Нова Желязна завеса се спуска между Източна и Западна Европа и този път тя може да се нарече и физическа такава. Става въпрос за задълбочаващата се разлика между двете части на Стария континент по отношение на качеството на въздуха.

Статистическите данни говорят за най-високо ниво на смъртните случаи в резултат на замърсяване на въздуха в повечето източноевропейски държави и конкретно на Балканите, пише в свой анализ за Forbes журналистът Ребека Банович, работила за BBC, Sky News и Channel 4.

"Многобройните направени карти на замърсяването в Европа потвърждават едно и също нещо - бивша Югославия и Източният блок са покрити със замърсен въздух. Европейският индекс на качеството на въздуха и картите на замърсяването в реално време също показват мрачна картина", пише тя.

"На територията на Полша се намират 33 от най-замърсените градове в Европа, а македонските Тетово и Скопие са сред тези на континента с най-мръсен въздух през 2018 година", допълва Банович.

Авторът посочва, че растежът на много от източноевропейските икономики, заедно с техните исторически и географски условия, е свързан със замърсяването.

"Строителството и минната индустрия все още играят важна роля за тези икономики, а силно замърсяващите кафяви въглища са евтини и са в изобилие", посочва журналистът.

Тя добавя, че 16 електроцентрали в бивша Югославия, ползващи лигнитни въглища, са отговорни за изхвърлянето на повече вредни емисии от всички 296 електроцентрали на Европейския съюз взети заедно.

В допълнение са посочени домакинствата, които се отопляват на дърва и въглища, както и старите автомобили по пътищата, които продължават да са сериозен проблем в тази част на континента.

Банович казва, че особено сериозна е ситуацията в Македония и в частност в Скопие и Тетово. Тя допълва, че там сред местното население все по-популярни са пречиствателите за въздух, които обаче все още остават скъпи за средния македонец.

Авторът акцентира върху това, че има голямо разминаване между правителствата на балканските държави и техните избиратели по отношение на замърсяването на въздуха. "През последните няколко години имаше много демонстрации в Косово, Македония и Босна. Те бяха подтикнати от нарасналия достъп до информация", посочва тя.

За пример Банович дава мобилно приложение, разработено от от македонския софтуерен инженер Горан Йовановски MyAir. "Апликацията е свалена близо 100 000 пъти, което е удивителен подвиг за страна с 2 милиона души население", смята тя.

Според нея все още липсват решителни и достатъчно ефективни мерки за справянето с този проблем в региона.

"Кафявите въглища разбираемо остават основен източник на енергия в региона - има ги в изобивие, евтини са, има много компании, които знаят как да ги използват, а също така правят потребителя до голяма степен енергийно независим от съседните страни и от доставките на газ", обяснява авторът.

Банович посочва, че водните електроцентрали също са широко използвани в региона, но те са силно зависими от климатичните условия. Доставките на газ също са добра опция, но те правят държавите в региона до голяма степен зависими по отношение на цените на синьото гориво и на транзита.

От друга страна възобновяемите източници на енергия все още не са толкова популярни на Балканите.