“Ловят студенти за по 50 лева" четем на първа страница на в. “Труд”
След лова на покемони най-разпространеният друг лов е на студенти. Заради демографската криза и надпреварата на вузовете да заявяват все по-големи държавни поръчки и тази година остават стотици незаети места. Затова висшите училища са тръгнали на лов за студенти, използвайки различни хватки.

В Аграрния университет (АУ) в Пловдив гръмна голям скандал, след като деканът на Факултета по лозаро-градинарство доц. Красимир Михов обеща по 50 лв. премия на всеки преподавател, служител или настоящ студент, който доведе мераклия да учи редовно обучение и успее да го запише. Деканът пише, че „отново са осигурени средства от анонимен спонсор за награда“ и че „ситуацията с с кандидатстудентската кампания през тази година е драматична“ – затова приемът на документи ще продължи без прекъсване чак до края на октомври. От електронното писмо става ясно, че към момента във факултета са се записали 67 редовни студенти, а бройките са 204, т.е. под 1/3.

Прочети още от в. “Труд”

"Ваучерите за храна ще свършат рекордно бързо” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
Квотите за ваучерите за храна тази година ще свършат безпрецедентно рано - в края на месеца се очаква парите, определени от Министерството на финансите, да се изчерпят. За това сигнализираха работодатели, синдикати и асоциацията на операторите на ваучери у нас.

Около 400 хил. работници по данни на ресорната асоциация получават допълнително по до 60 лв. под формата на ваучери за храна към заплатата си. Общата сума се определя всяка година от Министерството на финансите и за 2016 г. е 260 млн. лв. Тя се разпределя на квоти, като т.г. има 130 квоти по 2 млн. лв. В края на юли са останали само 15 нераздадени квоти на обща стойност 30 млн. лв. По данни на социалните партньори недостигът се очаква да бъде 60 млн. лв. при нормално функциониране на системата. Причината за предсрочното изчерпване на лимитите е, че всяка година се включват все повече фирми.

Прочети още от статията на в. “Сега”

“Парламентът покорил 6 континента” четем във в. “Монитор”
Депутатите направили 60 кръгчета около Земята, една трета отказали служебно возило
Депутатите са успели да стъпят на почти всички континенти при задграничните си воаяжи от началото на мандата на 43-тото НС от октомври 2014 г. до сега. Това става ясно от предоставена справка на „Монитор“ от администрацията на парламента. Единственият континент, който е останал „непокорен“ от Народното събрание е Австралия. Депутатски крак стигна дори до Антарктида, след като Борис Станимиров от РБ реши да се включи в последната експедиция, макар и това да бе лично негово приключение, а не служебно. Северна и Южна Америка, куп дестинации в Европа и Азия, както и няколко в Африка са допълнили палитрата от работни пътешествия на законотворците. Те най-често са в рамките на парламентарното сътрудничество с останалите страни или като част от делегации при заседания на различни международни организации. Общият брой на командировките за този период е 685.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

"Касата предлага: Европейската здравна карта да се вади всеки шест месеца", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Здравната каса мисли как да въведе още бюрокрация и така да ограничи правата на около 150 хил. българи, които за пътуването си в държава от ЕС ползват европейска здравна карта. Сега тя се вади веднъж на година, а предложението е това да става на шест месеца. Мярката е по идея на анонимни експерти от ведомството и е разгледана на надзорния съвет на институцията в края на миналия месец, но все още не е приета.

Причината за предлаганото неудобство е, че разходите за спешна помощ в Европа растат. Тоест държавната структура се мъчи да ограничи права, за да не харчи тя. И честите разходки за нова карта да тласнат хората към частни застрахователни продукти. Верният подход би бил да се анулират възможностите за измама. Касата твърди, че има много такива, но няма заведени дела. А за изрядните данъкоплатци е крайно време услугата по издаване на картата да стане изцяло електронна и по-дългосрочна.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Съдия Недялка си би камшика", четем на първа страница на в. „24 часа"

Съдийката от Софийския окръжен съд Недялка Николова, която пусна под домашен арест убиеца на семейство мотористи, потъна вдън земя. 52-годишната магистратка скандализира колегите си и обществото с решението си от 28 юли да пусне под домашен арест турския гастарбайтер Фарук Бекташ (60 г.), премазал с мерцедеса си Бойко и Таня Бойкови. Още тогава рокери, адвокати и колеги на Николова предупредиха, че е абсурдно да се налага подобна мярка за неотклонение на убиец на двама души, при това чужденец, който минава само транзит през страната. Недялка Николова обаче “повярва”, че Фарук Бекташ си е наел квартира в кв. “Враждебна”, и добросъвестно няма да я напуска, докато върви разследването и започне дело срещу него. Миналия вторник стана ясно, че Бекташ си е плюл на петите.
Прочети още от в. „24 часа"

