Увеличаване на търсенето на инвестиционни кредити е най-значимата промяна при бизнес ипотечните заеми тази година, сочи анализ на небанковата финансова институция „Кредитекс&ХипоКредит".

Над 3 пъти са нараснали запитванията за кредити с инвестиционна цел през последното тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г. Според финансиращото дружество този ръст показва, че бизнесът започна да мисли за развитие, а не само за оцеляване.

„Вече имаме клиенти, които са трупали опит с години, но искат да започнат собствена дейност точно сега - цената на инвестицията в момента е много по-ниска, отколкото преди 2-3 години. Някои предприемачи теглят кредит за втора линия на бизнес", обясняват от „Кредитекс&ХипоКредит".
От кредитиращата компания очертават още няколко тенденции през 2010 г., като се позовават на данни от своя кредитен портфейл.

Най-много ипотечни заеми през годината са изтеглили фирми от сферите: ресторантьорство, покупко-продажба на авточасти, шиене на облекла, реклама.

Най-много кредити са срещу ипотека на жилищни имоти, следвани от офиси и търговски площи. Над 50% от заемите са срещу комбинирано обезпечение - фирмен имот и основно жилище.

И през 2010 г. се търсят по-дългосрочни бизнес кредити, които да позволят по-малка месечна вноска, като средният им срок е между 10 и 15 години. При определяне размера на кредитите обаче се наблюдава предпазливост. Фирмите правят по-консервативен разчет на средствата. Не искат максималната сума, която може да им се отпусне, а обосновават всеки лев за конкретна цел. През 2010 г. средният размер на отпуснатите от „Кредитекс&ХипоКредит" бизнес ипотечни кредити например е 95 хиляди лева, а през 2009 г. е 150 хиляди лева.

Наблюдава се промяна и при търсенето на кредити за оборотни средства. За разлика от 2009 г. сега фирмите кандидатстват за финансиране още преди да са изчерпали оборотния си капитал. Така те спокойно поемат нови поръчки и забавени плащания.
Променено е и отношението към обезпеченията на кредитите - клиентите вече ги оценяват по-реално, без емоционалната страна, че собственият имот е „безценен"