От Сдружението за модерна търговия искат запазване на конкуренцията в големите хранителни вериги. Становището им е по повод идеята да бъдат подпомогнати българските производители и в магазините в България да има повече български стоки. Те искат да не бъде приеман проекта на постановление на Министерския съвет за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти, представляващи вериги от магазини.

Проектът им е представен днес от Министерството на земеделието, храните и горите. Според него в големите хранителни търговски вериги трябва да се обособят места (щандове, регали, хладилни витрини и др.) за български храни, които да заемат минимум половината площ за всяка групи храни.

Тези храни трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км от областния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, освен с изричното им писмено съгласие.

В становището подробно са изложени икономически и правни аргументи като се акцентира, че това постановление, взето във връзка с извънредното положение в страната, ще остане да действа и до края на годината - 31 декември 2020. Търговците питат дали ще има удължаване на извънредното положение.

Според Сдружението за модерна търговия (СМТ) проектът погазва основните принципи на пазарната икономика. Те смятат, че промените биха имали вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки - българските потребители, търговците на дребно и самите български производители.

Като предупреждение те споменават, че може да се стигне до повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество.

С предложените регулации освен това част от магазините ще останат празни, или полупразни поради обективна невъзможност да бъдат заредени по изискванията на проекта, смятат те.

Според представителите на сдружението за много от българските производители това постановление ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България.

"Добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на търговските вериги. "Притискането" на тези производители чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги", пишат от Сдружението за модерна търговия.

Според тях предложените промени противоречат и на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури срещу България, пише в Становището.

Проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през "задната врата".

Според Сдружението за модерна търговия основната цел на държавата следва да е обезпечаване на населението със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите мерки водят до точно обратното.

Те прилагат и икономически аргументи:

Смятат, че засилване на потребителското търсене на български стоки не може да става с регулации, а по естествен и пазарен път. Водещото за потребителите е цена-качество, а попълването на асортимента се прави според бизнес модела на всеки търговец, неговото пазарно позициониране и натрупаните анализи за търсенето от страна на потребителите. Подобни анализи са неразривно свързани с концепцията на съответния оператор - минимаркет, супермаркет, хипермаркет, квартален или специализиран магазин.

Ограничаването на промоциите директно вдига цените на храните, пишат от големите търговски вериги. Около 1/3 от оборота на хранителните вериги е с промоционални стоки. Това означава, че разходите на домакинствата за храни ще се вдигнат значително в без това тежък за всички български потребители момент, мотивират се от Сдружението.

Те изчисляват, че исканото обособяване на блокове за български стоки на различни по рода си продукти/продуктови групи, които са поне 50% от площта на продаваните продукти ще доведе до загуба на 20-30% площ за търговците, което представлява квази данък за дейността. Мотивът им е, че трябва да сложат оборудване, информационни/указателни табели и отстояния.

От търговските вериги изискват наличие на поне един от общоприетите международни сертификати, както и извършване на одити на производствените бази и на самите продукти, съгласно политиката на съответната компания за безопасност и качество на новите продукти.

Процесът отнема не по-малко от 4-6 месеца работа на търговците и одитните дружества, твърдят те и привеждат довод, че сега имат доставки от централен склад, който доставя стоки до

филиалната мрежа.

Предложената регулация постига точно обратното - увеличени логистични разходи.

"Организирането на блокове/щандове - проектиране, произвеждане, доставка на оборудване, намиране на нови доставчици, договаряне с тях, подписване на договори и старт на поръчки и доставки - ще отнеме месеци (по първоначална оценка минимум 6 месеца), в които на производителите няма да може да се помогне с реализация на продукцията, на потребителите няма да може да се осигури нужното количество продукти", пишат от сдружението.

В резултат на това може да има ограничения на продажбите, които ще доведат до нуждата от съкращаване на персонал и допълнително засилване на негативните ефекти от кризата, вместо тяхното намаляване.

Има риск от невъзможност за покриване на количествата на ниво производители. По-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по правило, при равни други условия, да вдигне цените на храните, както и до влошаване на качеството, аргументират се от веригите.

Нуждата от допълнителна инвестиция за извънредно оборудване ще рефлектира върху крайната цена към клиента и ще направи стоките с български произход неконкурентни, смятат от големите търговски вериги.

Те смятат, че и българските производители, които все още не работят с големите търговски вериги трябва също да направят големи инвестиции.

Липсва ясна дефиниция за "продукт, произведен в България", е друг от аргументите им срещу приемането на това министерско постановление. Не става ясно как ще се прилага изискването, когато в храната са вложени суровини с различен произход, включително когато определени суровини традиционно не се произвеждат в България.

Не се държи сметка, че много традиционни български продукти под български марки се произвеждат в България, но с небългарски суровини, а много продукти под чуждестранни марки се произвеждат в България с български суровини.

Структурата на българското производството не е равномерна на територията на страната. Това означава, че освен до различно ценообразуване, това ще доведе и до неравнопоставеност на условията за различни производители в различни региони, заради разликата във възможностите им за производство.

