Мащабният експеримент, който никой не желаеше и който ни принуди да работим от вкъщи, продължи достатъчно дълго, за да се запитаме какво ще се случи с офисът сега и нуждаем ли се наистина от него, пише за The Wall Street Journal проф. Питър Капели, преподавател и директор на Центъра за човешки ресурси в Wharton School.

Историята ни напомня, че ранните дни на Индустриалната революция хората работеха от вкъщи. Но оттогава насам сме впечатляващо, някои дори биха казали упорито, привързани към идеята, че работата трябва да се извършва в офиса — дори и да можем да работим отдалечено. Инвестирахме огромни суми в офис площи, оборудвани за нашата ефективност. Поискахме и от служителите да харчат време и пари, за да пътуват до тях.

Много хора смятат, че е време напълно да променим този модел. Но аз не съм убеден, че точно това ще се случи.

Трудно е да сме сигурни, но по някои изчисления до 40% от американците работят отдалечено — далеч повече отколкото все още са в офисите, имайки предвид огромния брой безработни. Никой не смята за добра идея студентите да продължат да се учат дистанционно, когато пандемията утихне — или да провеждаме религиозни церемонии виртуално.

Но много хора смятат, че да продължим да работим дистанционно има смисъл. Изглежда, че беше вчера, когато технологичните компании правиха всичко по силите им, за да накарат служителите дори да не напускат кампусите. Сега някои, като Twitter, подсказват, че те може и никога да не се завърнат там. Защо?

Идеята да се отървем от офисите, или поне да намалим значително употребата им, е свързана с очакваното намаление на разходите. Това може да бъде като Uber за офис работните места: накарайте служителите сами да си осигурят и да платят за своя офис, какъвто те всъщност вече имат (например кухненската маса) и спестете много пари на компанията за офиси и недвижимо имущество.

Също така, ако те се преместят от скъпите области като Силициевата долина или Ню Йорк, за да работят отдалечено, можете да им плащате по-малко, гласи теорията. Нещо повече, на служителите им харесва, а работата е свършена.

Проблемът с това виждане започва с факта, че настоящата ситуация е толкова странна, че е малко вероятно да ни казва нещо относно реалността след края на пандемията.

"Не сега" не е "никога"

Вярно е, че изследванията постоянно откриват, че служитетите, които работят от вкъщи, се чувстват по-добре. И искат да имат повече възможности да работят от вкъщи и след пандемията, което не е изненадващо, защото го искаха и преди нея. Но това не е същото като никога повече да не използваме офисите.

Отдалечената работа е предпочитан вариант пред алтернативата никаква работа да не бъде свършена изобщо или служителите да трябва да пътуват до пълните офиси по време на пандемия, но това не означава, че животът ни на работа и вкъщи е по-добър отколкото преди пандемията. Особено за младите хора и за тези без деца работата от вкъщи означава ограничени социални контакти. 58% от възрастните казват, че са имали романтични отношения с някои на работното място, а това е невъзможно по Zoom.

Има инеразбиране относно как "новият нормален" модел на отдалечена работа ще функционира. Идеята, че работодателите могат да плащат по-малко на тези, които се местят да живеят в по-достъпни градове, е мит. Идеята, че средният 50-годишен американец, който вече е работил в 12 различни компании, ще премести завинаги семейството си от Силициевата долина в Айова с надеждата, че настоящата му позиция в голяма технологична компания ще е вечна, е глупава. Хората живеят на скъпи места като Ню Йорк, защото там могат да намерят следващото си работно място. А високите заплати се плащат, защото работодателите са готови да платят за уменията, а не да компенсират за разходите за живот.

Притесненията на директорите

Една от другите горещи идеи, които чуваме за следпандемичната работа от дистанция, е преосмислянето на идеята за заплата на базата времето, в което сме работили. Служителите си мислят, че това означава, че когато приключат със задачите си за деня, могат да си отидат вкъщи, или да изключат компютрите, вместо просто да стоят до края на работния ден. Работодателите обаче смятат, че това означава, че ако служителят е приключил с работата за деня и няма какво друго да прави, няма нужда да му се плаща.

Да, изглежда, че дори и от вкъщи служителите работят съвестно и работата е свършена. Но и в много компании сега работата е по-малко. В атмосферата на криза служителите се стегнаха и вършеха работата си, но не можем да очакваме, че това ще продължи вечно. А и работодателите инвестират в софтуер, който да следи дали служителите работят и това не подсказва, че те са ОК с това как те работят.

Макар и да са скъпи, офисите са важни. Възможността за разговори лице в лице, която те предоставят, помага за работния процес, особено при проекти и задачи, които изискват колаборация. Ритуалите на живота в офиса — кафе почивките и неформалните отношения — имат значение. Организационната култура има значение. Трудно е всичко това да бъде поддържано с видео разговори от време на време. Директорите знаят това.

Отказването от офисите отразява намаляването на разходите като приоритет над ефективността — и това е голям риск.