Продължаващите по над 30 години конфликти рядко поднасят големи изненади... като например да приключат с пълна капитулация на едната от враждуващите сили в рамките на 24 часа. Именно това, обаче, се случи в Нагорни Карабах, където Азербайджан ще сложи ръка върху размирния регион, а населяващите го 120 000 етнически арменци ги чака неясно бъдеще.
Кратката "антитерористична операция", дошла след две пълномащабни войни, нямаше да се случи по този начин, ако не бяха редица фактори, които със сигурност включват много религия, политика и идеология, но най-вече са свързани с пари.
Малко история
Подобно на всички други империи, приключили съществуването си през XX век, и Съветският съюз се разпада по начин, който да гарантира, че повечето от освободилите се от него независими държави ще бъдат бързо въвлечени в кръвопролитни конфликти помежду си.
Още от края на 80-те отношенията между арменци и азери са повече от изострени. И едните, и другите претендират, че регионът исторически им принадлежи. Това е болезнена тема и за двата народа. А болезнените теми са любими на политиците.
Между 1992 г. и 1994 г. се води пълномащабна война. Турция е етнически, религиозно и езиково близка до Азербайджан и вижда възможност да увеличи влиянието си върху богатата на природен газ бивша съветска република. Въоръжава я, изпраща свои наемници и блокира хуманитарната помощ за Армения, но в крайна сметка християнската държава печели войната.
Източник: GettyImages
Около 30 000 са убитите военни и цивилни от двете страни, които воюват с голямо ожесточение. Общо над 1 млн. души са прокудени от родните си места в Армения, Азербайджан и Нагорни Карабах. Анклавът със своите богати залежи на полезни изкопаеми остава повече от 25 години под арменски контрол - макар официално той да продължава да се води територия на Азербайджан.
Нещата се променят
Годините минават - със спорадични гранични престрелки и безплодни мирни преговори, но и със сериозни промени в геополитическия и икономическия контекст на конфликта, станал най-продължителния в Евразия.
Руският президент Владимир Путин намира съюзник в лицето на турския лидер Реджеп Ердоган. Свързват ги както икономиката, така и негативното отношение към Запада - особено след опита за преврат от 2016 г.
Турция обаче е още по-близка с Азербайджан. Дългогодишният ѝ президент Илхам Алиев, който е близък и с Русия, твърди, че с южната ни съседка са "братски народи" (теза, приемана и в Турция). Неговата страна претърпява ускорено развитие с помощта на газовия добив, а Турция ѝ доставя модерно въоръжение.
Последното предизвиква гнева на Армения, която има сложни отношения с южната ни съседка заради нерешения въпрос с геноцида от времето на Първата световна война.
Време е за реванш
Докато Азербайджан става все по-мощна държава във военно, икономическо и политическо отношение, Армения се лута по пътя си.
На фона на корупционни скандали и обвинения в злоупотреба с власт на предходните по-близки до Москва управляващи, през 2018 г. на власт идва прозападно ориентираният министър-председател Никол Пашинян - отявлен критик на Евразийския икономически съюз и на съвместните начинания с Москва в областта на отбраната.
През следващите две години той участва във форум на НАТО в Брюксел и посреща делегация на Алианса в Ереван. Изглежда сякаш страната тръгва към геополитическа преориентация.
След това, обаче, избухва втората война в Нагорни Карабах. Азербайджан, с изтребители F-16 и дронове "Байрактар" от Турция, за около 40 дни този път сломява съпротивата както на сепаратистите, така и на арменската армия. Жертвите са хиляди.
Източник: GettyImages
С руска помощ е договорено примирие, в резултат на което една трета от Нагорни Карабах попада под азерски контрол. Хиляди етнически арменци напускат домовете си.
Територията, обаче, не остава празна. Разследване на EurasiaNet през миналата година установява, че животновъдният проект "Дост" за 100 млн. долара в Карабах е с участието на членове на двете президентски фамилии - Ердоган и Алиев.
Турски бизнесмени строят също така пътища и жп линии и експлоатират златни и медни находища в отвоюваните територии.
Финалният акорд
Ако събитията от 2020 г. не изглеждат в достатъчна степен като наказателна операция срещу властта в Армения, то тези от последните дни не оставят много място за съмнение.
Те също си имат предистория. След войната в Нагорни Карабах са разположени руски мироопазващи сили. От тях се очаква да охраняват единствената сухопътна връзка между анклава и Армения.
През декември миналата година, обаче, лица, представящи се за екоактивисти, блокират пътя, а няколко месеца след това Азербайджан построява официално КПП и на практика регионът се оказва под блокада. Руските войници не правят нищо.
