично - казва "сбогом" на каквито и да било надежди за възраждане на проекта "Южен поток". То за пореден път показва, че Русия се е съсредоточила в реализацията на проекта "Турски поток" и го следва неотстъпно. Знаем, че продължава планомерното полагане на двете успоредни тръби по дъното на Черно море от Анапа към турска територия. Това обаче далеч не означава, че Русия се е отказала от експорта на природен газ по "Турски поток" за Европа, нито пък край на нашите надежди част от газа, който ще бъде транспортиран по него, да дойде в България и да захрани бъдещия газов хъб "Балкан" край Варна, каквито коментари прибързано се чуха.

Напротив - наличието на руски газ на турско-българската граница след около година не само че няма да попречи на реализацията на нашия проект за хъб "Балкан", но и ще ни даде пълна възможност да търгуваме с този руски газ, ако, разбира се, преди това си решим успешно задачата да изградим нашия хъб край Варна и довеждащата към него инфраструктура.

Прочети още от в. "Стандарт"