"9285 лв. заплата чакат новия президент", "Харчим по 500 лв. на човек годишно в онлайн магазини"

"9285 лв. заплата чакат новия президент", четем на първа страница на в. "24 часа"

5952 лв. е основната, държавният глава взема и по 1,6% добавка за всяка прослужена година 9285 лв. заплата очакват новия президент на България. Това показват изчисления на "24 часа" по данните на Националния статистически институт. Според правилника на Народното събрание възнаграждението на държавния глава е 2 пъти по-голямо от депутатското. То пък от своя страна е колкото 3 средни заплати в обществения сектор за последния месец от тримесечието, за което НСИ е обявил данни. В четвъртък статистиката съобщи, че в държавната сфера през септември са получавали средно по 992 лв. Това прави базова заплата от 2976 лв. за депутатите и 5952 лв. за президента.

Прочети още от в. "24 часа"

"Харчим по 500 лв. на човек годишно в онлайн магазини" четем във в. "Монитор"

Все по-често пазаруват деца, които дърпат сектора напред

Около 500 лв. годишно харчи един човек за електронно пазаруване. А близо 90% от поръчките се правят в български сайтове. Това съобщи за "Монитор" Петър Ванчев, председател на Българската асоциация за електронна търговия. Заявките за консумативи са често, за разлика от пазаруването на черна техника. Сериозна и точна статистика за това няма, но според анализатори около 1/3 от интернет потребителите пазаруват в онлайн магазини. Основно това са млади хора на около 25 г., за които няма разлика дали ще направят покупката на дадена стока през нета или от търговска верига.

Наложеният платеж категорично остава сред най-предпочитаните начини за плащане, заяви още Ванчев. Той уточни, че погасяването на задълженията с карта или по банков път са до 5% и то не при всички търговци.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Митът, че Доналд Тръмп ще легне пред руснаците е крайно пресилен" четем на първа страница на в. "Труд"

Експертът по международна сигурност Димитър Гърдев:

Отношенията с Кремъл са обтегнати, защото от десетилетия няма диалог

- Кой печели от тази шокираща, както я наричат, победа на Доналд Тръмп, г-н Гърдев?

- Може би всички. Лозунгът на кампанията на Тръмп бе "Да направим Америка отново велика". Мисля, че той ако стабилизира икономиката и превърне САЩ отново във велика страна, ще спечелят всички. Ако не успее, въпросът кой ще загуби е ясен.

- Какво щеше да стане ако Хилъри Клинтън беше станала президент... освен че щеше да бъде първата жена държавен глава?

- Това, което щеше да стане, е това, което наблюдаваме и в момента и което беше заявено в нейната кампания. Тя щеше да продължи тази линия на противопоставяне.

- С Русия?

- Да не забравяме и Китай. Двете споразумения, за които САЩ натискат своите партньори - Трансатлантическото и Транстихоокеанското споразумения, които на практика са реална промяна на цялата световна икономическа система, изключват Китай и Русия.

Прочети още от в. "Труд"

"Данък музика за всяка флашка", пише във в. "Стандарт"

Въпреки усилията на "Музикаутор", развитието на авторските права в България е въпрос на държавна политика. Факт е, че нивата на събираните авторски възнаграждения в страната остават най-ниски в Европа, като по изчисления на сдружението те се равняват на средните за Африка. Това каза за "Стандарт" Иван Димитров, изпълнителен директор на "Музикаутор". "Музикаутор" е сдружение, чиято основна дейност е управлението на авторските права на композитори, автори на литературни и музикални произведения. По инициатива на "Музикаутор" и с партньорството на "Филмаутор" на 6 и 7 април тази година в София се проведе Европейският комитет на CISAC. "Той изостри вниманието на българските политици към възнагражденията на авторите. Комитетът прие резолюция за компенсациите от продажбата на празни носители и записващи устройства, върху които се копират авторски произведения. Въпреки че такава норма е възприета в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), България е единствената страна-членка на Европейския съюз, в която тя никога не е работила и повече от две десетилетия българските и чужди автори са лишени от своето законно обезщетение", заяви Иван Димитров. Ако нормата в закона се прилага, при продажбата на всяка флашка или DVD трябва да се събират между 1% и 1,5% от цената в полза на носителите на авторски права.

Прочети още от в. "Стандарт"

""Булгаргаз" предлага газът да поскъпне с 10.23% от януари", четем на първа страница в. "Капитал Daily"

Цената на природния газ да поскъпне с 10.23% от началото на следващата година. Това е ценовото предложение на "Булгаргаз", внесено в четвъртък в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която решава колко ще струва. Според прогнозата на "Булгаргаз" цената ще се повиши с 29.31 лв. и ще бъде 315.91 лв. за 1000 куб. метра.

Ако предложението бъде одобрено, това ще е първото сериозно поскъпване на природния газ от началото на 2014 г. насам. То ще се случи в средата на отоплителния сезон, което означава, че КЕВР ще трябва да коригира и цените на топлофикациите. Тепърва обаче компанията има месец, за да внесе окончателното си предложение, а регулаторът рядко удоволетворява ценовите прогнози на компаниите.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Ненчев се отметна и купи двигатели за МиГ-29 от Русия" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Двегодишната сага с ремонтите на изтребителите МиГ-29 завърши с победа на Русия и безславна загуба на военния министър Николай Ненчев, който се заричаше, че няма да купи нищо руско за армията.

