Всеки от нас си има страхове, свързани с парите, дори да не си го признаваме. Животът е непредвидим и няма как да контролираме всичко, но може да се подготвим максимално добре за онези неприятни ситуации, които ни тревожат. В тази статия съм събрал най-разпространените финансови страхове на българите и как да се справим с тях.

1. Да не мога да си връщам кредитите и банката да ми вземе жилището

През последните няколко години икономическата ситуация в България се подобрява и това не го казвам само на база на лични наблюдения, а най-вече на официалната статистика. Заплатите се увеличават, цените на жилищата тръгнаха нагоре (и все още има хора да купуват на тези нива), потреблението расте, а безработицата е на рекордно ниско ниво. Всичко това води до сериозен ръст при потребителските и ипотечните кредити, като общия им размер е вече над 22 милиарда лева и всеки месец расте с по 250-300 милиона лева.

На пръв поглед нещата се развиват много добре, но спомените от последната финансова криза все още са пресни в главите ни. Тогава много хора загубиха жилищата си, защото не можеха да плащат вноските по кредитите си, а други имаха доста финансови проблеми с потребителски заеми, които бяха изтеглили или бяха поръчители по тях. Не е учудващо, че страхът да не загубим дома си, е един от най-силните в България.

Как да преодолеем този страх: На първо място, препоръчително е да не търсим 90% или 100% финансиране от страна на банката за покупката на жилище. Знам, че звучи примамливо да не влагаме собствени средства, но в този случай финансовата институция носи почти целия риск и в нея са силните карти.

При невъзможност да погасяваме месечните си вноски, банката много трудно ще се съгласи да продадем нашето жилище на свободния пазар и да погасим кредита, а ще се стигне до публична продан. Тогава финансовата институция ще иска просто да си събере вземанията, без значение дали ще останат пари от продажбата за нас или не. Да не говорим, че ако е апетитен имот, ще има доста хора, които ще искат да го придобият на възможно най-ниската цена. Банката не губи в нито един от тези случаи, защото ако парите от продажбата на имота не стигнат, за да се погаси кредита, ние продължаваме да дължим разликата.

Ако имаме самоучастие от минимум 20% или повече, при сериозни финансови проблеми, ще може да продадем жилището си на пазарна цена, да си погасим кредита и да остане известна сума за нас. Знам, че никой не си мисли за тази опция, но имотът е актив и може да се продаде.

На второ място, общия процент на кредитите ни не трябва да превишава 25% от нашия доход. Така имаме буфер, ако лихвите се покачат или имаме финансови проблеми. Не мога да разбера хората, които дават 40% и повече от заплатите си за погасяване на вноски по ипотечен кредит, лизинг на автомобил и за други потребителски нужди.

Накрая, да не забравяме, че ние сме собственици на имота и банката ще ни го вземе само в краен случай, ако не си плащаме за дълъг период месечните вноски по кредита. Преди това, има доста други варианти за преструктуриране, разсрочване, гратисен период и други.

Ако направим всички тези неща, шансът банката или друг кредитор да ни вземе апартамента е минимален и няма нужда да се тревожим за това. Ако не сме го направили, ни остава да стискаме палци и да чукаме на дърво, че това няма да се случи на нас.

2. Да остана без работа

Това е един от най-големите страхове на българите. Всъщност, притесненията не са свързани с оставането без работа, а без заплата и доходи. Ако имаме много фиксирани разходи като плащане на наем, кредити, лизинги, битови сметки и други, дори забавянето на превода от работодателя, може да се окаже сериозен проблем. Ами, ако останем няколко месеца без работа и не може да си намерим друга? Какво ще правим?

Банката ще ни вземе жилището, лизинговата компания - колата, ще ни спрат тока, водата и парното, а малкото пари ще отиват за лоша храна и за децата. Накрая, бездомни ще ровим по кофите за боклук, за да се наядем. Тъжна картинка, нали? Всеки от нас е изпадал в подобни размисли на някакъв етап от живота си. Въпреки че има подобни тежки истории (аз познавам хора с такива), тази крайност е сравнително рядко срещана.