Търговците смятат, че няма субсидиране, което да може да уеднакви качеството, тъй като наличието или развитието на потенциална работна сила, климатични особености и природа са фактори, които не се влияят от никакви регулации.

От големите търговски вериги смятат, че проектът е дискриминационен към тях спрямо останалите участници в логистичната верига на снабдяване на населението с хранителни продукти, тъй като отговорността пада върху търговците.

Правните аргументи са:

Кризисната ситуация, предизвикана от пандемията COVID-19, не оправдава въвеждането на нормативни мерки в противоречие на чл. 34 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), съгласно който "Количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект, се забраняват между държавите-членки". Към момента мерки, подобни на предвидените в проекта, не са предприети в нито една държава-членка на ЕС.

Проектът представлява "технически регламент" по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535 от 9 септември 2015 г. Съгласно чл. 1 от Директивата, държавите членки са задължени да нотифицират пред ЕК подобни проекти преди да ги приемат. Справка в системата TRIS на ЕК показва, че България не е нотифицирала проекта и съответно той не е разгледан от ЕК. Евентуалното му приемане в противоречие с приложимата процедура ще доведе до наказателна процедура срещу България. За сравнение, България е нотифицирала в TRIS т. 5 от Решение № 159 от 08.03.2020 на Министерския съвет за предприемане на мерки във връзка със заболяването COVID-19 за забрана на износа на предпазни медицински средства (еднократни гащеризони, маски с филтър, хирургични маски, защитни очила, латексови/нитрилови ръкавици и калцуни).

Много други държави също са нотифицирали проекти на законодателство с антикризисни мерки, което нагледно показва, че системата за нотификация по Директива (ЕС) 2015/1535 продължава да е задължителна и приложима в условията на пандемия и извънредно положение.

Освен нарушаване на свободата на движение на стоки, която стои в основата на единния вътрешен пазар на Европейския съюз, въвеждането на предвидената в проекта мярка представлява и ограничение на конкуренцията.

Поради селективния й характер тя има всички белези на държавна помощ, която подлежи на нотификация пред Главна дирекция "Конкуренция" на ЕК. Приемането на държавна помощ без предварително разрешение от ЕК е забранено от ДФЕС и представлява основание за образуване на дело от ЕК срещу България. Правилата за нотификация на държавна помощ също продължават да са приложими по време на криза.

За сравнение, България е нотифицирала пред ЕК приетата с ПМС № 55 от 30.03.2020 г. мярка за изплащане на компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение (т.нар. мярка "60/40"). Постановлението на МС изрично предвижда, че мярката може да се приложи само след одобрение от страна на ЕК.

Практика от ЕС и друго държави-членки за подобна регулация.

На 15 февруари 2017 г. Европейската комисия откри процедури за установяване на нарушения на правото на ЕС срещу Румъния и Унгария за това, че са въвели в националното си право протекционистки мерки, ограничаващи свободното движение на стоки и свободата на установяване. Основните критики на ЕК към влезлия в сила през 2017 в Румъния закон (големите търговци на дребно са задължени да предлагат най-малко 51% храни и селскостопански продукти от местни производители) са свързани със свободното движение на стоки.

От сдружението се позовават и на свое проучването на държави извън ЕС, които са въвели ограничения относно храните. Само няколко държави извън ЕС (които не подлежат на европейските регулации) са въвели временно ограничение/забрана за износа на конкретни храни - Русия, Казахстан, Сърбия и Виетнам.

Русия е ограничила износа на зърно в периода април-юни 2020 г., Казахстан е забранил износа на пшенично брашно, елда, захар, слънчогледово олио и някои зеленчуци до 15 април 2020 г., Сърбия е забранила износа на слънчогледово олио и други продукти. Дори тези държави обаче не предвиждат задължителна квота стоки от местно производство за търговците на храни, пишат търговците.

В Индия е съществувало задължение за 30% местни доставки, което се счита за анахронизъм и през 2019 г. е преразгледано, защото спира навлизането на пазара на търговци като Apple, IKEA и много други, които разчитат на собствени марки със световна дистрибуция.

Сред правните мотиви на Сдружението е и цитирания § 3 от преходните и заключителните разпоредби предвижда, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник и се прилага до 31.12.2020 г.

Същевременно, § 1 предвижда, че постановлението се приема във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. След като предвидените в постановлението тежки и антипазарни ограничения на търговията с храни се разглеждат като мярка в контекста на извънредното положение, то е налице е необяснима диспропорция между срока на извънредното положение (до 13.05.2020 г.) и тези ограничения (до 31.12.2020 г.).

Тя няма нито юридическо, нито икономическо основание и води до още по-съществено засягане на интересите на пазарните оператори и на потребителите.

Правните ни аргументи се подкрепят и са обследвани и обосновани в решение на КЗК № 228 от 28.02.2017 по ЗИД на ЗХ в същата посока. Заключението на Комисията гласи:

"Въвеждането на разпоредби, които да уреждат използването на понятието "българско" за целите на опаковането, етикетирането и рекламирането на храни не е необходимо, тъй като тези въпроси вече са уредени на ниво ЕС.