"Правителството готви облекчения за купуване на земя от чужденци" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Кандидатите ще трябва да обещаят да направят инвестиции и ако не ги реализират, терените ще им бъдат отнемани, обясни министърът на икономиката
Правителството се готви да отслаби ограниченията върху продажбата на българска земеделска земя на чужденци. Министерството на икономиката планира законодателни промени, с които да се разреши на компании от ЕС, получили сертификати за инвеститор от родната агенция по инвестициите, да купуват ниви. Условието е предварително да дадат съгласието си, че могат да ги изгубят, ако не изпълнят поетите инвестиционни ангажименти в 3-годишен срок.
Прочети още от статията на в. "Сега"
"1 година правителство: активни навън, превзети отвътре", четем в "Капитал"
В монотонното на пръв поглед управление на Бойко Борисов нюансите говорят повече
Когато ГЕРБ спечели предизвиканите от нея извънредни парламентарни избори през март миналата година, ключовата дума, с която Борисов влезе в третия си управленски мандат, беше "стабилност". Тъй като на България предстоеше председателството на Съвета на Европейския съюз, той се беше подготвил да влезе в ролята и на "международен фактор", но пред него нямаше много опции за сглобяване на кабинет.
"Не стигат над 30 хиляди сестри. Толкова са и напусналите България" е заглавиe от в. "24 часа"
Останалите тук работят на две места за една средна заплата,акушерките също са на ръба. За последните 20 години от България са си тръгнали близо 30 000 медицински сестри.
В момента у нас работят едва 26 000, като само в извънболничната помощ недостигът им е с 11 хил., а в болничната близо три пъти повече.
В световен мащаб очакванията са те да намалеят с 18 милиона до 2021 година.
Страната ни вече достигна критичния минимум и от акушерки. Недостигът е около 3000 - толкова, колкото и фелдшери. Нужна е дългосрочна стратегия и реформа в здравната ни система, категорични са хората в бели престилки.
"Всеки трети българин в чужбина е сезонен работник в земеделието" четем в "Монитор"
Повече от 1,2 млн. българи официално работят извън страната ни, над 30% от тях са сезонни работници в земеделието на Европа. По държави данните сочат следното: в Германия са 300 хил. души, в Англия - 300 хил., в Италия - 100 хил., в Испания - 350 хил., Гърция - 120 хил., във Франция - 40 хил., в Австрия - 25 хил., в Швеция - 9 хил. българи.
По данни на Националния статистически институт на Италия 43% от заетите в земеделието в Италия изпълняват недеклариран труд, което възлиза на около 400 хил. души. От тях 100 хил. души, основно чужденци, са обект на експлоатация и са принудени да живеят при тежки условия, далеч от санитарни и хигиенни норми, съобщиха от КНСБ по време на семинар в Пловдив за заетостта в земеделието. Caмo 10% oт бългapитe, зaeти в зeмeдeлиeтo, ca нa тpyдoв дoгoвop, каза пpeдceдaтeлят нa Фeдepaциятa нa нeзaвиcимитe cиндиĸaти в зeмeдeлиeтo ĸъм KHCБ Cвeтлa Bacилeвa.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
"Чака ни голям скок на цените на тока", четем във в. "Стандарт"
Сериозен недостиг на електроенергия и значителен ръст на цената й в страните от Югоизточна Европа (ЮИЕ) се очаква през следващите години. Това заяви Тим Йео, председател на New Nuclear Watch Institute (NNWI), бивш британски министър на околната среда и бивш председател на Комитета на енергийни и климатични промени на кръгла маса в София. Йео представи доклада на NNWI за "Електроенергийният пазар на ЮИЕ: Влияние на новите тенденции и политики". В него експертите прогнозират, че без увеличаване на производствени мощности енергийният пазар в региона ще изпита дефицит, който до 2030 г. ще е към 35 ТВтч, а към 2040 г. - 150 ТВтч.
Този дефицит ще доведе до скок на цените на тока с около 30% - до 160-170 евро/мегаватчас.
"Два газови проекта в Северна България очакват развитие", пише в "Капитал"
"Дайрект петролеум" планира да поднови сондажите, а "Мизия ойл енд газ" получи още време за проучване
Два газови проекта в Северна България може да получат напредък в следващите месеци след години на затишие около тях. "Дайрект петролеум България", която през 2013 г. получи концесия за добив край село Девенци в района на Червен бряг, но така и не започна производство, планира да поднови сондажните работи в находището през тази година. Това става ясно от бележка към тримесечия отчет на американския й собственик TransAtlantic Petroleum.
В сряда пък правителството удължи разрешението за търсене и проучване на "Мизия ойл енд газ" в близкия участък "Търнак", където заради административно забавяне дружеството не успя да започне работа навреме.
"Комисията за ЧЕЗ приключи безславно", пише в. "Сега"
Месец и половина отне на депутатите да "видят", че финансирането на кандидат-купувачката Върбакова е неясно
С няколко постни препоръки завърши работата на временната комисия за ЧЕЗ, която трябваше да разследва проектосделката с пазарджишката бизнес дама Гинка Върбакова и приватизацията на електромрежата на Западна България отпреди години. Месец и половина отне на депутатите, участващи в анкетната комисия, за да разберат, че няма да получат информация кой ще кредитира фирмата "Инерком", която иска да вземе активите на чешката ЧЕЗ в България, и има ли зад нея скрити играчи и офшорни капитали. Вчера те приеха доста безполезен заключителен доклад, който ще бъде обсъден и гласуван и в пленарната зала. В него разкрития няма, има само препоръки.
"Георги Ангелов: България може да се включи в по-бързата група и да стигне западните нива на доходи до 2035 г." пише в. "24 часа"
Настигането в доходите изисква най-бедните страни да догонватнай-бързо. Точно това се случва с България и Румъния, казва старши икономистът от Институт "Отворено общество"
Факт е, че заради глобалната финансова криза и кризата в еврозоната Източна Европа пострада силно не по нейна вина. България беше особено засегната, тъй като Гърция буквално се срина - а Гърция преди кризата беше най-големият чужд инвеститор в България с най-голям дял в банковия сектор и беше основна дестинация за българския износ. Кризата силно ни засегна, поради което България изпадна в рецесия през 2009 г. и след това още 4-5 г. в стагнация. Това съвсем естествено води до песимизъм.
Заради кризата се появиха и спекулации, че процесът на настигане на доходите в Източна Европа е спрял и няма повече да се възстанови. Твърдеше се, че предкризисният период е бил един балон, който никога няма да се повтори. Кризата обаче свърши и Източна Европа отново постига завидни темпове на икономически растеж. Нещо повече, Румъния и България са най-бедните страни в ЕС, но имат и най-висок икономически растеж за последните три години.
"Симеонов напипа болно място с хазарта", пише в. "Стандарт"
Не е ли интересно, че вместо човек от опозицията, Валери Симеонов от управляващата коалиция се зае с битка, срещу вредата от вихрещия се в страната хазарт и неговата реклама? Битката му е благородна и повече от навременна, защото той ясно назовава един сериозен, засягащ обществото проблем. "Хазартът е патологично разстройство, той е болест. Най-болната държава е България. 3% от БВП е от хазарт. Дали това е нормално? Това е пандемия. По този начин възпитаваме децата, а и българите като цяло, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят търкайки картончета. Това ли трябва да е формулата за успех на нашия народ? Това е деморализация на нацията".
По-добре не може и да се каже - че хазартът е болест е световно известен факт, описал го е още Достоевски в своя роман "Картоиграчът".
USD
CHF
EUR
GBP