Източник: GettyImages
Междувременно, Никол Пашинян публично определя като грешка сътрудничеството в сферата на сигурността с Москва. Страната му изпраща хуманитарна помощ на Украйна, а в началото на този месец американски войници пристигат в Армения за безпрецедентно съвместно учение с въоръжените сили на страната. Русия остро критикува този ход.
Като по часовник, по-малко от две седмици по-късно, Азербайджан обявява "антитерористична операция", в рамките на която дронове и ракети започват да удрят военни и цивилни обекти в Нагорни Карабах. Отправен е и ултиматум сепаратистите да се предадат и да разтурят местната власт.
Опасенията на арменците са, че това би довело до етническо прочистване. Не е ясно колко голяма бежанска вълна би отприщило подобно действие.
Русия единствено призовава за сдържаност, мироопазващите ѝ сили не се намесват. Бившият президент Дмитри Медведев в социалните мрежи обаче е откровен: "Той (Пашинян) избра да флиртува с НАТО, жена му носеше бисквитки на нашите врагове. Познайте каква съдба го чака...".
24 часа въздушни и артилерийски удари по-късно и без военна реакция от страна на Армения, сепаратистите слагат оръжие. След като в две войни и те, и силите на Ереван са влизали в битка с числено превъзхождащ враг, това решение изглежда странно, но не е.
Те са сами
Това, че Русия не прави опит да защити етническите арменци в Нагорни Карабах, не е изненадващо - изглежда това е "наказанието" на Кремъл за геополитическите волности на властта в Ереван. Прави впечатление, обаче, изключително незаинтересованата позиция на западните страни, които се ограничиха с подобни на руските призиви за намиране на мирно решение.
Причината мирише - на газ. След избухването на войната в Украйна и опитите на Русия да използва енергийните си доставки към ЕС като външнополитически лост, една държава придобива особено голяма значимост за общността. Азербайджан.
Лидерите на страните членки от евросъюза през лятото на миналата година посрещат Илхам Алиев като спасител след подписването на сделката, която трябва почти да утрои доставките на синьо гориво от страната му към Европа.
Включително - през територията на България.
Източник: GettyImages
Както напомня Аликзандър Гейл в статия за Modern Diplomacy, това е същият ЕС, чийто парламент само няколко месеца по-рано е приел с почти пълно мнозинство резолюция, която осъжда систематичните действия на азербайджанското правителство по заличаването на арменското културно наследство, както и институционалната омраза спрямо етническите арменци.
Това са все теми, които след газовото споразумение вече не са на преден план.
"Решението на ЕС да сключи енергийна сделка със същото това правителство, което по-рано е обвинявал в нарушения на човешките права е показателно за това колко са плитки моралните ценности, предлагани от него. Този двоен стандарт е особено обезпокоителен в момент, когато блокът се представя за образец на либерализма и демокрацията в противовес на руската агресия и авторитаризъм", пише анализаторът.
Затова и преценката на военното и политическото ръководство в Ереван вероятно е била, че никой няма да им помогне при евентуално разгръщане на конфликта до пълномащабна трета война с Азербайджан. Битката за арменците приключи година преди да е започнала.
Няколко важни урока
Случилото се в Кавказ може да ни помогне за няколко важни извода.
Първият е, че нищо добро не чака малките държави, които разчитат само на себе си, а имат съседи с имперски амбиции. И в Москва, и в Анкара вярват както в правото на силния, така и в правото на силните да се обединяват срещу слабите.
За Путин е важно да настани в Ереван по-послушен режим, а Ердоган и неговият "брат" Алиев явно нямат против да помогнат - и попътно да сложат ръка върху ресурсите на Нагорни Карабах. Дали биха рискували да направят същото с някоя малка, но натовска страна?
Вторият извод е, че ЕС няма да води независима политика, докато разчита на външни енергийни доставки. Замяната на Русия с Азербайджан, САЩ, Катар или Австралия не променя по никакъв начин ситуацията, в която евролидерите трябва да съобразяват всяка своя дума с риска гласоподавателите им да останат на тъмно и студено през зимата.
Не е изключено последното това да е било фактор за новия азерски блицкриг именно в навечерието на отоплителния сезон в Европа.
Както пише Гейл, ЕС трябва да погледне към дългосрочните решения в лицето на възобновяемите енергийни източници в комбинация с ядрена енергетика. Даже да оставим екологичните предимства на ВЕИ настрана, факт е, че соларните, вятърните и водноелектрическите централи са местно производство на енергия. То не зависи от газови или петролни доставки, които във всеки един момент може да се превърнат в геополитическо оръжие.
USD
CHF
EUR
GBP
