Разкритията в милионите документи, изтекли от панамската адвокатска кантора „Мосак Фонсека”, които разкриват предполагаем пръстен за пране на пари, ръководен от приближени на руския президент Владимир Путин, могат да накарат мнозина читатели „да се удавят в море от объркващи термини и фрази”.
Макар че има легитимни начини за използване на данъчни убежища, голяма част от това, което се е случвало, е свързано с криене на истинските притежатели на парите и на техния произход, както и избягване на плащане на данъци върху средствата.
BBC представя отговори за това как са се укривали активите и са се избягвали данъците в случая „Панама”.
Фирми-пощенски кутии (Shell companies)
Този тип компания отвън изглежда като законен бизнес. Всъщност обаче е празна „черупка”. Тя не прави нищо друго, освен да управлява парите в нея, докато крие кой е собственикът им. Мениджмънтът е съставен от адвокати, счетоводители или дори от чистач в офиса, който предимно се занимава с подписване на документи и позволява името му да се появява на бланката.
Когато властите се опитват да установят кой наистина притежава или контролира парите в компанията, им се казва, че мениджмънтът прави това, но всичко това е просто фасада.
Някой друг плаща на този вид компании, за да скрият парите си от властите или в някои случаи от бившите си съпруги. Те се наричат „фирми-пощенски кутии”, защото се състоят най-вече от адрес, до който да се изпращат документи.
Офшорни финансови центрове
Ако имате фирма-пощенска кутия, не бихте искали да е базирана в Лондон или Париж, където органите обикновено могат да разберат кой е нейният собственик. Нужен е офшорен финансов център, който често бива наричан данъчно убежище. Обикновено те се намират в малки островни държави (откъдето идва и името „офшорни”), с високо ниво на банкова тайна и много ниски или несъществуващи данъци върху финансовите трансакции.
Има много данъчни убежища по света – от Британските Вирджински острови до Макао, Бахамските острови и Панама. Дори в такива места повечето финансови услуги са напълно легални. Освен това потайността ги прави много привлекателни за лицата, които укриват данъци, и мошениците по света, особено ако регулаторите са слби или си затварят очите.
Акции и облигации на приносител
За допълнителен пласт анонимност и възможност за лесно прехвърляне на големи парични суми акциите и облигациите на приносител са очевиден отговор. Всяка британска банкнота от 5 паунда гласи следните думи: „Обещавам да заплатя на носителя сумата от пет паунда”. Това означава, че ако банкнотата е в джоба ви, тя е ваша. Човекът, който носи парите, ги притежава, може да ги харчи или да прави каквото си поиска с тях.
Акциите и облигациите на приносител действат по същия начин – човекът, който ги има в джоба си, куфара си или сейфа си, ги притежава. Те обаче не са на стойност 5 паунда. Обикновено облигациите на приносител възлизат на суми като 10 000 паунда.
Това е много удобен начин, ако искате да движите огромни суми пари, и чудесен начин, ако искате да отречете собственост. Ако облигацията се държи в офиса на адвокатската кантора в Панама, кой ще знае дали е ваша или дори дали съществува? Това обяснява защо американското правителство спря да продава облигации на приносител през 1982 г.
Пране на пари
Прането на пари включва почистването на „мръсни” пари, така че да могат да се използват, без да бъдат събудени подозрения. Ако сте наркодилър, измамник или корумпиран политик, ще имате много пари и никакъв начин да ги изхарчите или скриете, без да разкриете играта. Парите се нуждаят от „почистване”, така че можете да ги прехвърлите във фирма в офшорен финансов център, където могат да ви помогнат да ги превърнете в облигации на приносител, притежавани от фирма-пощенска кутия, за която никой не знае.
Санкции и тяхното заобикаляне
Един от начините за наказване и ограничаване на властта на режимите по света, които се ползват с лоша слава, са санкциите. Те могат да включват ограничения върху вноса на военно оборудване или боеприпаси, забрана на износ на петрол и други стоки, както и лични санкции – закриване на банкови сметки на диктатори и техни приятели, семейства и поддръжници.
Колкото по-тежки са санкциите върху даден режим, толкова повече пари се правят за тяхното заобикаляне. Осигуряване на тайни банкови сметки на мъчители и масови убийци, снабдяване с оръжия на едната или дори и на двете страни в една гражданска война или финансиране на ядрените амбиции на отделни режими. Печалбите са огромни и, разбира се, много секретни банкови сметки и компании-пощенски кутии в части от света, в които властите си затварят очите, са ключови за обръщане на санкциите в доходоносни и безопасни.
Европейската директива за спестяванията
За да спре хората да укриват пари от данъчните власти, Европейският съюз въведе директива за спестяванията. Така банките в страните членки на ЕС събират дължимите данъци по банковите сметки, държави от граждани на други държави от общността. Не можете да се ирландец с холандска банкова сметка и да се надявате, че ирландските данъчни няма да разберат за това или да съберат дължимите данъци.
Тази директива прави укриването на пари в Европа много по-трудно. Интересно е, защото когато директивата се дискутираше и бе въведена, имаше внезапен ръст на хората, които иска да си открият банкови сметки извън Европа, следователно скок и в интереса към места като Панама и Британските Вирджински острови.