На края на малък български град на южния бряг на Дунав лежи една следа от комунизма, където отеква ехото на едно от най-зловещите места от съветската ера. Празни апартаменти се издигат сред снега като забравени кутии. Прозорците са счупени, фасадите се рушат, а плевелите са завзели градините, където е трябвало да растат цветя. Изглежда като призрачния град край Чернобил на 1 200 километра на север, пише Bloomberg в свой материал за България и град Белене.
Огромната разлика е, че този в Белене в България никога не е имал жители. Сградите са издигнати през 80-те години от правителството, за да подслонят работниците от планираното съоръжение. Но проектът бе изоставен, после съживен и отново изоставен по време на прехода на страната от източния блок от комунизъм към капитализъм.
Сега, в сърцето на най-бедния край на Европейския съюз, България планира отново да съживи проекта за ядрената централа. Изправено пред дилема, която е позната из континента, правителството твърди, че страната не може да се справи с търсенето на електричество по друг начин.
Кабинетът ще събере оферти от инвеститорите в началото на следващата година за изграждането на централа с мощност 2 000 мегавата и таван на цената от €10 милиарда. Земята, празните апартаменти, вече подготвените основи и два неизползвани руски реактора ще бъдат предложени като стимул.
"Този проект стои като неразрешен проблем в българския енергиен сектор от много време", казва министърът на енергетиката Теменужка Петкова. "Но ситуацията сега е много по-различна".
Както с всички ядрени проекти по света, и тук има опозиция - и като вземем предвид историята на България - множество скептицизъм към обещанията на правителството, че това усилие няма да разруши държнавната хазна или да натовари данъкоплатците със сметката.
Правителства, строители и инвеститори из Европа бягат от скъпите проекти за атомни централи и се обръщат към възобновяемите източници като вятър и слънце. Консенсусът сред гражданите, анализатори и икономисти - дори и сред някои депутати - е, че проектът няма да заработи. А и дори и това да се случи, ще помогне на Русия, която се опитва да увеличи влиянието си в България.
"Пълна каша е", казва Красен Станчев, директор на консултантската KC2, асоцииран професор в Софийския университет и отдавнашен критик на проекта.Центърът за изследване на демокрацията смята, че няма нужда от нов енергиен капацитет в следващите поне три десетилетия, а централата ще генерира загуби от 9 милиарда лева до 2050 г.
"Основната причина тази централа да не бъде изградена е, че ще е изключително скъпа и няма да може да предложи конкурентна цена", казва Мартин Владимир, енергиен анализатор в центъра. "По някое време ще се превърне в изоставен проект, в зомби без никаква реална роля в електрическата система".
Но България, на фона на натиска от ЕС за намаляване на емисиите с общо 30 процента до 2030 г., настоява, че се нуждае от втора ядрена централа повече от всякога. Целта е да бъде покрита нуждата от повече електроенергия, която електромобилите и икономическият растеж ще създадат.България покри целите си за възобновяема енергия за 2020 още преди години. Около 19 процента от общото използвано електричество идва от възобновяеми централи. В ЕС този дял е средно 17 процента. Но държавата все още гори въглища в някои от най-мръсните съоръжения на континента, за да генерира около 46 процента от енергията за страната. Този дял се повишава през зимата.
Енергията от вятъра и слънцето не е източник, на който може да се разчита, казва Петкова. Правителството трябва да осигури дългосрочното производство на електричество и това може да стане само с ядрена енергия, казва тя.Зад километри телена ограда край Белене се намират шепа сгради и очукани складове. В тях има кутии, в които се намира част от нужното оборудване. Има и съоръжение за пречистване на вода, което е готово да заработи, както и завод за бетон.
Единствената видима част от основните е равна, потънала секция земя, малко по-голяма от футболно игрище, обградена от почти 50-метрови кранове, които не са използвани от 90-те.
Реакторите, купени от Росатом при последния опит за започване на проекта, имат мощност от 1 000 мегавата - горе-долу колкото и тези в Чернобил. Те стоят в полето, предпазени от природните стихии.
Въпреки че българското правителство твърди, че проектът няма да надвиши първоначално определената стойност, повечето анализатори припомнят, че надхвърлянето на план сметката е нещо често срещано в индустрията. Заради това, както и заради изискването, че държавата трябва да е свободна от финансова отговорност, броят на инвеститорите може да бъде ограничен до руски и азиатси компании. China National Nuclear Corp. и Korea Hydro & Nuclear Power Co. са изразили интерес.
"Твърде рисковано и твърде скъпо е за една частна компания да го направи", казва анализаторът от Bloomberg Intelligence, който е мечи настроен към нови проекти.
В Белене, град със 7 266 жители близо до границата с Румъния, кметът Милен Дулев настоява проектът да бъде изграден. След като първият план бе спрян с падането на комунизма през 1989, вторият опит през 2004 г. води до рязък ръст на цените на имотите там, казва той.
От тогава цените на земята пада с една трета, след като планът отново е спрян, но сега пак бавно вървят нагоре.
Ако централата започне да бъде строена, икономиката на града "ще се подобри значително", казва той.
Около 2 000 работници ще са нужни за изграждане на централата, а 800 ще намерят работа дългосрочно в региона, където средната годишна заплата е около $6 000.
USD
CHF
EUR
GBP
