Една ранна сутрин в края на 80-те години група от най-влиятелните мениджъри във Frito-Lay — главният изпълнителен директор и няколко вицепрезиденти — се събират в конферентна зала в Калифорния, за да чуят какво има да им каже Ричард Монтаниес има да каже.

Монтаниес е различен от тях. Той не е бил мениджър, не е имал диплома — завършил е едва четвърти клас и не е можел да чете и пише добре.

Монтаниес е бил чистач. Но чистач с идея — която ще направи милиарди за компанията и ще се превърне в един от най-популярните снаксове: Flamin' Hot Cheetos.

Монтаниес израства през 60-те в малко градче на 60 км от Лос Анджелис. Семейството му — майка, баща, дядо и 11 деца — свързват двата края, като берат грозде. А през нощта спят заедно в една стая.

Като първо поколение имигрант в бяло училище, Монтаниес има достъп до малко ресурси и едвам разбира учителите си. "Не можех да говоря английски; плачех, когато майка ми ме подготвяше за училище", казва той пред списание Lowrider.

Един ден в клас, когато учителката пита децата какви искат да станат, когато пораснат, Монтаниес замръзва. "Осъзнах, че нямам мечта. Там, откъдето произлизам, няма мечти".Малко по-късно той спира да ходи на училище и започва да работи с дядо си и баща си. Със завършен едва четвърти клас, пред него няма много възможности и той не вижда как ще се измъкне от бедност.

Тогава, през 1976 г., негов съсед му казва за работно място, което ще промени живота му завинаги. Заводът на Frito-Lay наблизо търси чистач. При заплата от $4 на час ($18 в днешни долари), възнаграждението е далеч повече от това, което той изкарва на полето.

Не можейки да чете и пише, 18-годишният младеж моли жена му да му помогне да попълни документите — и в крайна сметка получава работата. Когато съобщава на семейството си, дядо му дава съвет: "Работи здраво, увери се, че подът свети. И че знаят, че Монтаниес го е почистил".

Монтаниес взима решение, че ще бъде "най-добрият чистач, виждан във Frito-Lay". "Всеки път, когато някой влезе в която и да е стая, те ще мирише на свежо. Разбрах, че няма такова нещо като "просто чистач", когато вярваш, че ще бъде най-добрият". Той развива и философията, че не е важно "кой познават ти — важно е кой познава теб".

Между смените той научава в детайли за продуктите на компанията; прекарва време в склада и гледа как машините работят. В крайна сметка любопитството му се отплаща.

В средата на 80-те Frito-Lay се намира в трудна ситуация и като метод за повишаване на морала сред служителите, тогавашният главен изпълнителен директор Роджър Енрико записва видео съобщение и го разпространява сред всички 300 хил. души, които работят за компанията.

В него Енрико окуражава всеки работещ да "действа като собственик". Много от служителите не обръщат внимание на "поредното клише", но Монтаниес приема идеята."Ето моята покана, ето го главният изпълнителен директор, който казва на мен, чистачът, че мога да действам като собственик", спомня си той. "Не знаех какво ще правя, но знаех, че ще действам като собственик".

След почти десетилетие чистене на пода, Монтаниес събира куража и пита един от търговците дали може да дойде с него, за да научи повече за процеса на продажба. Двамата отиват в магазин в латино квартала и докато са там Монтаниес забелязва нещо: "Видях нашите продукти на рафтовете: Lay's, Fritos, Ruffles. И до чипсовете имаше рафт с мексикански подправки". И в този момент той осъзнава, че Frito-Lay не произвежда нищо пикантно и люто.

Няколко седмици по-късно той купува елоте — мексиканска "улична царевица" с много чили, сол, котия, сок от лайм и крема фреска. С кочана в ръка той се сеща: "Ами ако сложа чили в Cheetos?"

Представен през 1948 г., Cheetos е един от най-важните продукти за компанията. И докато той е популярен сред латино потребителите в Калифорния, никой досега не е създавал продукт специално за техните вкусове.

Затова Монтаниес, верен на думите на главния директор, "действа като собственик".

Една вечер той взима Cheetos, който все още не е овкусен, носи го вкъщи и с помощта на съпругата му го покрива със собствена рецепта от чили на прах и други "тайни" подправки. След това го дава на семейството му и приятели — и всички го харесват.

Но Монтаниес има нужда от по-голяма аудитория.

"Бях наивен", казва той. "Не знаех, че не може да се обадиш на главния директор, не знаех правилата".Монтаниес звъни в кабинета на директора и се свързва със секретарката, с която води следния диалог, по негови спомени:

"Офисът на г-н Енрико. Кой е на телефона?"

"Ричард Монтаниес."

"От кое подразделение?"

"Калифорния."

"Вие сте вицепрезидентът за Калифорния?"

"Не, работя в завода Rancho Cucamonga."

"О, значи сте вицепрезидентът по оперативната дейност?"

"Не, работя в завода."

"Мениджърът на завода?"

"Не. Аз съм чистачът".

Секретарката млъква "като все едно цяла вечност". "Един момент".

И тогава от слушалката се чува глас: "Здравейте, аз съм Роджър".

Монтаниес обяснява на главния директор как се е вслушал в думите му, изучил продуктите на компанията, намерил търсене на пазара и създал собствен продукт. Инициативността му се приема добре и Енрико казва, че ще дойде в завода след две седмици, за да види презентацията.

По това време Монтаниес е на 26 г. и по негови думи не е могъл да пише или чете добре — камо ли да има познанията как да подготви бизнес предложение. Но няма и намерение да се отказва. Затова заедно със съпругата му отиват до библиотеката, намират книга за маркетинг стратегии и копират първите пет параграфа едно към едно. Вкъщи той пълни 100 пликчета с новия продукт, запечатва ги с машина за гладене и ръчно рисува лого и дизайна на всеки пакет.

В деня на презентацията той влиза в конферентната зала сред някои от най-квалифицираните мениджъри в Америка. В един момент го прекъсват с въпрос: "Какъв пазарен дял смятате, че можем да получим?". "Нямах иея какво правя или какво говоря; треперех, щях да припадна, но отворих ръцете си казах "Ей толкова". Не мога да си представя колко смешно е изглеждало отстрани", казва той.

Стаята утихва, а главният изпълнителен директор се изправя и усмихва. "Дами и господа, осъзнавате ли, че имаме възможност за ей толкова голям пазарен дял", казва той, разпервайки ръце по същия начин. И се обръща към Монтаниес с думите: "Хвърли парцала, идваш с нас".

Шест месеца по-късно, с помощта на Монтаниес, Frito-Lay започва тестове на Flamin' Hot Cheetos в малки латино магазини в източен Лос Анджелис. През 1992 г. продуктът получава разрешение за дебют в национален мащаб. И бързо се превръща в един от най-успешните за компанията.

И днес Flamin" Hot Cheetos е сред най-продаваните снаксове, като дори има рап песен за тях. А Монтаниес се издига и вече е вицепрезидент в PepsiCo America, която притежава Frito-Lay.