В четвъртък Министерството на отбраната се похвали с подписан договор за доставка на 10 двигателя за руските изтребители. Четири от тях са нови, а шест са ремонтирани. Първите два ремонтирани двигателя ще бъдат доставени до 30 април 2017 г., а следващите ще пристигат по двойки всеки следващ месец. Новината беше анонсирана от премиера Бойко Борисов ден по-рано. По Би Ти Ви в сряда той обяви, че договорът е за 42 млн. лв. и е сключен с руска компания.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Голямото изТръмп-ване", пише в. "Капитал Daily"

Америка избра да скочи в неизвестното. Остава надеждата, че президентът ще е по-различен от кандидата

Ако много търсим добра новина в американските президентски избори, тя може да е следната - с победата на Доналд Тръмп САЩ се разминаха с опасността загубилият да не признае резултата и да обяви вота за манипулиран. Сега остава да разберем дали всички апокалиптични очаквания, свързани с 45-ия обитател на Белия дом, ще се сбъднат.

Шокът от загубата на Хилъри Клинтън завари неподготвени всички - социолозите, елитите, медиите, Вашингтон, САЩ и света. Както беше обещал милиардерът с кариера на риалити звезда и нулев политически опит, това е американският Brexit, но "умножен по десет". Подобно на Великобритания, в Америка гневните, изплашените и чувстващи се изоставени изкрещяха силно и в желанието си за драстична промяна решиха да скочат в неизвестното.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Банките все още бягат от проекти за имоти на зелено", пише в. "Сега"

Българските банки остават недоверчиви към проекти в сферата на недвижимите имоти. Това важи най-вече за проекти, които тепърва ще се реализират, за сметка на такива с вече доказана възвръщаемост, показва проучване на KPMG сред над 100 европейски банки, представено вчера на конференцията за пазара на имоти BalREC. В това отношение българските банкери са далеч по-внимателни в сравнение с колегите си от други страни от ЕС.

Основните причини за предпазливото отношение у нас са лошите кредити, замразените проекти и непродадените изградени жилища, офиси и търговски площи от годините на кризата. Голяма част от тези недовършени проекти бяха придобити от банките заради неплатени заеми и те се превърнаха в сериозни играчи на пазара на имоти.

Прочети още от в. "Сега"

"Аутсорсинг фирми помпат наемите на офисите", четем във в. "Монитор"

150 хил. кв. нови кантори излизат на пазара до края на 2018 г.

Търсенето от страна на чуждите аутсорсинг компании са основната причина за повишаването на наемите в първокласните офиси у нас. Това стана ясно по време на имотна конференция в София. От началото на годината наемите в сегмента са се увеличили с около 10%.

"В момента в аутсорсинг фирмите са заети около 30 хил. души и след няколко години те може най-малкото да се удвоят", смята Ксавие Марсиняк, президент на TELUS International Europe. По думите му подобни инвестиции обикновено са дългосрочни и продължават 10 дори 20 години. Според него за такива фирми е важно в държавата да има стабилност, като единият от аспектите е политическият, като не е за подценяване и степента на сигурност. Марсиняк смята още, че България трябва да следва модела на Ирландия, където аутсорсинг индустрията, привлякла много външни инвестиции, се развива успешно вече над 25 години.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Проф. Милко Палангурски: Задължителното гласуване доведе до преврат в 1923 г.", пише в. "24 часа"

Не подкрепям никого" имаше само в Русия, но Путин го махна, казва преподавателят по история във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" - Проф. Палангурски, има ли аналогия задължителното гласуване в нашата история? - Първият случай е при Земеделския народен съюз през 1923 г. за изборите за XXI обикновено народно събрание. Те обаче завършиха един месец по-късно с преврат. Това не го забравяйте. Получил се е желаният от управляващите резултат - те с 60% от гласовете получиха 90% от народните представители, което отвори, така да се каже, пътя за един от най-тежките преврати в българската история. Разбира се, по време на социализма не законово, но де факто гласуването беше задължително

Прочети още от статията на в. "24 часа"

"Защо еврото не можа да постигне целите си?" пише в. "Труд"

В някои случаи - когато удари криза - икономиките се нуждаят от години, за да се завърнат към предкризисните нива на растеж и безработица. Онова, пред което е изправена Европа, е по-лошо: в повечето европейски страни стандартите на живот почти със сигурност никога няма да стигнат равнището, което щяха да са достигнали, ако не беше кризата на еврото - или ако кризата на еврото беше по-добре управлявана. Но провалът на еврото стига по-дълбоко.

Защитниците на еврото с право твърдят, че еврото не беше само икономически проект, имащ за цел да подобри стандартите на живот като повиши ефективността на разпределението на ресурсите, следвайки принципите на сравнителното преимущество, засилвайки конкуренцията, възползвайки се от икономиите на мащаба и укрепвайки икономическата стабилност. По-важното е, че това беше политически проект; той трябваше да засили политическата интеграция на Европа, сплотявайки все повече народите и страните в Европа и осигурявайки мирно съжителство.

Прочети още от в. "Труд"