"Работническата класа изживява негодувание против своята безправност, като то се поражда от противоречието между нейната човешка природа и жизненото ѝ положение" - Карл Маркс може да не е сред най-цитираните в статиите на Money.bg автори, но този (признаваме, доста свободно преведен) пасаж от "Светото семейство" препраща далеч не само към някои провалили се през изминалите 100 години политически философии.
Негодуванието на работещия човек може да бъде насочено както към този, който купува неговия труд, така и към цялата система, в която живеят и единият, и другият. По-долу следват няколко конкретни примера от историята за стачки, чиито последици са доста отвъд добавянето на 50 лева ваучери към заплатите или запазването на някой ТЕЦ.
Първата стачка
За да стигнем до зората на работническото движение, ще трябва да се върнем назад чак до Древен Египет. Именно там през 1156 г. пр.н.е. се провежда първата записана в историята стачка.
Тогава строители на гробници и занаятчии блокират достъпа до Долината на кралете и скандират по улиците "Гладни сме!", след като възнагражденията им се забавили с месец.
Източник: GettyImages
Така вместо да се забавлява на фестивала, организиран в негова чест, фараонът Размес Трети се налага да преговаря с протестиращите - и те получават парите си. Както отбелязва египтологът Тоби Уилкинсън, цитиран от Business Insider, стачката прави видима за древното египетско общество корупцията, която по това време разяжда управляващите елити.
Те спряха Рим
Днес "плебей" е обидна дума, но тази класа в Древен Рим е съставена от строители, хлебари, работници и още много други. Тя обаче е само една стъпка по-нагоре в социалната йерархия от робите - с всички негативни последици от този факт.
През 494 г. пр.н.е. плебеите спират работа и се настаняват на Свещената планина с искане за повече права и по-справедливо облагане с данъци. Цялата икономика блокира, Рим гладува и искането е изпълнено. Друга тяхна стачка (сецесия) - от 287 г. пр.н.е., довежда до признаването на решенията на Народното събрание на плебеите като закони и до фактическо равноправие.
Как работният ден стана 8-часов
В момента си говорим за 4-дневна работна седмица с регламентирани часове за медитация, физическа активност и ментално здраве, но особено след индустриалната революция от работещите във фабриките се е очаквало да работят през по-голямата част от деня и през по-голямата част от дните.
Шотландският социалист Робърт Оуен първи създава концепцията за разпределение на денонощието на три равни части от по 8 часа - за работа, забавление и почивка. Това се случва още през 1817 г., но началните стъпки в тази посока са по-скромни.
Те са направени след първата обща стачка във Филаделфия от 1835 г. Започват я миньори, включват се и дърводелци, бояджии, хлебари и други - общо 20 000 души от града, които 3 седмици не работят. Искането им е за 10-часов работен ден и в крайна сметка то е удовлетворено.
Австралийски каменоделци 20 години по-късно - през 1856 г., излизат на протест с искане да се спазва именно принципът на Оуен за по 8 часа работа, забавление и почивка. Строителните компании отказват и минават месеци, докато не е постигната договореност, която удовлетворява и двете страни.
Минават обаче години, докато този режим на работа се наложи по света.
"Солидарност"
Парадоксално, но във времената с най-големите портрети на Карл Маркс на публични места и най-разпаленото говорене за правата на работническата класа, борбата за тези права всъщност се оказва най-рисковано начинание.
По време на социализма профсъюзите са казионни организации, които рядко се занимават с наистина големите проблеми на трудещите се. Всички други неформални синдикати са забранени, а членството в тях най-малкото значи сигурно уволнение.
Именно това се случва със служителка пред пенсия в корабостроителницата "Ленин" в полския град Гданск през 1980 г. Периодът е тежък - неудачни управленски решения са довели до свиване на икономиката, ръст на цените на храните и замразяване на заплатите.
Така първоначалното спонтанно недоволство на работниците срещу дисциплинарното уволнение бързо прераства в социален протест в солидарност с проблемите на останалите поляци. Правителството е принудено да разреши независим профсъюз - "Солидарност" около електротехника от корабостроителницата Лех Валенса.
Източник: GettyImages
Година по-късно една трета от работещите поляци са членове на организацията, която се бори не само за правата на трудещите се, но и срещу авторитарната власт, която междувременно обявява и военно положение. "Солидарност" и католическата църква имат огромна роля за падането на комунизма в Полша, а и в цяла Източна Европа.
Не винаги успяват
Стачките имат значими исторически последици не само тогава, когато успяват. Пораженията им са ясно доказателство за промените в света, в който живеем.
През mart 1984 г. тогавашният британски премиер Маргарет Тачър обявява амбициозен план за подобряване на един от най-нереформираните сектори в икономиката на страната - минната индустрия. Социалната цена на готвените промени обаче е тежка - затваряне на 20 рудника и съкращаване на 20 000 души.
В отговор 165 000 миньори излизат на протест, който продължава цяла година и е съпроводен с много насилие и даже жертви.
Източник: GettyImages
Останал без пари, през март 1985 г. синдикатът капитулира и стачката (както и сериозното му политическо влияние) приключва.
Малко по-рано, през 1981 г., хиляди авиодиспечери в САЩ спират работа с искане за по-високи заплати и по-малко работни часове. Огромно количество полети са отменени.
Лично президентът Роналд Рейгън ги заплашва, че, ако не се върнат на работа до 48 часа, ще ги уволни. 11 000 обаче не се отказват.
Държавният глава остава верен на думите си и ги отстранява от работа - и то със забрана да работят за Федералната авиационна администрация.
С помощта на нечленуващи в профсъюза служители, скоро след това 80% от полетите се изпълняват по график.
USD
CHF
EUR
GBP
