Състезанието за най-високата позиция в банковия надзор на еврозоната може да се превърне в един от онези странни мачове за Световната купа по футбол от груповите фази, в които нито един отбор не иска наистина да спечели, защото това означава, че достигането до финала ще бъде по-трудно, пише в коментар за европейското издание на POLITICO Пол Тейлър.
Избирането на наследник на французойката Даниел Нуи на поста председател на Единния надзорен механизъм -- подразделението на Европейската централна банка, което надзирава банковия съюз, е първият ход към пазаренето, в което големите награди са президентството на Европейската комисия, Европейския съюз и Европейския парламент, както и самата ЕЦБ. То ще се проведе през следващите 15 месеца.
Силен банков надзор е жизненоважен за запазване на финансовата стабилност и увереност в еврозоната, която остава твърде зависима от банковите заеми заради недостатъчно развития, в сравнение с американския, капиталов пазар.
Но вместо да изберат най-добре подготвения представител, някои правителства от еврозоната може да не подкрепят най-подходящия за позицията, който да надгради първите пет успешни години на механизма, за да си запазят възможността да спечелят по-високите позиции.
Изборът е още по-труден и заради желанието за получаване на поста президент на ЕЦБ, когато италианецът Марио Драги се оттегли през 2019 година. Германия, Ирландия и Финландия може да се отдръпнат от Единния надзорен механизъм, за да могат да са в по-добра позиция за ЕЦБ.
Заедно с Европейския механизъм за стабилност, Единният надзорен механизъм бе най-важната институция, създадена за преодоляване на дълговата криза, която постави единната валута на континента на колене през 2012 година.
Тя се превърна и във важна крачка напред в европейската интеграция, прехвърляйки отговорността за надзора на системно важни банки от национално на европейско ниво по едни и същи правила.
Това назначение ще бъде последното, в което отиващият си Европейски парламент, доминиран от център-дясно и либерални политици, защитаващи по-тясна интеграция, ще има думата. Досега парламентът винаги е настоявал за междуполово равенство на високите постове и настоява за повече жени-кандидати.
И все пак начинът, по който се разпределят позициите, може да намали рязко шансовете на две от най-подготвените за мястото жени: Сабин Лаутеншлегер от Германия, който в момента е член на борда на ЕЦБ; и Шарън Донъри, зам.-гуверньор на Ирландската централна банка.
Ако Лаутеншлегер заеме поста, това ще потопи възможността президентът на Бундесбанк Йенс Вийдман да наследи Драги. И без това фразата "твърде много германци" вече се чува често в Брюксел.
В същото време, ако Донъри наследи Нуи, гуверньорът на Ирландската централна банка Филип Лейн едва ли ще успее да получи поста главен икономист, за който се твърди, че е най-добрият кандидат.
По-рано стана ясно, че Германия може би ще се откаже от ЕЦБ, преследвайки поста на Юнкер. Окончателно решение не е взето. Така или иначе има множество критики към Вийдман, който се противопоставяше непрекъснато на ключови решения на ЕЦБ, с които институцията успя да спаси еврозоната.
Други претенденти са двама италианци: Андреа Енриа, председател на Европейския банков орган и Игнацио Анджелони, един от представителите на ЕЦБ в борда на Единния надзорен механизъм.
Все още не е ясно дали новото евроскептично управление в Рим би подкрепило някой от двамата. Енриа си създаде търкане с местни политици, тъй като не пощади италианските банки по време на стрес тестовете. Но който и да поеме поста, трябва да е готов да се изправи срещу Рим, ако е нужно.
Кандидатите подаваха документи до миналия петък, а министрите ще вземат решение през декември.
Но избирането на италианец, дори и широко уважаван, ще създаде пролеми с Германия, където възможността двама италианци да застанат на високи позиции във Франкфурт, дори и само за 10 месеца, ще се окаже меко казано недобре приета.
Безспорно обаче е, пише Пол Тейлър, че еврозоната има нужда от победител, не от подгласник, за тази важна позиция.
USD
CHF
EUR
GBP
