Хората, които превръщат отпадъците от сметищата в произведения на изкуството

Джоузеф Аууа-Дарко седи на табуретка на едно от най-големите сметища за електронни отпадъци в света, наблюдавайки полистирола и изолационните кабели, които горят върху почернялата земя.

"Това е оцеляване и антиутопия", казва 21-годишният британец, роден в Гана, оглеждайки сметището около него, докато гъстият и задушлив пушек се носи във въздуха.

Аууа-Дарко и приятелите му от университета имат амбициозни планове за сметището Агбогблоши в столицата на Гана, Акра, разказва AFP.

В началото на 2017 г. те създават организацията с нестопанска цел Agbogblo.Shine, която насърчава хората, работещи на сметищата, да превърнат отпадъците в мебели от висок клас.

Работниците в депата обикновено са изложени на вредни газове, които се отделят при изгарянето на остарели и нежелани уреди като мобилни телефони, компютри, телевизори и пластмаси, докарани в Гана от цял ​​свят.

След изгарянето те събират и препродават медта и други метали от тези остатъци от модерната потребителска култура.

Сметището и депото за скрап и вторични суровини са точно до силно замърсената река Одав в бедняшко гето, където живеят около 40 000 души.

Според данни на ООН събирането на материали за рециклиране осигурява доходи за над 64 млн. души в развиващия се свят.

Смята се, че Гана има най-голямата неофициална индустрия за рециклиране в Африка и внася около 40 000 тона електронни отпадъци годишно. Общият обем на отпадъците е 7 пъти по-тежък от Голямата пирамида в Гиза.

"Ние страдаме тук"

Когато Аууа-Дарко за пръв път вижда купчините платки, проводници и пластмаси в Агбогблоши, той решава да използва артистичния си талант като сила за промяна.

Така той създава проекта Agbogblo.Shine със Синтия Мухоня, състудентка от Университета Ашеси, който се намира на около час път с кола от столицата Акра.

Те преработват електронните отпадъци, превръщайки ги в мебели и предлагат обучение на младите мъже, работещи в сметищата, за да създадат парчетата.

Студентите обитават два свята - привилегирования живот в пищния кампус на частен университет, разположен в гориста местност, и суровата житейска реалност на някои от най-бедните хора в Гана.

Мохамед Абдул Рахим, който ръководи около 20 млади мъже, работи в Агбогблоши от 2008 г. насам. 25-годишният мъж кара 12-часови работни смени, 6 дни седмично. Един работник изкарва едва около 20 седи (4.5 долара) средно на ден.

Източник: Wikimedia

Абдул Рахим знае, че работата е вредна за здравето му, но не вижда друг вариант. Въпреки това той е оптимист, че инициативата на младите студенти ще помогне.

"Страдаме, защото тук е горещо и задимено, това ни тревожи. Ако си намерим добра работа, ще се хванем на нея и ще оставим това", казва той.

Токсичните изпарения изгарят белите му дробове, докато бедрата и кръста му се огъват под тежестта на предметите, които носи за изгаряне. С парите, които печели, издържа майка си, съпругата си и трите си деца.

Мястото, на което работи, е черно, кално и покрито с найлонови торбички, кабели, бутилки и скъсани обувки, както и с разбити телевизори и компютърни монитори.

Работниците използват пластмаси и полистирол като гориво, за да разтопят компонентите и да извлекат медта.

Старинен часовник

Аууа-Дарко признава, че хората от Агбогблоши "се стремят най-вече към това, което всички искаме - по-добър живот". "За съжаление страничните ефекти или вторичния продукт от това са вредни за здравето им", казва той.

Студентът се надява, че инициативата му не само ще подобри живота им, но и ще е в полза на планетата, тъй като отпадъците от депото получават нов живот.

Първата му творба е старинен стенен часовник, направен от поцинкован мост на автомобил, алуминий и част от изхвърлен стар часовник.

Два луксозни хотела в Акра се състезават за покупката на необичайния часовник. Този интерес мотивира младият студент да създаде още такива и да разшири работата си.

Аууа-Дарко има амбицията в бъдеще да наеме 100 души от Агбогблоши, които да изоставят мъчителната си и вредна работа, за да правят мебели. Той иска да изложи творбите си в големи галерии по цял свят и да ги продава на аукционни къщи.

Това би било нещо напълно различно за човек като Мохамед Софо, слабичък 26-годишен ганаец с малки татуировки в по лицето. Софо иска да имат живот, в който не му се налага да изгаря отпадъци, за да оцелява.

"Някои хора ни мислят за лоши, защото смятат, че сме луди. Ако получим пари, никой няма да ни гледа по този начин. Ще дойде ден, когато никой няма да работи тук", казва той.