В година като 2020-а, когато фермерите отчитат небивал спад в производството на всички селскостопански култури, е странно защо администрацията с бодрячески апломб продължава да набива на обществеността рефрена как въпреки слабата реколта България можела да изнесе около 3 милиона тона хлебно зърно.
Да, това би ни позволило да се задържим на световните пазари, но по отношение на всички останали култури заради сушата и слабата реколта балансът ще бъде на минус, пише в коментара си Sinor.bg.
И когато през следващата година теглим чертата на износа и вноса от всички зърнени и маслодайни култури, загубата за икономиката ще бъде страховита. Защото приходите от експорта съвсем няма да покриват разходите, необходими за внос на суровини - особено на слънчоглед за родните маслобойни.
Причината е в спецификата на земеделското подпомагане, при което въпреки субсидиите производството на зърнени и маслодайни култури през последните три години упорито намалява.
И това отдавна се видя от земеделските производители, които отдавна сигнализират, че въпреки европейското финансиране площите с пшеница, ечемик и други култури застрашително се свива. В същото време благодарение на парите за ливади и пасища площите там прогресивно растат, но забележете - проверките там не вървят върху 100% от заявеното, както стана по обвързаната подкрепа, затова и никой не знае срещу каква поддръжка на площите се изплаща европейското подпомагане.
На въпрос на Синор.бг до фонд "Земеделие" какви проверки са правени за косенето на ливадите и пасищата в забранителния период преди 15 юни, от ведомството ни отговориха, че са инспектирани само 144 парцела, без дори да упоменат размера на проверената площ. Ще припомним, че през миналата година временните ливади с бобови насаждения са обхващали над 1,1 милиона декара (117 708 хектара).
Ето и доказателствата за тезата, как се променя размерът на основните площи със селскостопански култури през последните четири години, потвърдена от статистиката на министерството на земеделието. Данните от 2016 година показват, че площите с временни ливади с бобови насаждения са били 1 053 710 декара. Четири години по-късно - през 2019 г. те нарастват до 1 177 080 дка, което е с над 100 хиляди декара повече.
В същото време площите със стратегическата за страната култура, пшеницата се движат в различна прогресия, като ту намаляват, ту се увеличават. А при ечемика имаме постоянно свиване на засетите парцели.
Данните за последните две години при пшеницата са доста притеснителни, защото се отчита сериозно намаление. Ако през стопанската 2018 - 2019 г. са засети 12 504 780 декара, то миналата есен изораните декари, от които се чакаше реколта, са с половин милион по-малко - 12 016 780 дка.
Данните при нивите с ечемик, сравнени между 2016 и 2019 година, показват постоянна тенденция на спад. Ако преди 4 години стопаните са сеели по 1 682 440 дка, то през миналата година са намалели на 1 122 640 дка.
Намаление се отчита и при слънчогледа. Ако през 2016 година засетите площи са били 8 878 450 дка, то през миналата година вече са 7 896 040 дка. Вярно, че този спад се дължи на конюнктурата на световните пазари, където цените на тази култура се понижиха. Това обаче не би трябвало да се отрази сериозно върху вътрешното производство, тъй като новопостроените рафинерии в страната се нуждаят от суровина.
Засега единствено царевицата се оказва онази котва, на която се държи зърненият баланс, тъй като повишеното търсене на световните пазари задържа и сравнително добри цени за тази култура. Ако през 2016 година по българските полета са били садени 4 687 620 дка с царевица, то през 2019 г. увеличението е наистина стряскащо - 6 415 550 дка. Тази пролет има лек спад, като засетите площи с тази пролетна култура са били 5 619 720 дка.
USD
CHF
EUR
GBP
