“Каналджии си докарват по 100 хил. евро на ден” четем във в. “Монитор”
Сумата е изчислена при прекарването на 100 нелегални срещу 1000 евро средна тарифа
100 000 евро приблизително е дневният оборот на трафикантите, които прекарват бежанци през България и Сърбия. Това съобщи пред „Монитор“ д-р Бисер Банчев от института по Балканистика към БАН, който участва вчера в кръглата маса „Превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, свързани с бежанския проблем“, организирана от БОРКОР. Сумата е изчислена при прекарването на 100 нелегални срещу 1000 евро средна тарифа за преминаване през една държава.

От БАН предупреждават също, че арабско-азиатската вълна на България ще има своя пик през 2035 г.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

“Заселват Странджа с бежанци, местните готови за протест" четем на първа страница на в. “Труд”
Нов бежански център ще има в елховското село Бояново, научи „Труд” от депутати. Новината бе потвърдена и от кмета на селото Кръстьо Драганов. Очаква се в още странджански села да бъдат по­­стро­­ени лагери за преселниците. Военни припомниха, че в годините на социализма военните поделения в Елхово, Грудово (днешен Средец) и Звездец бяха наричани “триъгълникът на смъртта” и да те разпределят войник в тях бе смятано за наказание.

В Бояново намеренията на управляващите са да направят бежански център в едно от трите бивши поделения на селото – на сапьорния батальон. Площта на трите казарми е общо 700 дка, а на сапьорното около 150 дка, обясни пред “Труд” Драганов. Той призна, че от съселяните си научил, че миналия петък областният управител на Ямбол заедно със специалисти по ВиК и електрификация огледали терена. “Никой не ме е търсил, нито е разговарял с мен по темата за бъдещ бежански център”, призна Драганов. Той разказа, че местните обаче знаят за намерението на управляващите да докарат преселници в селото. Засега не било ясно само дали бъдещият център ще е от отворен или от затворен тип.

Прочети още от в. “Труд”

“Всеки втори е жертва на имитации на оцета”, извежда  на първа страница  в. “Стандарт”

Много българи си задават въпроса защо в държава с традиции в производството на натурални продукти като оцета, се допуска да се предлагат с приоритет в търговската мрежа продукти, създадени по химичен път на основата на петролни деривати. Актуалната статистика за 2015 година на продажбите у нас сочи, че 56% от потребителите купуват оцетни заместители към 44% за тези, които избират натуралните оцети.
Основен проблем със съществуването на тези продукти е, че потребителите в голям процент не правят информиран избор, когато посягат към тях. Ако знаеха, че оцетните подкислители са субпродукт на петролната промишленост и най-големите им производители са гигантите "Бритиш Петролеум Кемикълс" и "Селаниз", надали щяха да изберат именно този продукт за трапезата си.
Тук идва вината на големите търговски вериги, които подреждат тези петролни субпродукти наред с натуралните, като често над или под тях има и надпис, че това е "оцет".

Прочети още от в. “Стандарт”

""Спиди груп" купува логистичния парк на СОМАТ в Горубляне", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Продавач на оценявания за над 60 млн. лв. актив е "Виена реал естейт" на Willi Betz
"Спиди груп" планира да купи логистичната база на СОМАТ в Горубляне, част от която и сега е наета от българската куриерска компания. Сделката е разделена на две - придобива се целият имот, който обитава "Спиди", а за останалите сгради в парка се създава смесено дружество, в което контролният пакет от 76% ще е на "Спиди груп". Активът на транспортната компания се предлагаше за продажба и преди време, но явно сега собственикът и купувачът са постигнали споразумение. Цената не е известна.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Банките ще дават извлечение за всички удържани такси", четем във в. „24 часа"

Всички банкови клиенти ще получават веднъж годишно писмено извлечение за всички събирани от него през съответната година такси - за теглене от банкомат, за плащане на данъци, за внасяне или теглене от гише или за банков превод. Това предвиждат нови изисквания в наредба на БНБ, наложени от промяна в Закона за платежните услуги. До 1 октомври тази година всички банки трябва да въведат “приемливи такси” за основни услуги. Очакването е това да намали сумите за откриване и закриване на сметки, преводи на заплата, пенсия и социални плащания.
Прочети още от в. „24 часа"

"Фондът за лечение на деца се разпада” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
Обществената легитимност на работата на фонда за лечение на деца е под въпрос, след като вчера още двама членове на обществения съвет подадоха оставки. Директорът на Българския дарителски форум Красимира Величкова и представителят на частните медии в ОС Милена Златкова от радио "Витоша" посочиха същия мотив да се оттеглят, както и вече напусналите доц. Анелия Буева и Десислава Хурмузова от инициативата "Спаси, дари на...", че новото ръководство на фонда опорочава работата на структурата, не осигурява нужната информация за вземане на решения за лечението на конкретните случаи и дори си позволява да подменя решенията на обществения съвет. Възможно е от съвета да се оттегли и Нели Логофетова, представител на Националната асоциация на децата с диабет.

