Периодично някой от живеещите в прословутите градски „спални" в по-големите градове на страната „изпищява" пред медиите как поредният предприемач е решил да застрои градинката, където играят децата или внуците му. А пространството между панелките да се уплътни с поредната жилищна сграда, търговски или офис център. 

Най-яркият пример беше драмата с елементи на бунт, която се развихри в началото на лятото в столичния жилищен комплекс „Младост". Живеещите в квартала се опълчиха срещу безразборното застрояване. Благодарение на медийната подкрепа се стигна до прецедент - за пръв път в историята на София беше наложено едногодишно вето за ново строителство. Забраната ще падне, след като се подобрят подробните устройствени планове (ПУП) на петте района в комплекса.

Част от представителите на архитектурна гилдия обаче остават скептично настроени и не са убедени, че проблемът на комлекса ще намери адекватно решение. Поне не и до момента, в който не се стигне до кардинална промяна в подхода при обезщетяването на собствениците на реституирани поземлени имоти. 

Парадоксът

е, че двете страни в спора имат своите права и основания. Признават го народни представители и общински съветници, които казват, че това е изкуствено създаден проблем от законодателството, довел до противопоставяне на интересите на едни срещу други българи.

Решение в столичния комплекс „Младост" не е намерено. През последните години регионът претърпя доста бурно строително развитие - изградиха се бизнес зони, търговски площи и жилищни сгради и се допуснаха сериозни управленски грешки при обезщетяване на собствениците на терени със земи в реални граници. Дори общинската администрация е изпадала в куриозни ситуации да й се предявяват претенции за собственост върху вече изградено мостово съоръжение, част от пътно платно или друг инфраструктурен обект, построен преди години. Най-големите брожения започнаха, когато гражданите с реституционни претенции посегнаха и на малкото останали зелени пространства между блоковете. Логично е хората да си получат земите, върху които преди години е започнало изграждането на големите градски „спални". Много по-разумен подход, какъвто се прилага в част от общините в България, е терените да не се връщат в реалните им граници, а да се предоставят места, които допускат застрояване и осигуряване на равностойни печалби на собствениците, за да не се стига до излишни конфликти. 

Алтернативните парцели

Националният център за териториално устройство беше натоварен не само с разработката на проектите за планове на столичните комплекси „Младост", „Дружба", „Обеля" и др., но и за немалко от останалите градове в страната. Благоевград се сочи като пример за най-цивилизован подход при решаването на основните градоустройствени проблеми. Там местната власт изрично е поставила като условие към проектантите да помислят за компенсиране на всички собственици на поземлени имоти чрез придобиване на алтернативни парцели, върху които може да се строи.

„Така хората с реституционни претенции бяха обезщетени с други места, където е възможно да се извърши застрояване без да се стига до конфликтни моменти. А общината съдействаше за процеса. Ние като професионалисти, които се опитват да провеждат градоустройствена политика, трябва да се отнасяме с максимално уважение и към едната, и към другата страна, тъй като всяка от тях има законови права", казва изпълнителният директор на центъра арх. Борислав Борисов.

Изготвянето на ПУП сериозно изостава на фона на общите устройствени планове (ОУП). ПУП-овете, които на практика са рамката за застрояване на определени зони, изостават от генералното планиране за развитие на градовете. Обикновено за по-бързото им придвиждане решаващо значение оказва инициативността на инвеститорите, които желаят да вложат сериозни средства в един или друг обект. Много често именно намеренията на предприемачите стават повод за промяна и на самите планове.

Плюсове и минуси

В момента се бави актуализацията на новото градоустройство в големите градове на страната. И по-скоро се наваксва изоставането по отношение на тяхното реално развитие. Такъв е случаят с Варна, където все още не е приет окончателеният общ устройствен план. Засега е одобрен предварителният проект, който е санкциониран от местния общински съвет, и предстои да бъде обсъден и приет от Национален експертен съвет.

Значително по-напреднала е ситуацията в София, където след множество спорове и скандали, новият общ устройствен план най-сетне влезе в сила в началото на 2007 г. С приет общ устройствен план е и Пловдив.

Негативите на градоустройственото развитие в България са свързани със самия модел. Европейската практика е друга. При нея общите устройствени планове визират напълно обективно определен вид градоустройствено развитие на съответните общини и са основа на инвестиционните инициативи. За да може да се постигне своеобразен баланс между бетоновата инвазия и оползотворяването на природните ресурси.