Президентът на САЩ Доналд Тръмп предложи високи мита за внос на стомана и алуминий, а партньорите на най-голямата икономика в света вече заплашиха с ответна реакция. Изглежда държавният глава на САЩ ще получи търговската война, която явно желае - и за която заяви, че ще спечели "лесно".

"Търговските войни не са толкова лоши", каза той.

Дали?

Най-запомнящата се търговска война на 20 век започна заради закона за митата Smoot-Hawley от 1930 година, припомня The New York Times. Той въведе високи тарифи за около 20 000 вносни стоки в САЩ. Водени от Канада, търговските партньори на Щатите въведоха сходни за вноса си от САЩ, който се срина с 61% между 1929 и 1933 година. Митата бяха премахнати през 1934 година.

Историци и икономисти продължават да водят дебат точно колко са щетите за глобалната икономика, но почти всички са единодушни: въвеждането на митата и търговската война след тях е увеличила и удължила страданието след Голямата депресия. Някои от историците дори твърдят, че това е спомогнало възхода на нацистите, но в крайна сметка всички са съгласни, че победители от нея няма.

По въпросът кой печели, "лесният отговор е, че никой не печели от търговска война", казва Марк-Уилям Пейлън, професор по история в University of Exeter във Великобритания и автор на "Конспирацията" на свободната търговия", която изследва търговското съперничество между САЩ и Британската империя през 19 век. "Но колкото повече мисля за това, толкова повече смятам, че печелившите са тези, които не участват в нея".

Той цитира търговски войни от края на 19 век между Канада и САЩ, които са предизвикали спад на износа на Канада към Щатите и кара страната да търси пазари отвъд океана - към Британия. "Британската империя тогава е била победител".

По думите му, друг голям "победител" се оказва Съветска Русия, която общо взето бе избягвана от западните търговски партньори след революцията от 1917 и идването на комунистите. Законът Smoot-Hayley кара например страни като Италия да изоставят американския внос и да продължи търговия с Русия.

Пример за една страна, която "печели" от търговска война виждаме в края на 19 век, когато обединена Италия налага мито на вноса от Франция, като целта е да предизвика индустриализация. Франция, която е много по-богата и силна по онова време, също въвежда тарифи и в крайна сметка износът на Италия се срива. По-късно страната се отказва, но Франция продължава да я "наказва" през следващите години.

Това ни води до логичното заключение, че при подобен конфликт - ако има голяма разлика в икономическата сила на двете страни, по-силната почти със сигурност ще надделее. Именно това може би кара Тръмп да смята, че големият вътрешен пазар на САЩ му дава сила да се пазари.

Но докато това е вярно за по-малки и слаби страни, не може да се каже същото за случаи, в които отсрещната страна е равна или по-голяма, например при ЕС или Китай. В този случай всички ще загубят.

Широко цитиран е случай от началото на 60-те години на миналия век, познат като "пилешката война", когато Германия и Франция налагат мито на вноса на пилешко от САЩ. В отговор Щатите налагат тарифи редица продукти, включително френското бренди, лекотоварните автомобили и бусовете на Volkswagen. А Вашингтон дори заплашва да намали броя на войските си в Европа. Но въпреки това новосформираната Европейска общност не се отказва.

Най-големите губещи в този случай са американските и европейските потребители, лишени от избор при покупка и накарани да плащат повече наличните стоки.

Има и други последствия. Американските автомобилни производители, изолирани от чужда конкуренция заради митата, така и не се модернизират - нито подобряват качеството, нито намаляват разходите. Така през следващите десетилетия те записват постоянни спадове, които завършиха с банкрут за Chrysler и GM.

Почти същото може да се окаже за американската стоманена индустрия, която от Втората световна война насам получава повече защита, благодарение на мита и квоти, от която и да е друга. В резултат те просто вдигат цените, надуват печалбата, плащат повече на директорите и избягват автоматизацията и намаляването на разходите. Те не използват възможността, за да се модернизират и до днес индустрията използва остарели технологии - затова и те не могат да се състезават с конкурентите.

Протекцията от митата не направи и много, за да спре срива на индустрията. Компаниите в сектора са имали 135 000 служители през 2000 до 83 600 през 2016 година.Можем да припомним случая от 2002 година, когато републиканецът-президент Джордж Буш въведе 30% мито при вноса на някои продукти от стомана. Последва ответна реакция от ЕС и митата бяха премахнати през 2003 година. Резултатът? Много американци, които имаха работа в индустрии, които ползват стоманата като суровина, я загубиха.

Във всяка търговска война, както вече видяхме, "големите губещи са потребителите", казва професор Пейлън. "Няколко индустрии може да спечелят за кратко, но има далеч повече губещи, отколкото спечелили. А най-големите губещи са бедните. Хора като Тръмп може да нямат против да платят още няколко долара отгоре, но много хора не могат да си позволят този лукс".