"КЗК срещу германските вериги", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
За пореден път Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се фокусира върху големите чужди търговски вериги. Сега проверката на регулатора е едновременно в четирите най-големи дружества: "Кауфланд България ЕООД енд ко", "Лидл България ЕООД енд ко", "Билла България" и "Метро кеш енд кери България". Подозрението на комисията е, че заедно или поотделно компаниите увреждат интересите на производителите със собствените си марки.

Веригите са сред най-често глобяваните от КЗК дружества. Регулаторът обикновено забелязва нелоялна практика, за която налага гигантска глоба, защото оборотите на компаниите са високи. За последните две години и четирите изброени вериги са били наказвани, като освен тях "жертви" на регулатора са и други чужди търговци или производители на бързооборотни стоки като ИКЕА, бирените компании, производителите на храни. Българската комисия по закон има повече права от европейските си аналози: освен за картели и злоупотреба с монопол тя има правомощия и за санкции при нелоялна конкуренция. Точно по тези членове бяха и глобите дотук.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

“Затишие пред бурята на инфлацията”, пише в. “Стандарт”

Добре ли живеете? Всичко ли ви е наред? Радвайте се, защото скоро няма да е така. Както и да се чувствате, добре или зле, няма значение, бъдещето ще е по-лошо за всички или за повечето от нас, обикновените хора. Защо? Задават се проблеми. И външни, и вътрешни, като в съвременния свят те всички са свързани. Затишие пред буря. Знаете ли каква е цената на дизела? Трябва да знаете, защото 1 001 141 са дизеловите коли в България. Беше паднал до около 1,70 лева, а при Марешки дори 1,55 лв. Сега обаче мина 1,80 лв. и върви нагоре. А спомняте ли си колко струваше преди година и половина? Над 2,5 лева, или разлика спрямо най-голямата евтиния от 1 лев, което е 63% повече. Но абсолютно същото е и положението с бензина. Но какво от това? Поевтиняването на горивата е следствие от непрекъснато падане на цената на нефта. Въпросът е дали петролът ще поскъпва, или винаги ще е толкова евтин? Ние свикнахме и сме с очакването да е вечно така и дори по-евтино. Но той от началото на годината се е повишил със 70% до днес. Но вие не сте забелязали.

Прочети още от в. “Стандарт”

“Над 5 бона на вечер от турне в чужбина” четем на първа страница във в. “Монитор”
Опера, тракийско злато и нови сериали – това е конвертируемата валута на България в чужбина. 27 години след края на соца нов е само третият елемент – в годините на Желязната завеса наша визитка бяха гласовете на Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, античните съкровища и киселото мляко. Сега млечно-киселата бактерия бацилус булгарикус е елиминирана от криминалето на БНТ „Под прикритие“, което за 6 години е „уцелило“ зрители в 144 страни. Точната бройка на закованите пред малкия екран остава неизвестна. Има обаче статистика за участниците в графа „живо изкуство“ като опера и театър.

5355 лева – толкова е средният приход от едно представление на българска трупа, изиграно в чужбина. Според данни на Националния статистически институт през миналата година държавни, общински и частни формации са реализирали 5340 турнета в страната и 93 в чужбина. 916 941 са били зрителите в България, 45 725 – по света. Приходите от всички гастроли – и у нас, и по света, възлизат на 3 337 000 лева.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

“Тръгват фалити на университети" четем на първа страница на в. “Труд”
Промените във висшето образование, които се правят на парче, ще поставят държавните вузове в тежка криза. „До година-две няколко държавни университета ще са изправени пред фалит“, прогнозира пред „Труд“ бившият министър на просветата Тодор Танев.

Той бе категоричен, че в момента в България има две системи за висше образование - контролирана (на държавните университети) и безконтролна, оставена на самотек (на частните). Според него съвсем скоро ще се наложи да се предприемат не оздравителни, а спасителни мерки за ключови вузове.

Прочети още от в. “Труд”

„БНБ очаква спад на лихви и забавяне на ръста", четем на първа страница на в. „24 часа"
Българската икономика да нарастне с 2-2,1% през 2016 г. и с 2,7% през 2017 г., прогнозират от БНБ.

Като причина за по-ниския ръст в сравнеие с м.г. се посочват намаляващите държавни инвестициии и свиването на износа заради забавяне на икономиките на държавите от ЕС.

Принос за очаквания по-висок ръст през 2017 г. щели да имат възстановяването на частните инвестиции и на експорта, смятат икономистите от БНБ, чийто управител е Димитър Радев.

Очакванията са през втората половина на 2016 г. заради поскъпване на международните суровини България да излезе от двегодишната дефлация и да отчете инфлация от 1%. От БНБ посочват, че през първото тримесечие на годината понижението на крайните потребителски цени се е задълбочило още и към март отчетената дефлация е 1,9% срещу 0,9% в края на 2015 г.

