Ана Нюнес, 62-годишна пенсионирана общинска служителка в западна Венецуела, казва, че обедите и вечерите ѝ често включват само няколко палачинки от царевично брашно, познати като арепа. Макар че има средствата да си купи храна от базарите в града, тя казва, че "вместо хубава храна, те продават боклуци като животински кожи и развалено сирене", разказва The Wall Street Journal.

Недостигът на бензин, който е обхванал страната с най-големите залежи на петрол в света, създава непреодолими пречки пред транспорта на храна от производителите и земеделците до магазините в градовете. Самото производство също не цъфти: има недостиг на семена и аргохимикали, а ценовият контрол прави земеделието непечеливша дейност. Социалистическото правителство пък често конфискува заводи и ферми.

Венецуелците не са единствените, които остават гледани. Икономическият удар, нанесен от пандемията, остави милиони без работа и в бедност. От Мексико Сити до Сантяго хората пропускат хранения и се редят пред кухните за бедни, сочат доклади на агенциите на Организацията на обединените нации. Но условията във Венецуела, която тънеше в разруха още преди пандемията, са най-непоносими.Доклад на ООН сочи, че Венецуела в момента е изправена пред четвъртъта най-тежка хранителна криза в света. 9,3 млн. души, или около трета от населението, е останало без достатъчно храна за нормално развитие през миналата година. 13% от децата под 5-годишна възраст са спрели растежа си, а 30% са анемични.

Отчасти, проблемът се дължи на невъзможността стоките да достигнат магазините. Армандо Шасин произвежда по 1,5 хил. литра мляко от фермата си, но липсата на бензин и дизел означава, че камионите не се движат. Той не може да си позволи гориво от черния пазар, което струва $10 за галон (3,78 литра), за да доставя млякото сам. Вместо да го гледа как се разваля, той прави сирене от него.

В плодородния регион край границата с Колумбия тракторите и комбайните стоят неизползвани, докато земеделците използват мулета. Край езеро Маракайбо фермерите, останали без бензин, не могат да пуснат водните помпи и са загубили реколтата си заради наводненията.

Намалялото местно производство кара Венецуела да разчита на внос на храна - за цели 85% от нуждите си. Но режимът на Николас Мадуро вече няма валута заради срива на добива на петрол, на който страната разчиташе за почти всички приходи от износ. Петролният сектор е под тежки санкции, наложени от Съединените американски щати. Според тях е незаконна всяка търговия с националната петролна компания на Венецуела. Те правят по-труден и вноса на бензин.

"Макар че хранителната криза не започна със санкциите на САЩ, няма как да отречем, че те засилват проблема", според Джоф Рамзи от Washington Office on Latin America. "Притеснени сме, че страната е на ръба на необратима катастрофа". Правителството на Мадуро раздава кутии с храни, но доставките са редки, а програмата страда от корупция по веригата. В същото време режимът отказва да позволи на международните организации да влязат в страната и да раздават храна.

Макар че стоки по супермаркетите има, хиперинфлацията, която достигна 9 500% миналата година, в комбинация с високата безработица, означават, че милиони семейства не могат да си позволят да се хранят. С минималната месечна заплата от едва няколко долара семействата могат да си купят едва 5% от нужните храни. Много от тях разчитат на пари, пратени от роднини от чужбина. Тези средства обаче са намалели наполовина заради пандемията.