През последните десетилетия неравенството в доходите се е увеличило в почти всички страни от ОИСР. Средният доход на най-богатите 10% от населението днес е около девет пъти по-висок от средния доход на най-бедните 10%. Преди двадесет и пет години разликата беше седем пъти. Докато общият просперитет се е увеличил през последните десетилетия, растежът не е справедлив и не всички са се възползвали от подобрението, според анализ на World Economic Forum.

По-голямото неравенство подхранва недоверието, недоволството и десния популизъм. Лицата, чиито доходи са нараснали по-малко от тези на другите други, по-често подкрепят радикалните десни партии, показва ново европейско проучване. Склонността да се подкрепят тези партии е по-голяма сред хората, които смятат, че собствените им доходи са ниски, ако живеят в страна, където подоходното неравенството се е увеличило повече.

Шведско проучване установява, че уволнението на родените в страната работници от Швеция след финансовата криза от 2009 г. довежда до засилена подкрепа за шведската крайнодясна националистическа партия, Шведските демократи. Този ефект е по-голям в райони, където са се преместили голям дял от нискоквалифицираните имигранти. Друго ново шведско проучване установява, че крайно-дясната шведска партия е била особено успешна в области, в които по-голяма част от населението са икономически "загубеняци" в сравнение с останалата част от населението.

В някои страни реакцията срещу нарастващото неравенство се изразява в желание за по-силна национална държава, противопоставяща се на засилващия се тренд на глобализация. Виждаме това най-ясно в САЩ и Великобритания. Двете страни се затварят от останалия свят: САЩ, като прекратяват и предоговарят търговски споразумения, а Обединеното кралство, като напускат ЕС.

Рискът не е само от криза на либералните демокрации, когато неравенството се увеличи. Сега сме изправени пред едно от най-големите предизвикателства на човечеството - климатичната заплаха. Ограничаването на глобалното покачване на температурата изисква трудни промени, скъпи мерки и международно сътрудничество. Но за да бъдат възможни действията, преходът към нисковъглеродна икономика изисква разходите да се споделят и разпределяне на икономическият просперитет по-равномерно.

Ако тези, които вече са изостанали, също трябва да поемат разходите за трансформацията, съществува неизбежен риск, че ще се провалим в тази исторически важна задача. Когато, както е случаят във Франция, където над 20% от растежа на БВП през последните десетилетия е отишъл при най-богатите 1%, предложение за увеличение на цената на горивата става провокация за мащабни протести.

За да се постигнат целите на Парижкото споразумение по отношение на климата, емисиите трябва да намалеят с 45% до 2030 г. в сравнение с 2010 г., според Междуправителствената експертна група на ООН по изменението на климата (IPCC). Ако преходът към общество с ниско съдържание на въглеродни емисии е общоприет, гражданите трябва да чувстват, че мерките са справедливи и че не правят ненужно или несправедливо труден живота на обикновените хора и общности.

Справедлив преход означава, че най-големите източници на емисии също трябва да поемат значително по-голяма част от разходите. Отдавна се знае, че богатите страни трябва да поемат по-голяма отговорност за прехода и това е напълно правилно. Но като отбелязва глобалното профсъюзно движение, заедно с много други части на гражданското общество, преди конференцията на ООН по изменение на климата в Катовице през декември 2018 г. "частта на всяка страна от това глобално усилие трябва да бъде справедливо разпределена между нейните общности, домакинства, и физически лица ".

В проучване на Chancel и Piketty от 2015 г. авторите изчисляват, че средното ниво на емисиите за френски гражданин от работническата класа (група, състояща се от долната средна класа и работническата класа, много от които вероятно участват в протестите в Париж през последните месеци) се оценява на около 6,5 тона CO2e годишно. Това е ниво на емисиите, близко до средното за света. За сравнение, според оценките, първите 1% по доходи от населението на САЩ отделят средно 318,3 тона CO2е на човек годишно.

Правилният преход означава и преход, който не засяга несправедливо онези работници, които са заети в сектори, където са необходими бързи промени. В сектора на изкопаемите горива все още работят много хора, които трябва да се чувстват сигурни, че ще могат да получат нови работни места с добри доходи. Много други сектори също все още са зависими от въглища и нефт за своите операции. Сред тях са стоманодобивната и химическата промишленост, както и голяма част от транспортния сектор. Тези сектори и заетите в тях хора се нуждаят от подкрепа за разработване на алтернативи, които правят тези индустрии неутрални по отношение на климата.

Как да постигнем справедлив преход?

  1. Тенденцията от последните няколко десетилетия - увеличаване на неравенството в доходите и богатството - трябва да бъде обърната

Когато всички знаят, че ще споделят нарастващия просперитет, е по-вероятно да успеем да преминем към по-устойчиво общество. Добре платените работни места и добрите условия на труд са от основно значение за справедливо общество.

  1. Необходима е политика за климата, водена от инвестиции

Необходимият преход няма да се осъществи без частни и публични инвестиции в технологии без изкопаеми горива, както и в стоки и услуги без изкопаеми горива. Необходими са ни климатично неутрални енергийни системи, обществен транспорт, който не е задвижван от полезни изкопаеми, но също така и производствени процеси без изкопаеми за стоманодобивната, циментовата и химическата промишленост. Трябва да се стимулира търсенето на интелигентни решения, свързани с климата и това включва публичните институции, които трябва да наложат изисквания за публичните поръчки за безвъглеродни и "умни" решения.

  1. Без образователни инициативи съществува риск преходът към климата и устойчивостта да стагнира

Както държавите, така и организациите партньори трябва да поемат отговорност и да гарантират, че съществуват условия за обучение на работното място и други възможности за образование. Необходимо е непрекъснато обучение и развитие на уменията, за да се даде възможност на работната сила да развие уменията, необходими за прехода. Възможности за преквалификация, финансова помощ за студенти и добри осигуровки за безработица са необходими също така за създаване на икономическа сигурност в преходния проект за групите, чиито работни места са пряко засегнати.

Ако хората в секторите, които трябва да се адаптират, не бъдат подкрепени, съществува неизбежен риск те да не приемат необходимите промени за предотвратяване на изменението на климата.

Ако хората с ниски доходи и хората в селските райони трябва да поемат непропорционално голям дял от разходите за намаляване на емисиите, резултатът ще бъдат масови протести. Ако богатството, създадено в обществото, не се споделя от всички споделена справедливо отговорност, последствията ще бъдат десният популизъм, недоволството, недоверието и отричането на изменението на климата.