Състезанието за най-високата позиция в банковия надзор на еврозоната може да се превърне в един от онези странни мачове за Световната купа по футбол от груповите фази, в които нито един отбор не иска наистина да спечели, защото това означава, че достигането до финала ще бъде по-трудно, пише в коментар за европейското издание на POLITICO Пол Тейлър.

Избирането на наследник на французойката Даниел Нуи на поста председател на Единния надзорен механизъм -- подразделението на Европейската централна банка, което надзирава банковия съюз, е първият ход към пазаренето, в което големите награди са президентството на Европейската комисия, Европейския съюз и Европейския парламент, както и самата ЕЦБ. То ще се проведе през следващите 15 месеца.

Силен банков надзор е жизненоважен за запазване на финансовата стабилност и увереност в еврозоната, която остава твърде зависима от банковите заеми заради недостатъчно развития, в сравнение с американския, капиталов пазар.

Но вместо да изберат най-добре подготвения представител, някои правителства от еврозоната може да не подкрепят най-подходящия за позицията, който да надгради първите пет успешни години на механизма, за да си запазят възможността да спечелят по-високите позиции.

Изборът е още по-труден и заради желанието за получаване на поста президент на ЕЦБ, когато италианецът Марио Драги се оттегли през 2019 година. Германия, Ирландия и Финландия може да се отдръпнат от Единния надзорен механизъм, за да могат да са в по-добра позиция за ЕЦБ.

Заедно с Европейския механизъм за стабилност, Единният надзорен механизъм бе най-важната институция, създадена за преодоляване на дълговата криза, която постави единната валута на континента на колене през 2012 година.

Тя се превърна и във важна крачка напред в европейската интеграция, прехвърляйки отговорността за надзора на системно важни банки от национално на европейско ниво по едни и същи правила.

Това назначение ще бъде последното, в което отиващият си Европейски парламент, доминиран от център-дясно и либерални политици, защитаващи по-тясна интеграция, ще има думата. Досега парламентът винаги е настоявал за междуполово равенство на високите постове и настоява за повече жени-кандидати.

И все пак начинът, по който се разпределят позициите, може да намали рязко шансовете на две от най-подготвените за мястото жени: Сабин Лаутеншлегер от Германия, който в момента е член на борда на ЕЦБ; и Шарън Донъри, зам.-гуверньор на Ирландската централна банка.

Ако Лаутеншлегер заеме поста, това ще потопи възможността президентът на Бундесбанк Йенс Вийдман да наследи Драги. И без това фразата "твърде много германци" вече се чува често в Брюксел.

В същото време, ако Донъри наследи Нуи, гуверньорът на Ирландската централна банка Филип Лейн едва ли ще успее да получи поста главен икономист, за който се твърди, че е най-добрият кандидат.

Германец ли ще е следващият президент на Европейската централна банка?

Германец ли ще е следващият президент на Европейската централна банка?

След като Луис де Гуиндос зае поста на вице

По-рано стана ясно, че Германия може би ще се откаже от ЕЦБ, преследвайки поста на Юнкер. Окончателно решение не е взето. Така или иначе има множество критики към Вийдман, който се противопоставяше непрекъснато на ключови решения на ЕЦБ, с които институцията успя да спаси еврозоната.

Други претенденти са двама италианци: Андреа Енриа, председател на Европейския банков орган и Игнацио Анджелони, един от представителите на ЕЦБ в борда на Единния надзорен механизъм.

Все още не е ясно дали новото евроскептично управление в Рим би подкрепило някой от двамата. Енриа си създаде търкане с местни политици, тъй като не пощади италианските банки по време на стрес тестовете. Но който и да поеме поста, трябва да е готов да се изправи срещу Рим, ако е нужно.

Кандидатите подаваха документи до миналия петък, а министрите ще вземат решение през декември.

Но избирането на италианец, дори и широко уважаван, ще създаде пролеми с Германия, където възможността двама италианци да застанат на високи позиции във Франкфурт, дори и само за 10 месеца, ще се окаже меко казано недобре приета.

Безспорно обаче е, пише Пол Тейлър, че еврозоната има нужда от победител, не от подгласник, за тази важна позиция.