В отвъдните равнини на зоната Кларион-Клипертон, на около 4 500 метра под повърхността на Тихия океан, се намират може би най-големите открити досега находища на манган в света. Концентрацията на редкоземния метал се разраства необезпокоявано със скорост от около сантиметър на всеки няколко милиона години. И сега тези залежи са мишена за индустрията за добив от морското дъно, която се оценява за милиарди долари.

Но изваждането на този елемент, който не се среща среща в свободна форма в природата, от тъмната морска пустиня не е лесна задача. Първо, находищата трябва да бъдат открити. По-натам, възникват проблеми и около самото добиване. Точно там идва ролята на подводните дронове. Стигайки до самото морско дъно, машините могат да записват безпрецедентни детайли за повърхността на дъното, което по-малко картографирано дори от Марс.

"Ако искате изображения с висока разделителна способност, трябва да поставите сензорите близо до самия терен, който наблюдавате. А днес AUV - автоматизирано подводно превозно средство - е най-добрият и най-точен начин за това", казва Ричард Милс, който е вицепрезидент по продажбите на морска роботика в компанията Kongsberg Maritime. Изобретенията на неговата компания могат да препредават изображения с разделителна способност 2x2 сантиметра, много по-добре от картината, която предоставя корабните сонари, изследващи терените на повърхностно ниво.

Най-вълнуващото бъдеще за технологията за дронове може да не е в небето, доставяйки пакети на Amazon, а под водата, където те могат да помагат за откриването на огромни богатства. Използването на подводни автоматизирани превозни средства се оказва критично в областите на проучване и картографиране на морското дъно. Частните компании разработват превозни средства с по-добри сензори и повече възможности, докато Европейският съюз и университетските програми по целия свят финансират подобни проекти.

В бъдеще пълномащабният добив от морското дъно - дълбоки долини като зоната Кларион-Клипертон - вероятно ще бъде място на напредналите подводни безпилотни превозни средства, които ще подават данни в реално време на екипажите на повърхността.

Станции за зареждане на гориво в космоса? Според учени това е възможно

Станции за зареждане на гориво в космоса? Според учени това е възможно

Извънземните "бензиностанции" биха направили космическия добив на ресурси в пъти по-лесен

На ловът за редкоземни метали

Дъното на океана - където светлината едва достига и температурата е близо до замръзване - притежава потенциално най-големите неизползвани запаси от редкоземни елементи в света. Към момента независимият международен орган, занимаващ се с изследването на морското дъно (International Seabed Authority), е предоставил десетки договори на компании за проучване и изготвяне на доклади за околната среда.

Стойността само на златото на морското дъно се оценява на 150 трилиона долара. Междувременно стойността на възлите - съдържащи манган, никел, мед и кобалт - също надминава трилионите долари.

С постоянното търсене на редки метали, използвани в съвременната електроника - от iPhone до компоненти на соларни панели - е повече от ясно защо редица правителства и държави са започнали надпревара за добив от дъното на океана.

Миньорската компания DeepGreen Metals има три лицензирани области за добив в Тихия океан, включително две декларации за ресурси с потенциално милиарди тонове метали. "Знаем, че светът ще бъде силно фокусиран около въздействието върху околната среда. Автоматичните превозни средства, работещи на дъното на океана, са единственият начин", каза председателят и изпълнителен директор на компанията Джерард Барън.

Дроновете са чудесни за проучвания на потенциални минни райони от екологична гледна точка. Те са идеални и за следене и наблюдение на минните машини, събиране на данни за праховите струи, които могат да бъдат пагубни за дълбоководните обитатели, коментира Барън. Дори е имало тестове на дронове за събиране на ресурси от малки възли, въпреки че в момента тези превозни средства на морското дъно представляват най-често срещаната тактика.

"Най-ефективният начин за събиране на тези ресурси от океанското дъно все още не е договорен", каза Барън.

Технологиите зад подводните дронове изминаха дълъг път на развитие през последните десетилетия. Първото безпилотно подводно превозно средство е създадено през 1864 година и прилича на торпедо. През 50-те години на миналия век Вашингтонският университет провежда изследвания с автоматизирани подводни превозни средства наред с американския флот. След това обаче иновациите като че ли се запънаха, докато технологията не позволи да се използват по-малки енергийни източници.

Първият AUV на Kongsberg, направен в началото на 90-те, е почти неузнаваем в сравнение с днешните модели. Превозното средство, което прилича на оранжево торпедо, сега прави акустични, лазерни и фотографски изображения. Наскоро роботът е "прескочил" дъното на арктическите води, като е картографирал манганови възли в Норвегия.

Ричард Милс прогнозира, че в бъдеще ще се развие нова сензорна технология, която ще предоставя още по-подробни изображения. Той също така смята, че следващото поколение ще има повишена способност за обработка по време на самите мисии, включително автоматизирано откриване на обекти, което ще може да определи концентрацията на ресурси във възли в реално време.

Но технологията може да изпревари пазара. Nautilus - първата компания, придобила права за добив на в морските дълбини - фалира миналата година, след като не успя да пробие във водите на Папуа Нова Гвинея. Причината - проектът се противопостави ожесточено от местните природозащитни групи. И вследствие на това досега не е имало успешна мащабна дълбоководна минна операция.

Многостранната технология има приложения и в енергийния сектор. Първият подобен договор беше сключен миналата година между норвежкия нефтен и газов гигант Equinor и италианския Saipem. Предметът на договорът е използването на усъвършенствани безжични услуги за дронове в полето Ньорд, намиращо се край Норвегия.

Снимка 483602

Източник: Facebook

Междувременно група учени и инженери, подкрепяни от Японската фондация Nippon и проекта на Генералната батиметрична карта на океаните (General Bathymetric Chart of the Oceans), се опитват да създадат подробна карта на дъното на океана до 2030 година. Засега обаче са регистрирани по-малко от 20%. В допълнение миналата година Белият дом обяви план за проучване на 4,47 милиона квадратни мили морски под морското равнище в рамките на американските граници.

"При този нов статус на картографирането на океаните, при който ние не искаме само да картографираме, а да картографираме и характеризираме, автономните подводни превозни средства са изключително важен компонент", коментира Лари Мейер - професор в Университета в Ню Хемпшир. По думите му подводните дронове ще бъдат използвани за разглеждане на конкретни области в подробности. По този начин за първи път в историята океаните ще изглеждат ясни за тези на повърхността.

Тралирането на морското дъно е вредна практика: WWF International

Тралирането на морското дъно е вредна практика: WWF International

Методите на промишлен риболов ще опустошат рибните ресурси в европейското морско пространство