Сръбски ТЕЦ е четвъртият по големина източник на въглероден диоксид сред електроцентралите в Европа

Сръбският ТЕЦ "Никола Тесла" (ТЕНТ) е четвъртият по големина източник на въглероден диоксид сред централите в цяла Европа, пише eKapija, цитирайки данни за емисиите, публикувани от международната организация Climate Trace. С общо 16,98 милиона тона емисии на CO2 през 2022 г., TENT е сравнима с топлоелектрическите централи в икономики, далеч по-големи от Сърбия - в Русия, Полша и Германия.

С 5,59 милиона тона емисии на CO2 през 2022 г., ТЕЦ "Костолац" също е сред 50-те най-големи замърсители в Европа (разбира се, когато говорим за електроцентрали), заемайки 33-то място.

Пред TENT са само ТЕЦ "Белхатов" и "Козиенице" в Полша и ТЕЦ Neurath в Германия, както и руските централи Рефтинская и Сургут-2 (която е и втората по големина централа за природен газ в света). Единствено те са по-големи завърсители от ТЕНТ, според експертните оценки.

Сърбия инвестира 16 млн. евро в модернизацията на важен ТЕЦ

Част от парите са осигурени със заем от германската банка KfW

Важно е да се отбележи, че Neurath беше близо до затваряне през пролетта на 2022 година, но продължи да работи поради енергийната криза. Според настоящите планове, централата ще бъде окончателно затворен веднага след март 2024 г. Полша също планира да затвори най-големите си топлоелектрически централи до 2036 г.

С други думи, ако TENT продължи да работи без промяна през следващите години, тя може да се превърне в най-големия източник на въглероден диоксид сред електроцентралите на Стария континент.

В края на миналата година Сърбия обяви модернизация на стойност 16 милиона евро в топлоелектрическата централа "Черак" в сръбската столица Белград. Това е част от мащабен проект, който е частично финансиран от германската банка за развитие KfW.

Газовата ТЕЦ "Черак" е построена през 1985 г. и осигурява парно и топла вода за близо 50 000 жилища в сръбската столица. Нейният инсталиран капацитет е 232 мегавата. Плановете са работата по рехабилитацията и модернизацията на централата да започне още през настоящия отоплителен сезон и да приключи до октомври 2024 година.

Сред целите са увеличаване на надеждността и енергийната ефективност, но и значително намаляване на въглеродните емисии.

Белград още от 90-те модернизира топлофикацията си, като постепенно тя беше централизирана и така излязоха от експлоатация стотици малки котли на мазут и въглища.

Сега в ход е мащабна промяна на тецовете в цялата страна. В рамките на проекта с участието на KfW ще се модернизират 30 централи, включително в градовете Белград, Бор, Ягодина, Лесковац, Негодин, Ниш и Сента.

В Турция полагат основите на първата офшорна вятърна електроцентрала

За по-малко външна зависимост и неутрална икономика