Пандемията засегна тежко редица сектори в икономиката, а сега минната индустрия се оказа един от най-големите печеливши от възстановяването от кризата.
Няколко държави в света насочиха част от държавната помощ за бизнеса за стимулиране на добива на суровини, като мед, стомана и литий. Тези и други метали се оказаха във фокуса на инвеститорите, след като цените им нараснаха осезаемо през последните месеци заради "събуждането" на производството.
Така големите компании в индустрията се оказаха принудени да търсят повече възможности за добив. И някои от тях се насочиха към интересен източник - дъното на океана.
Дълбоководният добив все още е доста непозната тема, но според изчисленията той може да гарантира приходи между 8 и 16 трилиона долара, пише специализирания сайт OilPrice.
Според изследванията най-големи залежи има в зоната, намираща се под повърхността на Тихия океан между Хавай и Мексико. Към момента близо 20 международни компании имат договори за извършването на проучвания в региона, който обхваща площ от над 5000 километра.
Ценните метали могат да бъдат намерени в т.нар. полиметални възли по морското дъно. Те съдържат утаени железни оксихидроксиди и манганови оксиди, от които могат да бъдат извлечени метали, като никел, кобалт, мед, титан и редкоземни метали.
Изчисления сочат, че около 21 милиарда тона такива полиметални възли лежат на дъното на океаните в световен мащаб. И този обем се равнява на около 225 милиона тона мед или около 25% от резервите на метала на сушата, 94 000 тона кобалт, което е 6 пъти повече от установените запаси на земната повърхност, както и 270 милиона тона никел или това е обем 100 пъти над годишното световно производство на никел.
Досега 28 договора за проучване в Тихия, Индийския и Атлантическия океан са одобрени и те покриват 1,3 милиона квадратни километра от океанското дъно.
Като се има предвид огромния потенциал за добив там, в следващите години минната индустрия ще разчита за милиарди долари приходи на тези залежи.
NaskoZashtoto
на 23.08.2021 в 15:17:56 #1от където и да е преписано, съдържа много сериозни грешки, като най-съществената е, че проучването е много далеч от добив, а цената на добив на минерали дори от повърхността на океанското дъно, расте в геометрибна прогресия в зависимост от дълбочината Да не говорим за цената да се копаят скалните породи под дъното, за да се извади това, което е в тях или под тях и за факта, че технологиите за това в промишлен мащаб все още не съществуват. Отделен е въпросът за екологическата цена. Така че последното изречение : "Kaтo ce имa пpeдвид oгpoмния пoтeнциaл зa дoбив тaм, в cлeдвaщитe гoдини миннaтa индycтpия щe paзчитa зa милиapди дoлapи пpиxoди нa тeзи зaлeжи." е откровена лъжа.