България и Хърватия са успели да покрият повечето изисквания за приемането на еврото, но те все още трябва да направят повече усилия в посока подобряване качеството на институциите и на управлението. Това обобщават от Европейската централна банка (ЕЦБ) в своя публикация, насочена към двете държави, които през миналата година се присъединиха към валутния механизъм ERM II.

Според оценката на финансовата институция, двете страни са успели да постигнат прогрес що се отнася до справянето с макроикономическите дисбалански.

От ЕЦБ обаче посочват, че постигането на по-добро качество на институциите, както и на управление, ще бъдат решаващата крачка, за да могат двете страни да получат разрешение за присъединяване към Еврозоната.

В публикацията се акцентира и върху това, че пандемията също ще даде ефект върху представянето на България и Хърватия в тази посока и това ще има отражение, както върху икономиката, така и може да предизвика различни отклонения.

Все пак експертите от Франкфурт оценяват като положителни промените в двете членки, свързани с влизането в т.нар. "чакалня" на Еврозоната.

Що се отнася конкретно до България, в публикацията се акцентира върху историята за въвеждането на Валутния борд. В нея се посочва, че според сключеното споразумение със страната ни, когато бъде получено разрешение за въвеждане на единната европейска валута, това ще се случи при настоящия курс на лева към еврото според Борда.

По отношение на периода, в който се очаква двете държави да влязат в Еврозоната, конкретен срок не се споменава. Преди време от БНБ коментираха, че може да се очаква това да се случи през 2024 година.

От финансовата институция обръщат внимание на това, че е необходимо да се гарантира, че при смяната на валутата това няма да даде резултат в осезаем скок на цените за облагодетелстване на някои бизнеси.