€8 милиарда, събрани на 118 квадрата: Срещата на българо-германския бизнес с президента Щайнмайер

Ако някой вчера минеше покрай столичния елитен хотел Intercontinental, бързо щеше да разбере, че в сградата му се случва нещо специално. Традиционно препълненият паркинг пред площад "Народно събрание" беше наполовина опразнен, като можеха да се видят предимно коли на полицията и други служби за сигурност. И въпреки че само на няколко десетки метра от хотела имаше малоброен протест пред Народното събрание, причината за суматохата беше друга - среща на българския и германския бизнес у нас с гостуващия президент на Федералната република Франк-Валтер Щайнмайер.

Това беше петата спирка за деня на германския държавен глава - след официално посрещане и пресконференция с президента Румен Радев, обяд в резиденция "Лозенец" с премиера Бойко Борисов, посещение на базата на "Луфтханза Техник" на софийското летище, разговори с председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, на Щайнмайер му предстоеше работна среща по ключова повече за България, но и също така и за Германия тема - двустранните икономически отношения.

Българо-германските икономически отношения се намират във връхна историческа точка

През последните години те бележат отчетлив ръст, като през 2018-а двустранният стокообмен достигна 8,27 милиарда евро - най-високата стойност, постигана някога. И тук задължително трябва да се отбележи и друго - че България вече втора подред година изнася повече стоки за Федералната република, отколкото внася. Това само по себе си е забележителен икономически резултат поради две причини - страната ни е традиционен вносител на стоки, а Германия една от най-големите експортни икономики в света.

Основна причина за този икономически тренд през последните години са всъщност самите германски инвеститори. Тъй като в основата си техните капиталовложения са в сферата на индустрията, произведените у нас стоки се връщат обратно в Германия, само че с етикет "Произведено в България". Ето защо и работната среща между германския и българския президенти от една страна и германо-българския бизнес от друга носеше неслучайно името "Възможности за германската икономика в България".

Източник: БГНЕС

На площ от само 118.9 квадратни метра в зала "Опера" се бяха събрали ръководители на компании, които са вече структуроопределящи за българската икономика - сред тях най-големият данъкоплатец у нас - медодобивният завод "Аурубис", технологичният гигант "Сименс", чрез чието ноу-хау държавата модернизира ключови предприятия като "Топлофикация София", и "Лидл", която има над 2300 служители у нас, които по думите на изпълнителния й директор Милена Драгийска получават 62% по-висока заплата от средната за страната.

Всички те, както и останалите близо 20 бизнес делегати, са членове на Германо-българската търговско-индустриална камара, която беше и домакинът на срещата. Задачата пред участниците във форума беше ясна: до изтъкнат силните страни на България за германските инвеститори, но и да посочат слабостите, върху които трябва да се работи. "Няма спор, германските предприятия нямаше да са тук, ако България не беше се развила като атрактивно място", заяви в приветственото си слово Щайнмайер, като изрази впечатление от ръста на търговския обмен между двете страни. От своя страна Радев демонстрира гостоприемството с няколко изречения на немски език, подчертавайки важността и интереса на българите към неговото изучаване.

Източник: БГНЕС

5 важни теми за обсъждане

Темите, които засегнаха участниците бяха общо четири - възможности пред развитието на дуалното образование, предизвикателствата през върховенството на закона, проблемите в здравеоопазването, както и развитието на автомобилния бранш у нас, и възможностите в сферата на информационните и комуникационни технологии. "В дигитализацията се крие един от най-големите потенциали за икономически ръст в България". Напук на много очаквания, последната тема беше най-кратко обсъждана и за съжаление не се чу нито дума за завода на "Фолксваген".

Вместо това обаче се чуха редица добри идеи за развитието на българската икономика. Изпълнителният директор на "Лидл България" Милена Драгийска-Денчева начерта три стъпки, които могат да допринесат за подобряване на местното благосъстоянието. Първата е да се говори по-позитивно за България навън, но без това да означава нереалистично. Според нея с послания от конкретни добри примери могат да бъдат мотивирани от една страна повече хора да не емигрират, а от друга - да се завърнат. Втората стъпка е германската страна да помога не само с дуалното образование, което е нейна запазена марка, но и с планирането на специалностите в университетите. И трето, но не последно - разработването на реалистичен план за интегриране на малцинствата в работния живот.

Друг представител на крупен германски бизнес у нас - председателят на борда на директорите на Lufthansa Technik AG д-р Йоханес Бусман, разказа за успешната си дейност вече над 12 години у нас с назначени над 1000 висококвалифицирани служители. Той обясни, че подготвят програма за дуално обучение, която да квалифицира по 50 млади хора годишно. За целта се работи и върху това дипломата от него да бъде призната не само в компанията, но и в цялата страна. Точно тук се намери и българският президент, който се пошегува на чист немски език "Sie haben viele Offizieren aus meiner Luftwaffe gestohlen" (прев.: "Вие откраднахте много офицери от моите военновъздушни сили"), след което цялата зала избухна в смях.

Източник: БГНЕС

Проблеми има и трябва да бъдат назовани

Посланията обаче далеч не бяха само позитивни. Ръководителят на "Пирин текс" Бертрам Ролман, чиято компания е един от най-големите производители на текстилни продукти в региона, сподели своя горчив опит с опита за въвеждане на дуално образование. След 6-годишни усилия, 1,8 милиона лева инвестиция и 51 обучени специалиста, едва 12 от тях са останали да работят в завода в Гоце Делчев, от които 3 жени са по майчинство. Според Ролман повечето предпочитат да търсят работа в чужбина, а не развитие у нас.

Проблем за германските предприятия у нас са и някои аспекти, свързани с правораздаването у нас. Михаел Хармс от сдружението на германската икономика в Източна Европа заяви, че резултатите по отношение на върховенството на закона са противоречиви. От една страна има значителни отчетени подобрения в проблемни области като борбата с корупцията, което е отчетено и от Европейската комисия, но от друга мониторингът над страната не пада и все още има предизвикателства за решаване. Такива например са участията в търгове, които според друг участник в срещата - юриста Мая Найденова, са запазена територия за едни и същи компании, особено в строителството.

Въпреки всепризнатата точност на германците, срещата приключи с 8 минути закъснение. Вероятно защото 1 час е твърде кратко време за обсъжданета на всички важни теми, засягащи търговски отношения с близо 100-годишна история.