"Пълна катастрофа". Така описа състоянието, в което се намира опазването на недвижимото културно наследство у нас, архитект Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН), по време на заседание на Комисията по културата и медиите в Народното събрание.
Основните проблеми - липсата на пълни регистри, реално работещо законодателство, както и доста оскъдният бюджет на института, което не позволява наемането на експерти, които да обхванат пълноценно наложащите задачи.
"Има 39 600 единични недвижими културни ценности, което представляват недвижимото културно богатство на страната. Законът от 2009 година изисква единичните културни ценности да имат окончателен статут с режими на опазване. От близо 40 000 обекта само 480 имат окончателна правна защита, която да ги опази", представи незавидната статистика арх. Петров.
Особено уязвими са архитектурните недвижими ценности, като близо 15 000 от тях не са защитени. Подобно е и положението при художествените недвижими културни ценности като стенописи например.
"Това е една катастрофа, казвам го директно. Ние не знаем колко от тези обекти, които стоят в нашите градски среди, вече нямат съгласувани проектни документации, които предвиждат тяхното премахване или преобразуване", продължи директорът на НИНКН.
Когато законът е приет, е казано, че издаването на окончателен статут трябва да приключи за 2 години, но същевременно нямало никаква яснота как и с какви средства да се осъществи това. Най-важният приоритет на държавата в момента следва да е актуализирането на списъка на недвижимото културно наследство.
Макар и това да е задача номер едно, има и редица други проблеми - на годишна база експертите в НИНКН постъпват около 2500 преписки, а служителите са 51, като има недокомплект от 6 души. Причината - ниските заплати за начинаещи експерти - 860 лева нето, което създавало постоянно текучество на кадри. Към момента бюджетът на институтът е близо 2 милиона лева, като за пълноценното му функциониране са нужни около 5 милиона, каза още арх. Петров.
Още - поради законова вратичка има множество сгради, които се оставяли да паднат, защото имало опция те да бъдат изградени в първоначалния им външен вид, но така се губила автентичността им.
Затова от НИНКН настояват за промени в Закона за недвижимото културно наследство, както и за преразглеждане на финансирането на институцията. Освен това следвало да се разтоварват експертите от агенцията от казуси, които нямат общо с опазването на културните ценности - например издаване за разрешителни за ремонт на покрив, преобразуване на кафене в хранителен магазин и др.
Предложенията им, поне на първоначално, срещнаха подкрепа, както и от управляващите, така и от опозицията в лицето на ГЕРБ. Скоро конкретните предложения ще бъдат входирани в НС, като Тома Биков от ГЕРБ и Ива Митева от ИТН обещаха подкрепата на парламентарните си сили.