„JYSK България се цели в 35 магазина в дългосрочен план", пише в. “Капитал Daily”
В дългосрочен план датската мебелна верига JYSK ще отвори още 25 магазина в България. Това каза пред "Капитал Daily" Радосвет Александров от отдел "Продажби и маркетинг" на JYSK за България и Румъния. JYSK България оперира в страната през дружеството "Юск бул" и през миналата седмица откри осмия си обект, който се намира в Асеновград. От компанията също така обявиха, че през тази седмица ще отворят обект и във Варна, а до края на годината ще заработи и десети обект на веригата.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Вместо да борим, непрекъснато увеличаваме сивата икономика", пише в. “Сега”
Съвместната декларация на четирите работодателски организации, с която те отказаха да участват в тазгодишните преговори за определяне на минимални осигурителни прагове по икономически дейности, не е изненада. Още през септември миналата година излязохме с обща позиция относно административното разпростиране на минималните осигурителни доходи, което беше направено против нашата воля, и с процент, който не съответстваше на договореностите между социални партньори. Тогава направихме изявление, че ако това не се промени, ще преосмислим изобщо участието си в договарянето на прагове, тъй като ние договаряме едно, а най-накрая се налага административно друго, което не отчита нито икономическата логика, нито договореното между социалните партньори.

Минималните осигурителни доходи отдавна изиграха своята роля и в момента се превръщат в пречка, а не изпълняват целите, с които са въведени. Няма друга страна в ЕС, в която да има минимални осигурителни доходи.

Прочети още от в. “Сега”

“Красен Станчев: „Белене“ е театър с изкупуване на „Лада“” пише в. „Труд"
Рестарт на проекта значи фалит на НЕК

– Г-н Станчев, ще говорим за енергетика и стари рани. Каква е правилното решение с произведения реактор за “Белене”, парите, които дължи НЕК, и тежките лихви, които се трупат всеки ден?
– Най-правилното решение е да се съкратят пера от вече приетия бюджет, да се намерят резерви, защото има такива, и да се плати на “Росатом” възможно най-скоро. Защото с лихви от 167 000 евро на ден всяка друга хипотеза, която в момента е поставена на масата, е губеща. Защото, ако всичко продължава без действие от страна на България, очаквам “Росатом” да заведе ново дело за запориране на сметките на НЕК.

– Това трябва да бъде дело в български съд по смисъла на Търговския закон между “Росатом” и БЕХ, така ли?
– Да, и аз не виждам съд, който може да откаже, защото съответната глава на Търговския закон винаги е прилагана безапелационно. Ако наш съд откаже, тогава ще заведат второ дело в международен съд и всички ще са отново ясно за кого. Ако бях на мястото на Сергей Кириенко (б.а. – шефа на “Росатом”), бих завел дело още следващата седмица.

Прочети още от в. „Труд"

“Ръждивите наказания за ловците на жици“, четем във в. “Монитор”
Бизнесът с цветни метали процъфтява, а от години това е едно от основите препитание на мургавите събратя. Още от малки те се потапят в занаята „жица да крада”. С времето те придобиват все "по-професионални“ умения и започват за прибират пътни знаци, шахти, релси, коли или всякакъв род предмети, изработени от метал. Под прицел сега са предпазните мрежи за птици от магистралите. От началото на годината досега от 2 от автомагистралите - „Марица” и „Струма”, са били откраднати над 10 км от тях. Но защо ли се учудваме, след като преди години посегнаха и на тоалетните по „Тракия”.

Работният ден на ловците на метали минава в рязане, товарене и разтоварване в пунктовете. Тъжно е, че когато бойните единици излязат на лов за железопътните релси или електрическите жици, те крадат от собственото си бъдеще. Има обаче втора група българи, които се възползват от безизходицата на мургавите ни сънародници. Тези видни български предприемачи, които си затварят очите и не се свенят да купят крадената релса или жица, въпреки че им е пределно ясно, че един ром няма как да притежава шахта с герба на София.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

„Защо емигрират българите", пише в. „24 часа"

“Осем години след присъединяването към Евросъюза почти половината от всички българи (3,5 млн. от общо 7,1 млн.) все още живеят в риск от бедност или социално изключване - най-високата стойност сред страните-членки на общността. През този период липсата на възможности - отчасти свързана с разпространеното схващане за обсебване на държавата - накара близо 100 хиляди българи, основно млади хора, да емигрират”, пише в новия доклад на Световната банка. Корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси са сред основните мотиви на младите българи с добра квалификация да напускат родината си, констатират експертите.

Прочети още от статията на в. „24 часа"

”Сдобряването на Турция и Русия е добре и за нас", пише в. “Стандарт”

Симеон Николов, директор на Център за стратегически изследвания

Днес руският президент Владимир Путин ще се срещне с турския си колега Реджеп Ердоган в Санкт Петербург. Визитата е част от усилията на двете страни към нормализиране на двустранните отношения. Двама български експерти коментират какво да очакваме от разговорите.

Срещата Ердоган-Путин има за цел отново да сближи двете страни, които нарушиха доста сериозно връзките си, особено - икономическите, след свалянето на руския самолет над сирийската граница. Тази промяна ще се изрази главно в икономическата сфера, тъй като загубите на Турция и Русия са огромни. Те са вследствие от взаимните санкции, от намаляването на руските туристи в турските курорти до 95%, от отстраняването на турските строителни фирми от руския пазар, от пресечения износ към Русия на плодове и зеленчуци, от визовите ограничения.

Икономиката, според мен, ще бъде акцентът, а не някакъв нов геополитически съюз. Такъв няма да има. Турция в обозримо бъдеще остава член на НАТО. Никой обаче не вярва, че тя ще стане някога член на ЕС.

Прочети още от в. “Стандарт”