Снимката по-горе показва как изглежда днес огромният завод за производство на кабели IKA в един от най-красивите квартали на източен Берлин, Кьопеник. Общите разрушителни усилия на вандализма и разпада, огромната индустриална руина отдавна е трън в очите на местните, пише Deutche Welle.
В най-добрите си дни заводът е давал работа на 5 400 души в Берлин. Когато рухна режимът в края на 80-те години на ХХ век и двете Германии се обединиха през 1990 г., трудните стъпки от планирана към свободна икономика срина производството в Източна Германия, тъй като много от компаниите не бяха достатъчно добри, за да оцелеят сред конкуренцията без държавна помощ.
През 1992 г. бртианската British Insulated Callender's Cable (BICC) купи IKA, но четири години по-късно прекрати дейността изненадващо и сложи край на известния някога завод.
Отопление за хиляди
Още по-голяма руина в Източна Германия може да бъде намерена във федералната провинция Саксония-Анхалт. Там малкото селище Вокерод бе дом на истински огромна централа на въглища, която, освен всичко останало, носеше топлина в домовете на жителите на съседния град Десау.
Централата спря работа през 1994 г., а газовата турбина я последва четири години по-късно. Четирите комина отдавна бяха разрушени, но повечето сгради все още са там.
В началото на тази година местни медии започнаха да пишат за баварски инвеститор, който има интерес в превръщането на поне част от територията в един от най-големите в Европа - ако не и най-големият - паркинги за камиони, заедно с хотел и бензиностанция. Материалите споменаваха инвестиция от поне €10 милиона, но засега явно Вокерод няма да се отърве от руините - дори три десетилетия след обединението.
"30 години изглеждат като дълъг период, но дори и те минаха толкова бързо", казва Екхард Соргер от общинските власти в Плауен, град в Източна Германия. Той е отговорен за промотирането на местната индустрия и човекът, с когото се срещат потенциалните инвеститори.
Така той има поглед какво се случва с индустриалните руини в града. Не е изненада, че те съвсем не са малко.
"Plauener Spitze", някога известна търговска марка за дантели и бродерии, може да е първото, за което се сещате, като помислите за нашия град, но нека не забравяме, че тук имаше много индустрии - инженерство, производство на машини и много други", казва той.
Само частица от заводите оцеляха след икономическите промени в началото на 90-те. Градът работи усилено, за да премахне старите сгради или да им вдъхне нов живот, но не е трудно да открием реликви от отминалите дни. За тях явно няма бързо решение.
"В много случаи говорим за изоставени и натрупали дълг обекти, за които банките си искат парите", обяснява той. "И макар да имаме интерес да ги премахнем, нашето общество не може да си позволи високата цена за тях, само за да ги събори след това".
Освен това има и случаи, в които "частни инвеститори купуват имота, но след това не правят нищо с него. Те играят с надеждата, че ще могат да се възползват, ако цените на имотите се покачат".
Не можем и да не споменем случаите, в които почвата под старите заводи е замърсена - нещо, което изисква множество средства и плаши инвеститорите.
Така изглежда, че Германия скоро няма да се отърве от старите си индустриални сгради, които пазят живи спомените за отминала епоха.