Чехът, който на два пъти почти продава Айфеловата кула

През 1925 чехът Виктор Лустиг стои в хотелската си стая в Париж, където чете статия за прочутата Айфелова кула - тази гигантска структура, която е построена през 1889 година за отбелязване на Световното изложение във френската столица и предназначена да бъде демонтирана през 1909 година.

Заради нейната височина обаче тя е използвана за подслушване на радиосигналите от Германия по време на Първата световна война. След края на войната обаче се появява въпроса какво ще се случи с кулата, която вече е ръждясала, а Франция не разполага с достатъчно пари, за да я ремонтира. Авторът, чиято статия чете тогава Лустиг, посочва като най-добър изход от ситуацията да се търси купувач на Айфеловата кула, разказва изданието Bonjour Paris.

Така в неговото съзнание се ражда идеята да опита да я продаде. Въпреки че не я притежава.

Кой е Виктор Лустиг?

Лустиг е роден Чехия в заможно семейство, което му осигурява добро образование. Самият той говори пет езика, но след завършване на училище е арестуван на няколко пъти заради дребни престъпления. По-късно работи по кораби, пътуващи между Ню Йорк и Париж.

Всъщност почти всичко, с което се занимава той, е свързано с измами. Той например продава специални машини, които принтират фалшиви 100-доларови банкноти. И тяхната цена е висока - между 20 000 и 30 000 долара.

Източник: Wikipedia

Виктор Лустиг е в средата

Как стига до "продажбата" на Айфеловата кула?

Лустиг разработва плана си детайлно. Първоначално той разпечатва фалшиви документи от правителствената институция, отговорна за стопанисването на обществените сгради. Междувременно си прави и фалшив паспорт, за да може да ползва чужда самоличност.

Следващата стъпка е да покани петте най-големи компании в стоманената индустрия във Франция да наддават за "важен правителствен проект". Лустиг кани техните представители в един от най-популярните луксозни хотели в Париж, където са подписвани редица политически и дипломатиески сделки.

В посочения ден представителите на компаниите се появяват в хотела, където Виктор изнася убедителна презентация, като акцентира върху лошото състояние на Айфеловата кула и върху големите разходи за поддръжката ѝ.

По неговите думи единственото решение за правителството е да я продаде, но тъй като темата е чувствителна за парижани, моли представителите на петте дружества да оставят срещата им в пълна тайна. И изисква от тях да му предложат оферти до следващия ден.

С години опит Виктор Лустиг е изкусен измамник и добре знае при кого лъжите му биха имали най-добър ефект. Той избира един от събеседниците си за своя жертва - Андре Поасон. С него Виктор уговаря втора среща. Когато усеща, че събеседникът му е разколебан, Лустиг прилага една добре позната техника - той започва да разказва своята измислена история.

Посочва, че е просто един нископлатен чиновник, на когото са възложили важна задача. И е готов да ходатайства за Поасон, ако срещу това получи нещо за себе си под масата. Самият Поасон знае, че сред правителствените служители се шири корупция и заради това взема това признание за чиста монета.

Така бизнесменът решава да плати цялата цена плюс допълнителния подкуп. А веднага след срещата Виктор бърза да опакова багажа си с парите и да отпътува за Виена с влак. Дни и седмици наред той следи пресата, за да види дали неговата схема е била разкрита. Но така и в пресата не се появява нищо.

Причината за това е, че Андре Поасон се обръща към държавната агенция, от името на която били издадени фалшивите документи. Когато разбира, че е бил измамен, решава да спаси репутацията си и да не подава сигнал в полицията.

Когато осъзнава какво се е случило, Виктор Лустиг се връща отново в Париж, за да продаде Айфеловата кула... отново. Вторият път обаче интуицията му го подвежда и избраната жертва разбира за постановката му и отива в полицията. Лустиг обаче успява да се измъкне бързо и да замине за Щатите. След време законът го застига и той е изпратен в затвора Алкатраз, където дори се запознава с Ал Капоне.