Прочети още от статията на в. “Сега”

„Тотото премести най-популярните си игри в bTV", пише в. “Капитал Daily”
Държавният оператор запазва и партньорството с БНТ, но в по-малки обеми
По-голямата част от тиражите на Българския спортен тотализатор (БСТ) от неделя, 2 октомври, вече ще се теглят в bTV, като в БНТ остават само две от игрите. Новината е била публикувана в сайта на телевизията в почивния 22 септември и така за промяната се чу едва в понеделник. Самият БСТ и министерството на спорта, което е негов принципал, не са публикували официална информация, но потвърдиха промяната.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„40% от българите се жалват от висока сметка за мобилния си телефон", пише в. “Сега”
Около 40% от постъпилите над 20 000 жалби и сигнали в Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година са свързани с работата на телекомите. На практика приблизително по около 30 души на ден се оплакват от стоките или услугите, които те предлагат. Най-често става въпрос за дефектни устройства, непоискани платени съобщения и съмнения за надписани сметки. "Модата" за подвеждащата информация при сключването на договори явно също не е отминала, защото оплакванията пред КЗП продължават да валят.

Все пак най-много са проблемите с неизправни телефони, таблети и лаптопи, съобщи вчера председателят на КЗП Димитър Маргаритов.

Прочети още от в. “Сега”

“6 869 809 избират новия президент“, четем във в. “Монитор”
Печатите за вота с гаранция до 20 000 удара
Точно 6 869 809 българи ще могат да изберат новата президентска двойка на предстоящия на 6 ноември вот. Толкова са гласоподавателите, вписани в предварителните списъци, подадени от общините към ГРАО и публикувани на сайта на ЦИК. В тях вече е направено т. нар. първично заличаване, като автоматично са извадени хората, които изтърпяват наказание лишаване от свобода и поставените под запрещение, които по закон нямат право да гласуват. Предстои обаче вторично актуализиране на бройката на хората, които ще гласуват у нас. То ще стане 15 дни преди вота. Тогава ще отпаднат и нашенците, които са подали заявление, че искат да гласуват в чужбина. Заради българи зад граница без постоянен адрес у нас в предварителния списък сега една от секциите е със зачислени 33 969 души, при положение че при разпределението обикновено максималният брой избиратели е 1000.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

„Страда ли икономиката от дългите празници", пише в. „24 часа"

Едни сектори се радват, други са ощетени. Затова е по-добре този въпрос да се решава от фирмите КАКЪВ ще бъде ефектът за икономиката от това че се сливат почивни дни и част от тях после се отработват? От гледна точка на цялостния ефект за икономиката не може да се каже, че има забележим положителен или отрицателен ефект. Това е така, защото, докато едни сектори страдат от това, че се сливат и увеличават почивните дни, други сектори се радват на по-високи обороти. Сред тези, които се възползват от слетите празници и повечето почивни дни, са, разбира се, най-вече туристическата индустрия, но също и дейности, свързани с нея - култура, спорт, развлечения. Друг е въпросът дали туристическата индустрия в България или в съседна Гърция или пък в други туристически дестинации печелят повече от слетите почивни дни в България.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

”Югоносталгията още мъчи Македония", пише в. “Стандарт”

Когато нямаш собствена история, рушиш паметниците на истинската

Трудно е да създаваш от нищо нещо. Или върху една откъсната, по силата на световната историческа драма територия и население, да градиш нова държава. И да създаваш съответната национална идентичност. Или както казват в Скопие, "идендитет".
А той, "идендитетот", си е мъка. И е все едно дали става въпрос за голямата Украйна, където днес Богдан Хмелницки стана национален предател, а Степан Бендера - национален герой, или за малката Македония. Срещу шиптари, сиреч албанаци, гърци, сърби, е лесно. Ама как да се докажем, че сме нещо по- различно от българите?
Идеята за македонска нация е дело на сръбския историк от 19 век Йован Цвиич, а през 1934 г. не друг, а Коминтерна я възприема като официална доктрина, която от теория трябва да се превърне в реалност. Изпълняват я безропотно, за съжаление, и българските комунистически деятели начело с Георги Димитров. И така се ражда македонската нация - "со книжевниот език", и" со история", започваща даже не от Александър Велики, а направо от Адам и Ева.

Прочети още от в. “Стандарт”

“Турция между САЩ и Русия” пише в. „Труд"
Страната се сблъсквала с безпрецедентни двойни стандарти от Евросъюза

Турция е ключов регионален играч. Въпреки че преживяното от нея през последните 6 месеца би довело всяка друга държава до ръба на колапса, Турция все така разполага с надежден държавен механизъм и с армия, която вече цял месец провежда мащабна операция в Сирия. Ние имаме лидер, чиято популярност вътре в страната нараства въпреки демонизацията му в чуждестранните медии. След опита за преврат именно този лидер се отъждествява с бъдещето на страната. Учудващо вероятно е и това, че според данните за предишното тримесечие турската икономика продължава своя растеж от 3,5 процента. Освен това, наскоро кредитната агенция „Мудис“ обяви, че до голяма степен е преодолян шокът в турската икономика, предизвикан от преврата на 15 юли.

С други думи, ние имаме общество и държава, които се отличават с невероятна устойчивост и решителност по въпроса за защитата на стабилността, докато съседните държави се борят с банкрут или граждански войни. От друга страна, Турция не получава никаква подкрепа от западните държави, които би трябвало да бъдат нейни съюзници в борбата.

Прочети още от в. „Труд"