“На Острова вече се вайкат за българските гурбетчии”, четем във в. “Стандарт”

Само те са готови да се наведат 4000 пъти дневно на къра за 7,20 лири на час

Исмигюл Исметова хваща с кални пръсти натежала малина, откъсва я от стеблото и я пуска в щайгата на полето в Съфолк, изпълнявайки сръчно задача, която е прекалено деликатна за машина. Макар работата й да е ниско квалифицирана, тя е съществена част от прибирането на реколтата от дребни, безкостилкови плодове. Това е само един проблем: британските фермери скоро може да нямат възможност да намерят работници като 25-годишната българка, тъй като британците решиха да напуснат ЕС.

Британските производители на плодове и зеленчуци разчитат на сезонните работници от други страни на Евросъюза, за да съберат реколтата, тъй като местните вече не искат тази зле платена, физически тежка работа, която не предлага кой знае каква сигурност. Гражданите на ЕС имат автоматично право да работят в която и да е страна членка на съюза, а ниско квалифицираните източноевропейски работници подкрепиха британската икономика, след като страните им се присъединиха към блока през 2004 година. Това предлагане на работна ръка е застрашено, защото притесненията, свързани с имиграцията, движеха кампанията за излизане на Великобритания от ЕС.

Прочети още от в. “Стандарт” 

“Здравната система в колапс" четем на първа страница на в. “Труд”
Парите в бюджета на НЗОК са на привършване още преди да е настъпило последното тримесечие на годината, научи „Труд“. Наличните средства ще стигнат в най-добрия случай до средата на октомври, а на резерва на НЗОК не може да се разчита, тъй като вече е планиран.

На заседание на надзорния съвет на НЗОК в сряда е била обсъдена промяна на „индикативните параметри на болниците“ у нас във връзка с разходите и дейностите им за юли. Намеренията на касата са да се изключи всяка възможност за заплащане на надлимитна дейност, която лечебниците правят предимно от спешни случаи и разкриване на нови дейности. Целта е средствата да се пренасочват за лекарства.

В резултат на тази нерационална политика към момента НЗОК е в преразход на предвиденото за медикаменти с 30%, а в същото време дължи на лечебниците над 60 млн. лв., които няма намерение да плати. Дължи и 150 млн. на чуждестранни здравни фондове.

Прочети още от в. “Труд”

“2075 свлачища дебнат из страната” четем на първа страница във в. “Монитор”
1 млрд. лева трябват до 2020 г., за да ги укрепят
2075 свлачища дебнат у нас. Това показва справка на Министерство на регионалното развитие, предоставена на „Монитор”. Според информацията на ведомството около 60 на сто от свлачищата са в градове, села и вилни зони. Те са най-опасни за хората и могат да засегнат съоръжения от републиканската инфраструктура. Само от началото на годината новорегистрираните свлачища са 22. Освен това при 17 стари се наблюдава ново активизиране.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

"Бизнесът със събиране на дългове порасна три пъти", четем на първа страница в. “Капитал Daily”

Вече има фаворит за титлата най-растящ бизнес на годината - този на колекторските компании. За половин година техният бизнес се е утроил, а причината е, че банките вече са склонни да продават лошите си вземания на специализирани в събирането им дружества. За първото полугодие на 2016 г. те са получили нови договори за 609 млн. лв., съобщиха от Асоциацията на колекторските агенции в България, в която влизат 16 компании, представляващи около 75% от пазара за изкупуване на дългове. Те са най-често европейски компании, докато "по-силовите" събирачи не са членове на обединението.

Бумът продължава, защото само в момента текат преговори за сделки за 550 млн. лв. (виж карето). Новост е, че и застрахователните компании вече поглеждат към услугата.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„140 млн. лв. за кръжоци в училище и наваксващи уроци", четем на първа страница на в. „24 часа"

Проектът ще обхване 320 хил. ученици 140 млн. лева ще се разпределят между всички държавни и общински училища за извънкласни дейности по интереси и такива за компенсиране на образователни затруднения. Проектът “Твоят час” стартира официално от вчера, обяви зам.-министърът на образованието Красимир Киряков. Той е финансиран по Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” и по структурни и инвестиицонни фондове. Ще продължи 29 месеца.

Още следващата седмица ще заработи електронна платформа, на която да се регистрират както училищата, така и треньори, преподаватели по музика и танци, школи за езици, които искат да предложат занимания. Проектът е отворен и за читалищата.
Прочети още от в. „24 часа"

"Милионите от ЕС за наука ще отидат за носии и кисело мляко” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
Поредна оперативна програма предизвика остри критики за неефективност и риск за пропиляване на стотици милиони левове без реален резултат. Учени предупредиха, че дългоочакваните пари от ЕС за развитие на науката са на път да отидат в шепа хора за изграждане на центрове със съмнителна полза. Под предлог, че се правят иновации, парите ще да бъдат насочени към дейности без научна стойност, като производство на носии, кисело мляко, стени за катерене, декори за исторически възстановки. Това са някои от приоритетите, за които ще могат да се харчат 350 млн. лв. по ОП "Наука и образование".

