Исландия ще използва повече енергия за "копаене" на bitcoin и други виртуални валути през тази година, отколкото ще бъде нужна за покриване на енергийните нужди на домакинствата, гласи прогноза, цитирана от The Washington Post.
Малката европейската държава става все по-предпочитан избор за "фермите", които имат нужда от огромни количества електричество, заради излишъка на възобновяема енергия, с която може да се похвали островната страна.
Бързият растеж на новата индустрия накара депутатът Смари МакКарти от "Пиратската партия" да предложи промяна в законодателството, която да позволи данъчно облагане на печалбите от "мините". Инициативата се възприема добре от исландците, които се скептични към спекулативната природа на криптовалутите след катастрофалната 2008 година.
Нужното електричество за създаването на виртуални валути, и особено bitcoin, расте. Компютрите се използват за сложни калкулации, които да потвърждават всяка транзакция. В замяна, "миньорите" получават част от "монети", които все още не са в циркулация. В случая с bitcoin има максимална граница от 21 милиона, като все още остават около 4,2 милиона за "изкопаване".
Сред най-привлекателните характеристики на Исландия е сравнително ниската средна температура, което помага за охлаждането на компютрите и конкурентните цени за електричество от геотермални и водноелектрически централи.
Йохан Сигурбергсън, мениджър в енергийната компания Hitaveita Sudurnesja, прогнозира, че нужното електричество за "копаене" на криптовалути ще се удвои до 100 мегавата тази година - повече от нужното за домакинствата в страната, в която живеят едва 340 000 души.