Възприемаме Земята като нашия дом, но трудно бихме могли да си представим нейния впечатляващ мащаб с всичките растения, животни, реки и планини. А каква част от нея са хората?

Нов доклад на Националната академия на науките в САЩ се опитва да даде отговор на този сложен въпрос. Според изчисленията в документа целият живот на планетата ни обхваща 550 гигатона въглерод (GT C), като почти цялата част от този обем се пада на растенията.

За да направят изчисленията, учените са разделили различните живи форми на Земята в няколко категории. Те са разглеждани както според царството си (гъби, животни и т.н.), така и в повече детайли (морски безгръбначни, например). В данните са включени и вирусите, които не са живи същества, но се държат като такива.

В крайна сметка се оказва, че растенията са 450 GT C, бактериите - 70 GT C, гъбите - 12 GT C, археите (едноклетъчни микроорганизми) - 7 GT C и протисти (отделна група еукариоти) са 4 GT C.

Какво остава за животните и хората? Всички животни се изчисляват на 2 GT C, а хората - на едва 0,06 GT C. Иначе казано нашият род има много по-малка тежест въхру Земята в сравнение с червеите, мекотелите и почти всичко друго живо. Погледнато от друг ъгъл хората се изчисляват на само 0,01% от въглеродната маса на Земята.

Човечеството обаче има друга значително по-негативна "тежест" върху Земята. Според изчисленията от появяването му, планетата е изгубила 83% от дивите бозайници, 80% от морските такива, 50% от растителния си живот и 15% от рибите.

Не на последно място е и въпросът защо експертите избират да изчисляват теглото на всичко живо на планетата ни във въглерод. Обяснението е, че въглеродът, е основна съставна част на органичните съединения, от които са изградени всички живи същества. Той се съдържа във всяка биологична молекула. По този начин от сметките се изключва тежестта на водата и фокусът е само върху "сухото тегло".