Слънчевите панели и вятърните турбини не могат да "почистят всичко". Производството на стомана например изисква по-високи температури, отколкото традиционните електрически пещи могат да осигурят. Ето защо плановете за ограничаване на изменението на климата сега предвиждат голяма роля на водорода за намаление на промишлените емисии и за задвижване на автомобили, камиони и кораби. Така нареченият "зелен водород" (хидрогенно гориво) по същество не съдържа вредни емисии. Но постигането на амбициозните планове, които се правят за него, означава изграждане на гигантска индустрия почти от нулата.
Какво е предимството на водорода?
Първо, изгаря горещо и чисто. Замяната на изкопаемите горива, които сега се използват в пещи, които достигат 1500 градуса по Целзий, с водороден газ, може да доведе до понижение с 20% на глобалните емисии на въглероден диоксид, които сега идват от индустрията.
При производството на стомана, водородът може да замести въглищата, които сега се използват не само за топлина, но и за пречистване на желязната руда. Страничният продукт е по-скоро водна пара, отколкото CO2. И докато в момента батериите доминират в областта на електрическите превозни средства, някои компании се обзалагат, че захранваните с водород горивни клетки ще бъдат по-добър избор от батериите за тежки превозни средства, като камиони, кораби и потенциално дори самолети.
Какво е "зелен водород"?
Водородът може да се получи чрез електролиза, процес, който изпраща електрически ток през вода в устройство, известно като електролизатор, за разделяне на водородните атоми от кислорода. В горивните клетки процесът е обърнат: водородът се смесва с кислород, за да произвежда вода и електричество. За да се счита за "зелен водород", електричеството, използвано за работа на електролизера, трябва да идва от възобновяеми източници.
Как иначе се получава водород?
В днешно време по-голямата част от водорода, използван като гориво, се получава чрез отделянето му от молекулите на природния газ. Но това изисква доста енергия и също така произвежда въглероден диоксид, което кара някои да наричат този водород "сив", за разлика от "зеления". Сивият водород е името, използвано, ако произведеният въглероден диоксид се улавя и съхранява и се счита за гориво с ниски емисии
С какви препятствия се сблъсква "зеленият водород"?
Зеленият водород е изправен пред куп проблеми. Но може би най-големият сред тях е неговата висока цена. Той струва между 2.50 и 4.50 долара за килограм, според анализ на BloombergNEF. Това ще трябва да падне под 1 долар на килограм, за да стане конкурентоспособен с водорода, произведен от изкопаеми горива.
BNEF прогнозира, че това ниво ще бъде достигнато до 2030 г. Но това зависи не само от значително разширяване на капацитета на електролизерите, но и от значително увеличение на производството на електроенергия - във време, когато световните генератори и мрежи вече ще бъдат напрегнати, за да бъдат в крак с търсенето от нови електрифицирани превозни средства. Също така, като най-лекия газ във Вселената, водородът трябва да бъде компресиран или смесен с природен газ, за да се изпрати през тръбопровод или охладен до течно състояние, за да се транспортира с кораб, като се увеличават разходите му в сравнение с природния газ.
Кой води при "зеления водород"?
Европейският съюз си постави най-амбициозната цел: изграждане на електролизатори, които могат да преобразуват 40 гигавата възобновяема електроенергия във водород до 2030 г. Той превърна водорода в централен компонент на плана си за Зелена сделка, предвиждащ до 470 милиарда евро (560 милиарда долара) публични и частни инвестиции до 2050 г. с надеждата да стартират глобален пазар на водород. Германия декларира, че зеленият водород ще играе централна роля в трансформирането на индустриалната база на страната, когато преминава към нулеви емисии до 2045 г.
Какво се случва другаде по света?
Китай планира да има 1 милион превозни средства, задвижвани от водородни горивни клетки, по пътищата си до края на 2030 г. Стойността на производството на водород може да достигне 1 трилион юана (155 милиарда долара) до 2025 г., според Китайския водороден алианс.
Австралия ще инвестира 214 милиона долара за ускоряване на развитието на четири водородни хъба с мощност 26 гигавата. Япония, където Toyota Motor Corp. инвестира сериозно в технологии за горивни клетки, е световният лидер в станциите за зареждане с водород, докато Южна Корея изгражда горивна и друга инфраструктура в шест града, където се надява да превърне водорода в основен енергиен източник до 2025 г.
Какво прави САЩ?
САЩ имаха 6500 електрически автомобила с горивни клетки на път през 2019 г. - най-големият автопарк в света. Администрацията на президента Джо Байдън си е поставила за цел да намали цената на възобновяемия водород с 80% до 2030 г. Промишлените групи, включително някои компании за изкопаеми горива, настояват за данъчни кредити за производството на водород и за субсидии за преобразуване на газопроводи за транспортиране на водород.