"Гласуваме задължително, ако искаме", "300 малки язовира опасни, следят ги непрекъснато"

"Гласуваме задължително, ако искаме" четем на първа страница на в. "Труд"

Омбудсманът атакува и ограниченията във вота в чужбина

За първи път Изборният кодекс се занимава и с правата на гражданите

На изборите гласуваме задължително, но само ако искаме. Това следва от решението на Конституционния съд, с което бе отменена санкцията за негласуване.

Съдът бе сезиран от омбудсмана Мая Манолова. В мотивите си тя изтъкна, че конституцията провъзгласява гласуването за право, а не за задължение, т.е. гражданинът има пълната свобода да реши дали да участва в изборите.

Юристи коментираха, че Манолова не е атакувала текста от Изборния кодекс, с който се въвежда задължителното гласуване - чл. 3. Тя е поискала отмяната само на чл. 242а, който предвижда, че заличаване от списъка на всеки, който не е гласувал на два поредни вота от един и същ вид.

Поради тази причина Конституционният съд не е отменил самото задължително гласуване, а само санкцията за негласуване.

Прочети още от в. "Труд"

"300 малки язовира опасни, следят ги непрекъснато" четем във в. "Монитор"

над 170 са с неустановена собственост

Около 300 опасни малки язовира са установили проведените през миналата година проверки на метрологичната агенция, съобщиха от ведомството за "Монитор".

Инспектирани са 5169 язовира и са направени над 4 хил. предписания за отстраняване на технически несъответствия по съоръженията. Много от тях не са пряко свързани с безопасността на водоемите, но е необходимо да се вземат мерки за нормалната им експлоатация.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Ясни правилата за прием в първи клас", пише в. "Стандарт"

Ограничени сме в рамките на наредба, приета от Министерството на образованието, която набляга на настоящия адрес като основен критерий за прием, отбеляза заместник-кметът по култура и образование Тодор Чобанов, след като Столична община прие правилата за единен прием на първокласници. Чобанов допълни, че в правилата на МОН има слабости. Там лисват правила за училищата с изучаване на изкуство.

Столична община е решила този проблем с възможността педагогическите съвети да си добавят от 1 до 3 правила към останалите 22.

Критерият с най-голяма тежест е за случаите, в които постоянният адрес на родителя/настойника съвпада с настоящия адрес и е в прилежащата територия на училището.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Държавата дава 1.7 млн. лв. субсидия за електромобили през 2017 г.", четем във в. "Капитал Daily"

На държавната и общинската администрация ще бъдат предоставени 1.68 млн. лв. за закупуването на електромобили през 2017 г. Програмата, която се изпълнява за втора поредна година, се управлява от Националния доверителен екофонд, а средствата са осигурени от продажбата на национални квоти за вредни емисии през предходните години. Това стана ясно по време на кръглата маса "Добри новини за електромобилите", която се проведе в четвъртък.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Избирателите няма да бъдат санкционирани при бойкот на вота" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Единодушно, с 11 гласа "за" при един отсъстващ, Конституционният съд отмени наказанията в Изборния кодекс, които трябваше да се стоварят върху всеки, който не гласува на 2 последователни национални вота от един и същи вид. Така на практика КС обезсмисли задължителния вот.

По жалба, внесена от омбудсмана Мая Манолова, КС отмени чл. 242а от Изборния кодекс (ИК), в който бе записано, че лице, което не упражни избирателното си право "без уважителни причини" в два поредни избора от един и същ вид, се заличава от избирателните списъци за следващ вот. Така и не бе регламентирано ясно какво е "уважителна причина" и как тя ще се доказва пред властите.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Политици и бизнес обсъдиха приоритети за председателството на ЕС", пише в. "Капитал Daily"

От фармацевтичната индустрия изразиха желание България да лобира за преместването на Европейската агенция по лекарствата от Лондон в София

Как България може да извлече най-големи ползи от предстоящото си председателство на ЕС през 2018 г. и какъв дневен ред трябва да постави страната ни в шестте месеца, в които тя ще ръководи приоритетите на обединена Европа.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"БСП пак забоде нос в 16-милиардния дълг", пише в. "Сега"

БСП поиска от служебното правителство ревизия на външния дълг от 16 млрд. лева. Новината е несериозна. Но много често несериозни новини получават много по-голямо внимание от сериозните теми, затова ще се опитам да обясня къде греши най-голямата лява партия.

Социалистите щели да питат служебния премиер Огнян Герджиков "Кога е взет (външният дълг), колко, при какви условия, с какви лихви, от кои банки и кои са консултантите". Това обаче са въпроси, чийто отговор е известен.

"Парите къде са?"

Прочети още от в. "Сега"

"Теглим на ден по 5 млн. лв. заеми", четем във в. "Монитор"

По 4,7 млн. лв. кредити на ден сме изтеглили през януари. Това показват изчисления на "Монитор" на база последните данни на Българската народна банка (БНБ) за първия месец на 2017 г. Общо в края на миналия месец заемите на домакинствата възлизат на 18,610 млрд. лв., като се регистрира увеличение от 99 млн. лв.

Така, ако тази сума се раздели на работните дни, които през януари са били 21, излиза, че всеки ден от трезорите са излизали по близо 5 млн. лв.

Ръст се наблюдава и при жилищните заеми. На месечна база увеличеното е от 17 млн. лв., а спрямо януари на миналата година ипотечните кредити са нараснали със 151 млн. лв.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Дянков представи книгата си в Оксфорд", пише в. "Стандарт"

Бившият вицепремиер и финансов министър Симеон дянков представи новата си книга Europe's Growth Challenge (Предизвикателства пред растежа в Европа) в Ексетър Колидж на Оксфордския университет. Дянков и икономическия му труд бяха представени от Сър Рик Трейнър, ректор на колежа. Днес Дянков ще направи премиера на книгата си в централата на Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон. В понеделник пък ще е представянето в Лондонското училище по икономика, Клемънт Хаус.

"Предизвикателства пред растежа в Европа", написана в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд, анализира заплахите пред европейската икономика и предлага шест реформи за ускоряване на растежа: намаляване на фискалната тежест за държавата, създаване на общ дигитален пазар и общ пазар на услуги, облекчаване на тежестите върху труда, по-добро образование и условия за иновации, пенсионна реформа, завършване на общия енергиен пазар.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Какво (не) постигна Кремъл след анексирането на Крим" пише в. "Труд"

Преди три години - в края на февруари 2014 г., Русия пое курс към анексия на Крим. Не успя обаче да я организира така, че минаването на полуострова под руско управление да бъде признато от световната общност. Въпреки изявленията на руски "геополитици", разглеждали Крим единствено като стратегически важна военна база, не бе укрепена и отбранителната способност на Руската федерация.

Щом анексира Крим, Кремъл естествено си постави за първа цел новият статут на полуострова и на град Севастопол да получи международно признание. И руските власти не криеха, че започват игра "с далечен прицел". Наистина от референдума в Крим, на който - в присъствието на руски войски - повечето жители гласуваха за присъединяване към Русия, минаха вече почти три години. Но резултатът от народния вот остава непризнат от никого, дори от най-близките съюзници на Москва.

Прочети още от в. "Труд"