Повод за критиките дадоха два конкурса, открити от просветното министерство в края на миналата седмица - за изграждане на четири центъра за върхови постижения и осем за компетентност. За тях ще отидат съответно 200 и 150 млн. лв. по програмата. Това ще изразходва основна част от общото налично финансиране за наука - 286 млн. евро с частта на националното съфинансиране.

Прочети още от статията на в. “Сега”

„ВТБ е отпуснала 240 млн. евро за покупката на БТК", пише в. “Капитал Daily”
Руската банка ВТБ официално потвърди, че на 30 август сделката за БТК е приключила и Спас Русев вече контролира най-големия телеком в България. В официалното съобщение се казва, че 100% от акциите на люксембургското InterV Investment, което чрез "Вива телеком България" държи всички акции на БТК, са прехвърлени на Viva Telecom (Luxembourg). Последната компания реално представлява консорциум, в който Русев влиза с 46% дял.

От ВТБ потвърждават, че дъщерно дружество на банката ще е вторият по големина собственик с 20% минус една акция, както и че тя ще предостави 240 млн. евро чрез дългов инструмент на Viva Telecom, за да се плати покупната цена от 330 млн. евро, с която Русев спечели наддаването за телекома през ноември 2015 г. в Лондон. Останалите акционери са дружество на българските мениджъри на ВТБ, водени от бившия финансов министър Милен Велчев с 19%, и група бивши кредитори, водени от Майкъл Тененбаум с 15% плюс една акция.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Повече права може да означава по-малко свобода", пише в. “Сега”
Правата са една от най-ключовите политически концепции в съвременния свят. Те са изразът на прoсвещенския хуманизъм и често служат за морална основа на западното общество. Но възможно ли е определени права да са в ущърб на индивидида? Възможно ли е концепция, замислена да гарантира свободата, да води до тирания?

Това, разбира се, са големи въпроси, чиито отговори могат да изпълнят стотици томове. В тази статия ще се опитам да разгледам някои основни характеристики на правата и да демонстрирам как някои аспекти от политическата система, които в момента се назовават "права" всъщност представляват заплаха за личната свобода на индивида.

Прочети още от в. “Сега”

“Защо не секва емиграцията на хората с квалификация” пише в. „Труд"
България продължава да е страната с най-несправедливо заплащане на труда. Бизнесът трябва да осъзнае, че няма по-мотивиран работник от справедливо възнаградения за труда му 

Недостигът на квалифицирани  кадри се превръща в опасен ограничител за интензивното развитие на все повече производства и цели браншове в икономиката. Положението се влошава. Не са редки случаите, когато доста големи проекти на чуждестранни инвеститори, за които има решение да бъдат реализирани в България, не стартират поради невъзможността да се осигури необходимия персонал.

Този недостиг през последните години се задълбочава и възпроизвежда под въздействието на два процеса. Първият – интензивната емиграция на образовани и с квалификация българи. Вторият – натрупването на дефекти в средното образование, които водят до разминаване на подготовката на учениците с потребностите на икономиката.

Прочети още от в. „Труд"

“Сенатът отстрани Дилма окончателно“, четем във в. “Монитор”
Бразилският Сенат реши окончателно да отстрани Дилма Русеф от президентския пост заради обвинения в нарушаване на бюджетните закони.

С това свое действие сенаторите сложиха край на 13-годишното управление на левицата в най-голямата държава в Южна Америка. 61 подкрепиха решението, а 20 гласуваха против.

Изпълняващият длъжността президент на Бразилия Мишел Темер ще продължи да заема този пост до края на мандата – 1 януари 2019 година.

Русеф отрече да е извършила нещо нередно и нарече процедурата „държавен преврат”.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

„Чужденка: Не познавам град в Европа, който може да се конкурира със София", пише в. „24 часа"

Транспортът в българската столица е най-добър в цяла Европа, твърди Марджъри, която е обиколила света Материал в електронното издание Dispatches, посветен на София, разкрива впечатленията на чужденците от българската столица.

Автор на текста е Тери Бойд, който обаче описва преживяванията на своята сестра в България, съобщава actualno.com. Колко готина е София? Да кажем просто, че след като пътува и живее почти постоянно из целия свят, от Франция до Южна Корея, сестра ми Марджъри не се впечатлява лесно. Така че представете си моето учудване, когато по време на един телефонен разговор през юли, в който я питах как минава 3-седмичният й престой в София, тя изсипа ентусиазирано цял куп впечатления. И всичките суперлативи!

Прочети още от статията на в. „24 часа"

”Защо Лондон няма да сдаде короната си на европейска финансова столица", пише в. “Стандарт”

Симеон Дянков, директор на Групата за финансови пазари към Лондонско училище по икономика и политически науки, бивш вицепремиер на България

Статията е публикувана в аналитичното издание The Conversation. "Стандарт" прилага пълното й съдържание:

Брекзит даде старт на надпреварата за нова финансова столица на Европа. Кой ще наследи Лондон? „Знаем, че групи от Ситито планират изтегляне към Дъблин, Амстердам, Франкфурт и Париж", каза пред журналисти френския премиер Манюел Валс скоро след референдума. И други европейски държави се озъртат с намерение да откраднат работни места от британския финансов сектор. Даже икономическият министър на България покани в страната бегълци от Лондонското Сити.

Но в действителност Лондон ще си остане най-важния европейски финансов център. И има три причини за това.

Прочети още от в. “Стандарт”