Икономиката на Китай нарастваше драстично за много години, преди страната да стане втора в света с номинален брутен вътрешен продукт от 13 608 трилиона долара през 2018 г. Но в страната има сериозна скрита несигурност, свързана със стратегията ѝ за развитие, която впечатляващите икономически индикатори скриват. Това е така, защото те не взимат предвид структурата на икономиката, пише в анализ икономистът Трию Нгуен.
За да предотврати финансовата рецесия от 2008 г., правителството на Китай извършваше експанзивна парична политика с различни инструменти, двата най-значими от които са увеличаването на паричното предлагане и кредитната експанзия, осъществявана чрез ниските лихвени равнища. Но в дългосрочен план те са сериозен проблем за местната икономика.
Въпреки че доведоха до ръст на БВП, тази експанзия почти не се отразява в производството на основни потребителски стоки. Тя се превърна в спекулативен балон във фиксирани инвестиции, най-вече в недвижими имоти. Този балон е резултат от промените в структурата на производство, настъпили именно заради експанзивната парична политика в страната.
Но балонът не се разширява с еднакъв темп в цялата страна. Най-важното нещо за един балон в сферата на недвижимите имоти е мястото. Затова в локациите, в които има капитал, може да се очаква най-голямо надуване на стойността на жилищата. Очаквано, такъв феномен се наблюдава във водещите икономически зони на Китай: Пекин, Шанхай и Шенжен.
В Пекин огромните правителствени разходи на местните власти продължиха дълго след края на рецесия. Те се насочиха основно към фиксирани инвестиционни активи и стимулираха силно пазара на недвижимости, чийто дял нарасна до 50% от всички фиксирани инвестиции в периода между 2008 и 2016 г.
Същевременно това е особено важен пазар, който формира около 15,7% от БВП на целия град към 2016 г. На него обаче вече се наблюдават значителни погрешни инвестиции, заради които сегментът премина през много флуктуации.
Най-значимият период на ръст на инвестициите във фиксирани активи в Пекин беше между 2009 и 2012 г. През него инфраструктурните проекти нараснаха със съответно 26% и 27,8%. През 2008 г. общите инвестиции в недвижими имоти бяха 19 млрд. юана, които се удвоиха до 40 млрд. юана осем години по-късно.
Но след като през 2014 г. централното правителство видя, че експанзията е извън неговия контрол, те решиха да спрат някои политики за развитие в сферата. Благодарение на тези регулации се наблюдаваше спад на инвестициите в строителни проекти през следващите две години.
Сред характеристиките на един балон е, че спекулативните покупки формират голяма част от общите разходи. В случая на разходите за жилища, сравнени с разполагаемия доход, в Пекин те са едни от най-високите, заедно с Шанхай и Гуанджоу. В столицата докато разполагаемите доходи нараснаха с 828% между 1993 и 2011 г., ръстът на цените на жилищата за същият период е 2242%.
Благодарение на това цените на жилищата станаха непосилни за повечето домакинства в страната. През 2008 г. разходите за такова формираха 8,95% от всички разходи, но през 2016 г. техният дял вече беше 31,59%. Нещо повече, през последните 8 години нарастването на доходите е 164%, а това на разходите за жилище - 580%. Това е вярно най-вече за групите с по-ниски доходи, за които цената на жилищата е нараснала с около 1800%.
Засега може да заключи, че два основни фактора допринасят за балона на фиксираните активи и имотите в Пекин: паричните инжекции от централните власти и кредитната експанзия. Те доведоха до спекулации и огромно нарастване на инвестициите, тъй като създадоха ефект на мултипликатора заради изкуствено занижения лихвен процент.
Този балон, заедно със скритите рискове, които носи, в крайна сметка ще доведе до рецесия в сектора. В случая на Пекин, имотният сектор е един от най-важните за стопанството на местния пазар. Той доминира стратегията за развитие както на местните власти, така и на Китай. Затова в дългосрочен план тези рискове може да се превърнат в тежест за цялата икономика на страната.
USD
CHF
EUR
GBP
