"Милионерите във властта стават все по-богати" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Само за година депутатът от ДПС Делян Пеевски е взел 37 млн. лв. дивиденти
Доходите на хората във властта и през миналата година са набъбнали, имуществото им - също. Това разкриват декларациите им, които Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) публикува на страницата си.
Депутатът бизнесмен Делян Пеевски, който до 2013 г. притежаваше само скромен влог от 17 056 лв. и стар "Опел", става все по-крупен милионер. През миналата година той е получил над 37 млн. лв. от дивиденти. Народният представител от ДПС е отбелязал, че през периода е прехвърлил акции от дружеството си "Балканска медийна компания" ЕАД на стойност 6 200 000 лв. Той разполага с пет влога в банки - три в България и два в чужбина, на обща стойност около 11 млн. лв. Спестяванията му у нас са над 4 млн. лв., 120 000 евро и над 350 000 долара. В банки извън страната държи над 2 700 000 долара и 180 000 евро.
Прочети още от статията на в. "Сега"
"Политическите връзки на Митьо Очите", четем в "Капитал"
През контактите на задържания в Турция Димитър Желязков може да се стигне до БСП, ДПС, бизнес партии и косвено до "патриоти" и ГЕРБ
"Държавата се изправя срещу Митьо Очите" със сигурност не е сюжет, който излъчва особена оригиналност. Ако не друго, поне театърът, разигран от полиция и прокуратура по средата на лятната информационна суша, извади наяве политическите връзки на Димитър Желязков, който преди десет години беше осъден за пране на пари и ръководство на организирана престъпна група.
Прочети още от " Капитал Daily"
"Президентът изкарал от заплати 104 000 лв., спестил 22 000 лв." е заглавиe от в. "24 часа"
104 623 лв. е получил от заплата за 2017 г. президентът Румен Радев. Това е сумата, която той е обявил като годишна данъчна основа от трудови доходи за 2017 г. в декларацията си пред Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). От заплата той е спестил 14 600 лв. в банка и 8000 лв. като налични парични средства. Има 18 301 лв. в универсален пенсионен фонд. Президентът има и кредитна карта за 10 хил. лв.
Комисията публикува в понеделник имотните декларации на властта и тези за конфликт на интереси. 2866 управници са подали имуществени декларации. 3568 го правят за първи пъти, затова техният документ е комбиниран - за имущество и за интереси, а 102-ма финално, т.е те напускат ръководните постове.
"Дерат туристите с всякакви такси, а местните?" четем във в. "Монитор"
Факт е, че през лятото в курортите дерат летовниците с всевъзможни такси. Една бариера 10 лева, втора бариера още 10 лева. И докато стигнеш до плажа, вече си олекнал с 20 лева. На плажа пък още 20 лева вадиш от джоба за чадър и шезлонг. Дотук 40 лв., но следват харчовете за сладолед, безалкохолни и така нататък. Ако се спреш на 50 лв., значи си от спестовните хора.
Но това се отнася предимно за българите, защото чужденците идват със самолет и отсядат в хотел с ол инклузив, в който влиза и питието на басейна. Колкото до бариерите, на чуждите туристи очевидно не им трябва автомобил. Е, там се намесват таксиметровите шофьори с "извънредни" тарифи за чужденци, често левовата равностойност се превръща в евро едно към едно. Но като сме в ЕС, за някои сметките са в евро.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
"С 30% по-малко резервации морето", четем във в. "Стандарт"
Бизнесът отчита с 30% по-малко резервации по Черноморието в сравнение с миналото лято. Отливът се усеща най-вече в малките курорти, съобщи "Нова телевизия".
Представители на туроператори коментират, че склонни да се откажат от резервацията си са предимно туристи от близките пазари - румънци, сърби, македонци, както и българите.
Най-големите курорти - Златни пясъци, Албена и Слънчев бряг, остават максимално запълнени, отчитат хотелиери. Това важи особено за хотелите от първа и втора линия, където резервациите са направени още миналото лято предимно от чужди туристи.
"Само 15% от хората с увреждания остават с досегашните си пенсии", пише "Капитал"
Това е резултатът от новата наредба за ТЕЛК, която беше обнародвана в края на миналата седмица
Докато хората с увреждания продължаваха да спорят за нуждата от специално законодателство с правителството, в края на миналата седмица здравното министерство все пак обнародва спорната наредба за ТЕЛК, която веднъж беше принудено да изтегли преди няколко месеца по разпореждане на премиера, и тя влиза в сила.
Според нея инвалидността вече няма да се определя в някакви граници между 50 и 100% в зависимост от придружаващите заболявания, а ще има точно определен процент само за основното заболяване.
"Невероятно, но факт - с минималната заплата се купува все повече", пише в. "Сега"
Само в Румъния реалната сила на най-ниското трудово възнаграждение се доближава по-бързо до другите от ЕС
Минималната работна заплата (МРЗ) у нас е най-ниската в ЕС. Това важи както за нейния номинален размер, така и за нейната покупателна способност - това, което човек може реално да си купи с нея. Това, което малцина знаят, е, че разликите при покупателната способност обаче са много по-малки от тези при номиналния размер на минималното заплащане. Ето конкретен пример: брутната минимална заплата в Холандия е 6 пъти по-висока от българската, изчислена в евро, но количеството стоки и услуги, които човек може да си купи с нея, е само 2.5 пъти по-високо.
"Безработицата рекордно ниска, заетостта - на върха" пише в. "24 часа"
Гладът за кадри в българскатаикономика става все по-голям
Българският пазар на труда в момента е в много силна фаза на експанзия. Само допреди година и половина говорихме за възстановяване на пазара на труда, но вече навлизаме в едни рекордни стойности както на заетостта, така и рекордно ниски по отношение на безработицата.
Това е една от причините за по-бързото покачване на трудовите възнаграждения през последните 2 г. с по 10% на годишна база, което е около 7-8% реален ръст, като се отчете инфлацията.
"Холандия свали таксите и привлече много БГ студенти", пише в. "Стандарт"
Университетите на Острова си остават най-предпочитани от българите, казва Силвия Стоянова, координатор висше образование в консултантска агенция ЕДЛАНТА
- Към кои страни наблюдавате най-голям интерес от българските кандидат-студенти тази година?
- През всички години, въпреки Брекзит, най-предпочитана дестинация си остава Великобритания и то по-конкретно Англия. Мисля, че след като потвърдиха, че ще има студентски заеми за тези, които започват през есента на 2019 година, доста наши младежи избраха Англия. Не е тайна, че много българи кандидатстват за повече от една страна. Следващата популярна дестинация, която нашумя през последната една година, е Холандия. Причината е може би, че тази година там намалиха таксата за първокурсниците за бакалавър с 50%. Това е в сила за студентите, които започват образованието си през 2018-та година. Така таксата им ще бъде едва 1300 евро. На трето място бих класирала Германия, която обаче дели тази позиция по популярност с Австрия.
USD
CHF
EUR
GBP
