Докато коронавирусът все още вилнее из континента, Европейският съюз вече започва да подготвя планове за следващия ден. Броят на заразените и починалите продължава да расте, а никой не знае кога ще могат да бъдат премахнати ограниченията, които практически спряха голяма част от икономиката. Неясни остават и щетите, които пандемията ще остави зад гърба си - но със сигурност ще са огромни, пише Bloomberg.

Германия, най-голямата икономика и страната, която обяви най-големите фискални стимули, очаква поне 5% свиване на икономиката, а Европейската комисия смята, че всеки месец на ограничения ще съкрати годишния БВП са още 3%. Миналата седмица лидерите на блока поискаха Брюксел да започне да чертае план за възстановяване, който да включва "безпрецедентни инвестиции".

Испания настоява за огромни правителствени разходи, финансирани от общо емитиране на дълг. Германците обаче изглеждат решение да спрат т. нар. коронаоблигации и искат да използват спасителния фонд на еврозоната. Франция чертае планове за временен фонд за възстановяване, финансиран от общ дълг, като възможен компромис.

И съдбата на Италия зависи от изхода от дискусиите.

Третата най-голяма икономика в ЕС вече бе изправена пред най-слабата прогноза и най-опасно ниво на задлъжнялост още преди вирусът да удари. Сега тя страда и най-много загинали и най-дълъг период на ограничителни мерки. Индустриалният двигател край Милано в северната част е под карантина вече повече от три седмици.

Политици от Брюксел, Париж и Берлин може да говорят за възстановяване на европейската икономика. Но по-сложният въпрос е какво могат да направят за Италия.

Правителството в Рим вече зависи от Европейската централна банка, а консервативни изчисления показват, че дългът на Италия ще нарасне до над 150% от БВП в края на епидемията. Възстановяването на италианската икономика ще се нуждае от милиарди евро, които вече не могат да бъдат набрани по ортодоксален начин.

Дискусиите все още са на ранен етап, но вече е ясно, че ще бъде изключително трудно да бъде постигнато съгласие. Една от причините е, че Европа е изправена пред двойна главоблъсканица.

От една страна, всички страни от ЕС са засегнати и ще страдат от рецесия, безработица, парализирана индустрия и по-висока задлъжнялост. Това е и една от причините първоначалният отговор да бе толкова решителен: ЕС спря правилата за дефицита, Германия пусна огромни стимули, а ЕЦБ обяви, че ще изкупи облигации за €750 млрд., за да стабилизира пазарите.

Но притеснението за дългосрочната подкрепа все още е тук.

Плановете

Испанският премиер Педро Санчес миналия месец призова за нов "План Маршал" и поиска емитирането на коронаоблигации - призив, подкрепен от осем европейски страни, включително Франция и Италия. Подобен инструмент ще намали натиска върху най-задлъжнелите държави като Италия и донякъде Испания и Франция. Както и ще намали риска те да не могат сами да наберат средства на пазарите.Германците и холандците обаче не са щастливи от възможността да плащат за дълг и разходи, които не могат да контролират. Те настояват за използване на средствата от европейския спасителен фонд, но Италия и Испания пък не искат, тъй като използването му носело стигма.

Зад този конфликт лежи по-голям дебат за неефективните фискални правила на еврозоната, които така и не успяха да попречат на държавите всяка година да отчитат дефицити.

В опит да намери компомис, Франция предложи създаването на временен фонд, който да съществува между 5 и 10 години и да подкрепи страните. Той ще емитира дълг с гаранции от цялата еврозона, за да разпредели финансовата тежест.

Други предлагат използването на бюджета на ЕС - основният инструмент за директни фискални трансфери от по-богатите към по-бедните страни. С таван от около 1% от БВП за 7-годишен период и насочване на по-голямата част от средствата към земеделци и инфраструктурни проекти, бюджетът няма да е достатъчен за предотвратяване на рецесия. Но идеята е за по-голям специален бюджет за следващите една или две години. Този вариант е по-приемлив за Германия и Холандия.