Германия тръгна срещу ядрените реактори на своите съседи. Берлин ще се отърве от собствените си атомни централи, като последната ще затвори до края на 2022 г. И обръща поглед към опасностите от старите реактори на Белгия и Франция, пише POLITICO.

"Германия взе решение да спре да ползва ядрена енергия. Би било хубаво, ако и нашите съседи изключат старите си централи", каза наскоро министърът на околната среда Свеня Шулц.

Ходът на Берлин е част от по-голяма стратегия на държавите-членки в Европейския съюз, настроени срещу атомната енергия и включващи Австрия и Люксембург. Целта им е да намалят максимално дела на атомната енергия и да включат повече "зелени" централи, като същевременно повишат енергийната ефективност.

Европейският съюз позволява на всяка страна да определя сама своя енергиен микс. Но вътрешният натиск и притесненията относно рисковете от ядрената енергия след Чернобил и Фукушима направиха политиката, насочена срещу атома, и политически популярна.

Германия е насочила вниманието си към две ядрени централи в Белгия на възраст 43 години. Чехия и Словакия пък са подложени на натиск от Австрия, която се опита да спре плановете им за модернизация на техните АЕЦ. Литва пък започва кампания срещу централата Островец в Беларус, построена само на 15 километра от границата.

Германия не е особено доволна и от търсенето на ново място за ядрени отпадъци от страна на Швейцария, като се притеснява, че то ще бъде твърде близо до границата. Но все пак особеният фокус на Берлин е върху двете стари белгийски централи.

Реакторите и на двете бяха затворени през 2012 г., когато бяха открити хидрогенни балони в стените. По-късно бе решено, че те са безопасни и работата им бе възстановена през 2015 година. Германските политици се ядосаха и когато животът на реакторите бе удължен до 2025 г.

В края на 2016 г. двете страни подписаха споразумение за създаването на ядрена комисия с експерти от двете страни. Подобни документи парафираха по-рано и Берлин и Париж, както и Чехия и Швейцария.

Но все пак страхът остава, а настроението на германците не се повиши особено, след като по-рано тази година Белгия започна програма за раздаването на йодни таблетки в случай на радиоактивен теч.

Френска 40-годишна АЕЦ, разположена на река Рейн - само на един километър от Германия, също създава напрежение.Белгийските политици и експерти отхвърлят притесненията на Германия. "Чувстваме се безопасно и така трябва да се чувстват и германците", казва Робрехт Ботуин, депутат в Белгия. "Имаме повече причини да се притесняваме отново въглищните централи в Германия, отколкото от ядрените в Белгия", допълва той.

Но Германия не е убедена - и не се ограничава само до разговори. В споразумението, подписано по-рано тази година между консерваторите на Ангела Меркел и социал-демократическата партия, двете страни се споразумяха да спрат доставките на гориво до чуждестранни централи със "съмнителна" сигурност - а именно тези в Белгия и Франция. А коалиционният документ гласи още, че държавните пенсионни фондове ще трябва да премахнат инвестициите си от чуждестранни атомни централи.

И това не е всичко: Берлин търси начин да повлияее върху европейската политика и да прекрати европейската подкрепа за изграждането на нови централи, както и да промени споразумение от 1957 г., свързано с атомната енергия.

Търканията на Берлин със съседите ѝ създава надежди сред други страни за нов и мощен съюзник в коалицията им срещу атома.