Как да преодолеем този страх: Да останеш без работа и регулярни доходи не е най-лошото нещо на света и милиони хора са изпадали в подобни ситуации. Дори е полезно, за да си дадеш малко време за размисъл и дали не се вкопчваме твърде много в тази зависимост - към сигурната заплата всеки месец.

Разбира се, за да преминем през този период в добро финансово и ментално здраве, е добре да се подготвим предварително. На първо място е препоръчително да се осигуряваме на реалната си заплата, за да може да разчитаме на по-голяма сума като обезщетение при безработица. Също така, когато ни уволнят или съкратят, да не подписваме нищо, което не разбираме и да потърсим компетентна помощ преди да го направим.

Ставал съм свидетел на много "игри" от страна на работодатели и HR-и при такива ситуации, които целят да ощетят работниците и служителите. Ако сме си изиграли правилно картите, ще получаваме 60% от заплатата си за период от 4 до 12 месеца, като това ще ни даде едно спокойствие и сигурност.

На второ място е препоръчително да имаме т.нар. "авариен фонд", в който има сума, с която да покрием задължителните си разходи за период от поне 6 месеца. Той служи именно при такива непредвидени ситуации.

Ако направим описаните неща, ще си осигурим време, за да си потърсим хубава работа, а не да приемаме първата предложена ни с кофти условия, само защото сме отчаяни. Също така, ще може спокойно да си плащаме сметките и да не нарушаваме стандарта си на живот. Това ще ни даде спокойствие и сигурност, без да се притесняваме, ако останем за известен период без доходи.

3. Да нямам пари за лечение

Каквото и да си говорим, държавното здравеопазване в България не е безплатно и дори да си плащаме здравните осигуровки, това не ни гарантира, че някой ще се погрижи за нас, ако се разболеем по-тежко или имаме нужда от операция. Всеки ден виждаме как се събират дарения за лечение на деца или възрастни. Не са редки и случаите, когато трябва да си доплащаме (под масата или не) в държавните ни болници. Също така, голяма част от пенсиите на нашите родители, баби и дядовци, отиват именно за лекарства, изследвания, прегледи и други. На фона на всичко това, не е чудно, че страхът да нямаме пари за лечение, е един от най-големите у нас.

Как да преодолеем този страх: На първо място, каквото и да е нивото на здравеопазването у нас, все още има добри болници и отлични лекари, които могат да ни помогнат в тежка ситуация. За да се възползваме от тях, трябва да внасяме редовно здравните си осигуровки. Има много хора, които поради различни причини не го правят, но когато им се наложи, надигат вой до небесата как държавата не се грижи за тях. Срещу 22.40 лева на месец ще си намалим с малко тревожните мисли какво ще правим, ако нещо се случи с нас и имаме нужда от лечение.

Втората стъпка е да помислим за допълнително здравно осигуряване (или както се казва сега "здравна застраховка"). В много случаи, тя дублира държавното обществено осигуряване, но още един вид защита не е излишен. Тази застраховка е особено полезна при здравната ни превенция - прегледи и изследвания. Причината е, че личният ни лекар не винаги има "направления", а в други случаи не може да установи към какъв специалист да ни изпрати.

При застраховките имаме определен лимит на година и в рамките на него, може да посещаваме различни специалисти. Разбира се, има и продукти с много високи лимити (над 1 милион евро на година), които покриват специфични интервенции и заболявания. Една такава застраховка струва от 300 до 500 лева на година на човек (или по-малко от едно кафе на ден, както биха казали застрахователните агенти).

За да намалим още повече този страх, може да помислим за застраховка Живот, която ще ни помогне финансово при временна и трайна неработоспособност, злополука, хирургическа лечение и при други рискове. Също така, едно от основните ѝ предназначения е, ако загубим човек, който осигурява значителен дял от семейните проходи, да може да продължим без него да плащаме сметките си и да запазим стандарта си на живот.

Това бяха най-големите страхове на българите, свързани с пари и тяхната липса. Общото между тях е, че са свързани със събития, за които може да се подготвим. А колкото повече знаем за дадено нещо и как да се предпазим от него, толкова и тревогите ще са ни по-малко, а от там и страховете ни. Не губи време, а направи описаните в статията действия и ще спиш малко по-спокойно.