Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) апелира за незабавно създаване на Икономически антикризисен щаб в писмо до министъра на труда и социалната политика Деница Сачева. Щабът трябва да набележи мерки за спасяването на българската икономика посредством целева подкрепа и помощ от държавата за справяне със затрудненията вследствие на епидемията от COVID-19 и икономическата криза, която те отпушват.

"Нарушаването на нормалната стопанска дейност, на производствени процеси и на оказване на услуги, дори и за кратък период от време, застрашава сериозно икономиката на страната ни и може да доведе до трайна загуба на пазарни дялове, рефлектиращи в дългосрочна загуба на икономически растеж. Това беше отчетено и от Европейската комисия, която именно по тази причина разреши неспазване на правилата за държавни помощи при изработването на мерки за подкрепа на икономиката", посочват от АИКБ.

АИКБ поиска следване на практиката, въведена в редица държави от ЕС, за подкрепа на възнагражденията при преминаване на намалено работно време, като мярката важи за всички засегнати предприятия. Ако се стигне до пълно спиране на дейността, от АИКБ предлагат държавата да опрости осигуровките, които са за сметка на предприятието.

Според АИКБ от подкрепа в момента се нуждаят ключови за българската икономика сектори. Като пример са посочени производствените сектори, които търпят вреди както заради нарушените вериги на доставка и реализация, поради ограниченията, свързани с придвижване или отказ на поръчки, така и заради затруднения на производствен процес, поради необходимостта от засилени мерки за превенция на разпространението на вируса и свързаните с това допълнителни непредвидени разходи.

От АИКБ припомнят, че ЕК одобри временна правна рамка за гъвкавост по отношение на държавната помощ в условията на епидемията от болестта COVID-19. Временната рамка включва защитни мерки, като свързва пряка финансова помощ, субсидирани заеми или гаранции за бизнеса, съобразени с мащаба на тяхната икономическа дейност, основавайки се на разходите им за заплати, оборота или ликвидността и използването на бюджетна подкрепа за оборотен или инвестиционен капитал.

Рамката допълва останалите възможности на разположение на държавите за смекчаване на социално-икономическото въздействие от епидемията, според правилата на ЕС за държавната помощ. ЕК даде възможност на държавите да предприемат действия в полза на дружествата, например с отлагане на плащането на данъци или насърчаване на временна заетост. Държавите могат също да предоставят обезщетение на дружествата за претърпени вреди от епидемията.