Прочети още от в. „24 часа"

"Всеки пети студент отпада от университет” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
Въпреки че входът към родното висше образование е широко отворен и почти 80% от кандидатите влизат в университет, не всички от тях успяват да завършат докрай следването си. Приблизително всеки пети студент напуска висшето училище, преди да вземе диплома. Най-много прекъснали младежи има в направленията икономика, администрация и управление и филология, а най-малко - в изкуствата, спорта и военното дело. Това показват данните на просветното министерство за броя на отпадналите студенти по университети и по професионални направления, поискани няколко пъти от в. "Сега" и предоставени едва след запитване по закона за достъп до обществената информация. Използван е и регистърът на действащите и прекъснали студенти на МОН, данните в който се актуализират на определени периоди.
Прочети още от статията на в. “Сега”

„Пенсионните фондове настояват да изплащат девет вида пенсии", пише в. “Капитал Daily”
Девет вида пенсии, при които да се запази правото на наследяване, ако възрастният човек почине, предлагат да плащат пенсионните дружества в писмо до Министерството на финансите, което внесоха ден преди края на общественото обсъждане на предложените от министър Владислав Горанов промени в Кодекса за социално осигуряване. Бележките на фондовете са 102 страници и най-общо изразяват несъгласието по принцип и в детайли с предложените набързо, без обществено обсъждане, консултации с бизнеса и оценка на въздействието промени. Основната от тях касае фазата на изплащането, като проектът на финансовото министерство предвижда да се изплащат само един вид пенсии – доживотни, като осигуреният няма друго право да се разпорежда с тях, а ако почине – наследниците му нямат право да получат остатъка от партидата. Според предложението на финансовото министерство след пенсиониране всички средства ще отиват в общ пул на пенсионната компания, като от тях ще се изплащат пенсиите на надживелите пенсионери, по чиито партиди няма достатъчно средства.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Само 3% от българите търсят жилище с над 3 стаи", пише в. “Сега”
Оживлението на имотния пазар у нас очертава ясни тенденции и нови моди. Все повече българи търсят да купят апартаменти, за да вложат парите си и да получават допълнителен доход. 76% от кандидат-купувачите са готови да вземат заем до 40 000 евро, показва проучване на Societe Generale Експресбанк за пазара на недвижими имоти, ипотечните кредити и обществените нагласи. Анкетата разкрива, че расте осезаемо интересът към неголеми и не много скъпи апартаменти.
Все още най-много са хората, които търсят имот, за да живеят в него - 80 на сто, но 12% купуват апартамент или къща "за децата", 4% посочват, че искат да дават жилището под наем, а други 2% смятат да го препродадат след време с печалба.

Прочети още от в. “Сега”

“Заплатите в Русия станали като в България” пише в. „Труд"

Заплатите на руснаците са намалели с 40% в доларово изражение за две години до равнищата в Беларус и България, съобщават руски медии, сред които в. “Ведомости” и “Московски комсомолец”. По данни на Росстат през април реалната заплата е спаднала с 1,7%, а номиналната е нараснала с 5,4% до 36 210 рубли (1 долар = 67,0475 рубли ). Допреди три години заплатите в Русия бяха един път и половина по-високи, отколкото в Китай. Заради девалвацията на рублата през 2015 г. и икономическата криза съотношението се преобърна в полза на Китай.

Специалистите от Института за социална политика към Висшата школа по икономика са използвали два метода на изчисление. Според първия метод заплатата се обръща в долари по обменния курс от миналата година и се равнява на 558 долара на месец, което е съпоставимо с Казахстан (549 долара) и с близо една трета повече, отколкото в Азербайджан (431 долара) и в Беларус (415 долара).

Прочети още от в. „Труд"

“Теглим с 15% повече бързи кредити всяка година“, четем във в. “Монитор”
Между 10 и 15% ще бъде годишният ръст на новоизтеглените бързи кредити, прогнозира кредитният експерт Тихомир Тошев. „През следващите няколко години със сигурност ще видим растящ кредитен пазар. Обемите обаче няма да нарастват толкова – тяхното увеличение ще бъде между 3-5%, тъй като голяма част от хората ще погасяват стари задължения“, обясни Тошев.

Според последните данни на Българската народна банка (БНБ) към 31 март тази година лесните заеми, получени от граждани и фирми у нас, са 2.269 млрд. лв., което е най-високото ниво от края на март 2009 г., когато сумата е била 2.438 млрд. лв. Раздадените пари от т. нар. дружества, специализирани в кредитиране, са се увеличили с 13.7% спрямо първото тримесечие на миналата година, когато нашенците са изтеглили 1.996 млрд. лв.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

„6% от малкия и средния бизнес продават онлайн", пише в. „24 часа"
Само 6% от малките и средните предприятия у нас продават онлайн, а 3% търгуват по интернет в ЕС. Това пише в доклад за напредъка на Европа в цифровите технологии. Като положителни са отбелязани бумът на аутсорсинга, както и “София Тех Парк” като среда за иновации. На опашката сме и по ползване на цифрови обществени услуги.

55% от населението ползват интернет. Най-популярни в България са видеоразговорите и участието в социални мрежи. Само 9,4% българите използват онлайн банкиране, а 31% пазаруват по интернет. Същият процент имали умения за ползване на цифрови технологии.

Прочети още от статията на в. „24 часа"