Популистката партия, която събра най-много гласове на изборите в Италия, даде смело предизборно обещание: гарантиран доход от 780 евро на месец за всички.
Защо обещанието на "Движение пет звезди" обаче ще си остане мираж?Партията събра гласовете на италианците, които се умориха от твърде бавното икономическо възстановяване на страната, като доминира в южната част на страната, получавайки всеки втори глас в региона, където младежката безработица в много висока.
След гласуването в неделя, движението е напът да се превърне в най-голямата партия в парламента с около 32% от гласовете. Това е повече, отколкото социолозите предвиждаха, но все пак твърде малко за самостоятелно управление.
Партията обеща да увеличи доходите на бедните, безработните и пенсионерите, като увеличи данъците, които банките и застрахователите плащат, като намали разходите за пенсии на "богатите" пенсионери и отреже разходите за отбрана.
Универсалният базов доход, който гарантира минимално ниво на приход за всеки, никога не е задвижван в такъв мащаб. Движението не е само в идеята си. Бившият премиер Силвио Берлускони направи подобно обещание - дори още по-щедро - 1 000 евро на месец за всеки.
Но икономистите са скептични, че тези обещания могат да се превърнат в реалност след дългите и тежки преговори за ново правителство, които предстоят. Дори и двете партии да обединят сили, най-вероятно няма да имат достатъчно гласове, за да прокарат толкова радикална политика.Освен парламентарната немощ, има една по-важна причина: Италия не може да си го позволи.
Дори и "Движение 5 звезди" да успее да събере достатъчно гласове в парламента, огромният правителствен дълг на Италия означава, че страната не може да си позволи такава скъпа политика.
"Те просто нямат пари за това", казва Карстен Хесе, икономист в Беренберг. Бюджетният дефицит на Италия вече е 2% от БВП - и не трябва да надминава 3%.
Партията изчислява, че безусловният базов доход ще струва на страната около 15 милиарда евро годишно. Oxford Economics пресмятат, че сумата ще е по-скоро 29 милиарда долара - или около 1,7% от БВП. Бившият премиер Матео Ренци пък смята, че сумата е 84 милиарда долара.
Универсалният базов доход не е нова концепция. Финландия експериментира с идеята, в Онтарио в Канада също започна пилотна програма през миналия април. Швейцария отхвърли идеята на референдум през 2016 година.
"Това са успешни икономики с ниска безработица и малки бюджетни дефицити", казва Хесе. "Те могат да си го позволят, но Италия не може".
Инвеститорите също ще бъдат притеснени относно каквото и да е увеличение на бюджетния дефицит, тъй като това ще добави към купчината дълг на Италия, който вече достига 120% от БВП - вторият най-висок в Европа след Гърция.