"Богат си, ако имаш 1000 лева на месец", четем във в. "Стандарт"

Заможните българи ядат по-малко хляб, но значително повече плодове, зеленчуци и месо от бедните си съграждани, сочат данните на НСИ. В България най-богатите 10% от населението имат годишен доход от 12 977 лв., което прави само по 1081 лв. на месец. 

Сумата е доста малка на фона на средната заплата за страната, която вече е над 1000 лв. Но причината за това е, че всички получени в семейството заплати, пенсии и други доходи се разделят между членовете на домакинството. Така дори един човек да има висока заплата, ако в домакинството има безработен, деца или пенсионер, средният доход на човек пада значително.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Само 20 от 265 общини могат да издават и обменят е-документи" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Правителството вече няма да отпуска пари за компютри, а за свързване на регистри

Въпреки милионите, пръснати за електронно управление в България, едва 20 от 265 общини в България могат да обменят електронно документи с други администрации. Още 80 са подали заявления, за да се съобразят с изискванията за е-управление. Това съобщи председателят на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Росен Желязков на традиционната годишна среща на правителството с местните власти в курорта "Албена" вчера.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Възроденият китайски мегапроект край Елин Пелин стана борсов рекордьор", четем на първа страница в. "Капитал Daily"

Благодарение на една сделка за 300 акции от миналата седмица "Кепитъл консепт лимитед" е най-голямата публична компания в България с 13 млрд. лв. пазарна капитализация

Доскоро цялата пазарна капитализация на Българската фондова борса (БФБ) беше под 10 млрд. лв., което е доста незавиден показател за развитието на фоновия пазар на държава с над 90 млрд. лв. БВП. От миналата седмица обаче това се променя ударно и вече местната инвестиционна общност може да се похвали с гигант с рекордните близо 13 млрд. лв. пазарна капитализация.

Прочети още от в. " Капитал Daily"

"Болната нация - заплаха за сигурността" е заглавиe от в. "24 часа"

Нужно е по-голямо присъствие на НАТО в Черно море според проект на стратегията за национална сигурност

Състоянието на здравната система е една от най-големите заплахи за националната сигурност. Това става ясно от проект за актуализация на стратегията за национална сигурност, подготвен от правителството.

Актуализирането на стратегията е било наредено от премиера Бойко Борисов през юли и вече е готов вариант за приемане от Министерския съвет, научи "24 часа".

Прочети ще от в. "24 часа"

"Спас уреждал срещи на политици с протестъри" извежда на първа страница в. "Монитор"

Мошеникът мамел със самолетни билети на принципа на пирамида

Обвиненият за измами със самолетни билети Спас Василев от Кочериново е свързвал журналисти с политици и уреждал срещи между тях, каза пред журналисти адвокатът му Георги Ценов. "С негова протекция много хора са започнали работа", твърди защитникът на Василев. От френдлистата на измамникът пък е видно, че той е комуникирал основно с хора от протестърските кръгове, сред които и доста представители на медиите. Приятелството на Спас с журналисти във фейсбук адвокатът обясни така: "От журналистите е търсил уважение и внимание".

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Фабриката на Ролман: Между растящите заплати и риска от затваряне", пише в. "Капитал"

Синдикатите предлагат увеличение при нископлатените, а собственикът - силен ръст при най-производителните

Работещите в "Пирин текс продакшън" - гр. Гоце Делчев, най-голямото шивашко предприятие в Югозападна България, обмислят стачни действия. Причината е, че все още не са постигнали споразумение за колективния си трудов договор за следващата година, в което се определят заплатите. Освен че е сред десетте най-големи компании в шивашкия сектор с приходите си от 36 млн. лв., германското дружество е и сред най-големите 20 работодателя в страната със своите над 2500 служители. Друг важен детайл е, че в "Пирин текс" има синдикати, което е рядкост за нова частна компания в България.

Прочети още от в. " Капитал"

"Много ли са университетите в България?", пише в. "Сега"

Лъжа е, че намаляването на конкуренцията ще увеличи качеството

Наскоро професор от Маастрихтския университет представи доклад, в който се препоръчва висшите училища в България да се намалят до 10, защото "такава била европейската практика". Според документа, докато не бъде направена тази реформа, всяко увеличаване на финансирането за наука няма да постигне желания резултат, а след като тя се извърши, българските университети ще могат да станат конкурентоспособни на останалите в Европа.

Прочети още от в. "Сега"

"Как да открием разплащателна или платежна сметка и депозит" пише в. "24 часа"

Всеки българин ползва банкови продукти и услуги. Експертите на БНБ са подготвили наръчник с полезни съвети за различните казуси.

Най-често използваните сметки, които трезорите предлагат, са разплащателна сметка, платежна сметка за основни операции, депозитна сметка и спестовна сметка.

Разплащателната сметка се предлага както от банки, така и от платежни институции и дружества за електронни пари. Тя е подходяща за всеки, който иска да получава пари от заплата, хонорар, пенсия или други плащания, които постъпват по нея. Чрез тази сметка могат да се извършват и плащания, например да се заплащат сметките за комунални услуги или да се превеждат средства към сметки на физически и юридически лица.

Прочети още от в. "24 часа"

"Парите в пенсионните фондове в пъти по-доходни от банките", пише в. "Стандарт"

- Г-н Абаджиев, разкажете малко повече за събитието, което ще се проведе на 17 октомври - Юбилейната конференция по случай 20-ата годишнина на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Какви теми ще бъдат дискутирани, кои ще са официалните гости? 

- Тази конференция се провежда в рамките на отбелязването на 20-ата годишнината от учредяването на БАДДПО. Ние решихме, заедно с приятното отбелязване на тази годишнина, да проведем и една сериозна международна конференция с участието на чуждестранни лектори. В рамките на тази конференция ние искаме да направим анализ как вървят промените и пенсионните реформи извън България, да получим информация от видни европейски специалисти. Така ще получим и един поглед към българската реформа, за да можем да сверим часовниците си, да видим как стои българският пенсионен модел на фона на пенсионните модели, използвани в други страни в Европа и извън Европа.

Прочети още от в. "Стандарт"