Още от самото начало кандидатурата на Катар за домакин на Световното първенство по футбол тази година беше противоречива. Причините са доста - възраженията срещу историята на страната с нарушения на правата на човека, високите температури, както и логистични предизвикателства, които трябваше да се вземат предвид: един остарял стадион, малко хотели и почти никакъв опит с масовия туризъм.
Изглежда обаче парите лесно могат да се справят с тези предизвикателства. Дванадесет години след спечелването на правата за домакинство на турнира и след като наля 300 милиарда долара, малката страна е готова за футболното събитие на годината и да посрещне около милион от най-големите му фенове.
Меко казано Катар направи нещо мащабно - страната построи седем стадиона, хотели с 20 000 с общо хотелски стаи, ново метро и над 1 700 нови пътища, след десетилетие на непрекъснато строителство и инвестиции.
Разходите на Катар за спорт не се ограничават само до това. Откакто стана ясно, че ще е домакин, страната се развихри, купувайки мажоритарен дял в Пари Сен Жермен - един от най-добрите футболни клубове във Франция - и 22% дял в португалския отбор SC Braga.
"Серизното богатство на държавите от Персийския залив, спрямо малко население им дава възможност за инвестиране с широк размах в популяризирането на техния имидж", казва учен от института Хувър към Станфордския университет Дания Колейлат Хатиб, цитиран от Bloomberg.
Има обвинения, че тези страни се опитват да използват доброто настроение от спортни събития, за да подобрят съмнителната си репутация. Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар се опитват да се популяризират отвъд изкопаемите горива.
Следващото десетилетие е ключово за страните, които разчитат много на приходи от изкопаеми горива. Много държави и компании са определили 2030 г. като годината, в която ще започнат да намаляват потреблението на енергия от изкопаеми горива и все повече търсят по-чисти алтернативи, заради изменението на климата. Самият Катар също се опита да определи тазгодишното провеждане на Световно първенство като въглеродно неутрално, въпреки, че независими източници изразиха скептицизъм относно техните изчисления.
ФИФА, Международният олимпийски комитет и други организации отдавна твърдят, че пренасянето на спорта в недемократични страни носи повече полза, отколкото вреда. В същия ден, в който Катар получи правата за тазгодишното състезание, ФИФА "даде" турнира през 2018 г. на Русия.
Циничното мнение е, че спортните организатори нямат голям избор. Страните от Персийския залив са сред малкото страни, готови да платят много, за да бъдат домакини на спортни събития. В европейските и американските градове жителите са склонни да гледат на Олимпийските игри като на загуба на пари на данъкоплатците.
На изток обаче хората няма голям избор. Множество доклади и разследвания от медиите описват случаи на работници в Катар, които са работили по стадионите и друга инфраструктура, подложени на нечовешко отношение и опасни условия на труд. След години на проверки и разпити страната направи значителни промени в трудовото си законодателство, въпреки че според организации трябват повече закони и по-добро изпълнение. Някои играчи и фенове призоваха за бойкот, но футболните власти в участващите страни в крайна сметка отхвърлиха идеята.
Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. също бяха обявени като свидетелство за напредък, либерализация и отваряне на страната, но все пак 14 години по-късно Китай е под още по-строг контрол - Си Дзинпин започва трети мандат.
Саудитска Арабия, Гърция и Египет кандидатстват за домакинството на Световното първенство по футбол за мъже през 2030 г. Саудитска Арабия, и Катар се интересуват от домакинството на Олимпиадата, предлагайки още една възможност за обвинения в това, че искат чрез спорт да подобрят репутацията си и да си отворят възможности за икономически и социален напредък.
USD
CHF
EUR
GBP
