Какви ползи би имала България от приемането на еврото? Имали някакви негативи от влизането в еврозоната? Мнения и опит споделиха централните банкери от България, Словения, Хърватия и Нидерландия по време на организираната от Dir.bg, КРИБ и Агенция за насърчаване на МСП финансова конференция "България в Еврозоната - предимства и възможности".
"Единственият разумен изход от валутния борд е въвеждането на еврото. Сега сме на прага на именно такъв изход. Наред с другото това ще доведе до нормализиране и надграждане на нашия паричен режим", заяви гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.
Защо нормализиране?
"Защото по този начин ще се възстанови провеждането на монетарна политика, съответно на пълноценна макроикономическа политика, както и осъществяването на всички ключови функции, които трябва да се упражняват от една нормална Централна банка", обясни управителят на БНБ.
Защо надграждане?
"Защото това ще стане чрез присъединяване към един от най-големите и модерните парични съюзи и чрез въвеждането на едната от двете най-големи и важни световни валути. В резултат от този преход тази валута ще стане нашата национална, местна валута", каза Димитър Радев.
Той подчерта, че приемането на еврото ще доведе ускоряване на процеса на реална конвергенция. Според него този процес няма друга реална добра алтернатива.
"Въпросът е дали това ускоряване може да стане преди или след присъединяването към еврозоната", каза Радев. Той обясни, че този процес означава доближаване на доходите до средноевропейските.
"У нас този процес протича много бавно и България продължава да бъде страната с най-ниски доходи в ЕС. Оставането в това положение крие нарастващи рискове. Според мен най-сериозният от тези рискове е противопоставяне на целите за финансова стабилност и целите за увеличаване на доходите и подобряване на благосъстоянието на хората", заяви гуверньорът.
Той посочи, че дискусиите около приемането на бюджета на държавата за следващата година показват, че има такива нагласи - за несъразмерно увеличение на бюджетните разходи, съответно на дълговете и държавния дълг.
"Опитът, включително нашия собствен опит показват, че това е път за никъде. С времето крайният резултат ще бъде загуба на финансова стабилност", каза Радев. Той подчерта, че това е най-важното и може би единственото сравнително предимство, което станата ни има в международен план по отношение на макроикономика. Според него подобен подход ще доведе също така до влошаване на благосъстоянието на хората.
"Моето твърдо убеждение е, че присъединяването към еврозоната ще реши този конфликт, като ускори процеса на реална конвергенция", заяви още Димитър Радев.
Добрите и лошите страни от приемането на еврото
Опитът на Словения показва, че след приемането на еврото има ценови ръст.
Бостян Васле, гуверньор и председател на управителния съвет на Словенската банка разказа, че в момента, в който в страната се сменили валутите цените скочили.
"Ако погледнем назад във времето - нарастването на цените беше с между 0,3 и 0,5 на сто. Този ръст на фона на 15 годишната ценова стабилност след въвеждането на еврото мисля, че си е струвал", каза Васле.
Друг негативен ефект от приемането на единната европейска валута според думите му е, че страните губят самостоятелност по отношение на монетарната си самостоятелност.
Заместник-управителят на Хърватската национална банка Михаел Фауленд отбеляза, че лихвените проценти в държави като Унгария, Полша и Чехия (държави, които са решили да не поемат по пътя към еврото), скочили драстично след руската инвация в Украйна и към днешна дата те са на нива между 6 и 10%.
"Същевременно в еврозоната лихвените проценти се увеличиха с около 3%, в Хърватия също постигнахме такова увеличение", отбеляза той.
Техническата подготовка за приемането на еврото отнела на Хърватия 15 месеца, докато на Словения били необходини 3 години.
Опитът на Нидерландия сочи, че българската икономика ще има "бонуси" от влизането в еврозоната, но реалната конвергенция няма да се случи сама, а трябва да се постигне с подходящи институционални политики и независимост на Централната банка.
"Рисковите премии по кредитите ще паднат. Ще имате достъп до финансови пазари и институционални инвеститори. И част от техните фондове ще се насочат към България", каза Ерд Хубен, директор финансови пазари на Нидерландската национална банка.
Той посочи, че пазарната дисциплина на България обаче ще се развали, иначе казано: "финансовите пазари няма да ви дисциплинират толкова строго, затова ще бъде важно да се следи, каква ще бъде вашата политика, когато се присъедините към еврозоната".
"Няма да ви "пернат" веднага през ръцете, но в крайна сметка - ще ви "пернат", защото обратното действие на парите понякога е рязко, понякога забавено, но боли".