Може ли държавата да стимулира връщането на българите от чужбина

В края на миналата година социалното министерство лансира идеята да се отделят средства - общо към 5 млн. евро., осигурени по програмата за мобилност на трудовата сила EURES, - за да се стимулира трайното прибиране на емигриралите българи обратно в страната. Предложените мерки включват покриването на до 1200 лв. на месец за разходи за детегледачки (до настаняването на децата в ясли или градини), изплащането на наем и стипендия, както и половин минимална работна заплата, ако семейството се настани в някой от по-бедните региони.

На теория, идеята на ведомството изглежда добре. Към края на третото тримесечие на миналата година, когато е последният период, за който има данни в Националния статистически институт, безработицата е исторически рекордните 3,7% (за сравнение, предишният рекорд е от последното тримесечие на 2008 г., точно преди настъпването на Голямата рецесия - 5%). Тоест в страната има нужда от още работещи, а едно от условията за получаване на финансовата помощ е именно представянето на трудов договор с местна компания.

От друга страна, винаги е добре хора с международен опит да се върнат на местния пазар и да донесат със себе си глобално ноу-хау. Това ще спомогне за развитието на различните икономически отрасли и ще подобри средата изобщо. Но дали за постигането на тази цел се избират подходящите мерки?

Къде са българите?

Не е изненадващо, че държавата е доста закъсняла в реакцията си към демографските тенденции. През последните почти десет години се наблюдава траен ръст на имигриращите българи, който е значително по-голям от този на емигриращите такива. Темповете на покачване на съответните категории са съответно почти 4 пъти и 2,3 пъти.

Таблица 1: Имиграция и емиграция на хората с българско гражданство.

Източник: Национален статистически институт

От изложените данни може да се допусне, че през 2019 г. тенденцията се е запазила, макар данните на НСИ все още да не са оповестени. Така на практика броят на имигриралите българи е повече от 50% от този на емигриралите, което, макар недостатъчно само по себе си, вече е подобряване на съотношението.

Трябва да се има предвид и нещо друго - според методологията на Националния статистически институт се преброяват хората, които са променили настоящия си адрес. Но не е задължително всички емигранти или имигранти да са го направили, което означава, че данните и за двете категории може да са леко занижени.

Сред имигрантите, завърнали се през третото тримесечие на 2018 г., преобладават точно хората в трудоспособна възраст, особено младите. Фактът, че малко над 2 хил. деца и новородени до 4-годишна възраст са се върнали у нас, също говори за това, че тенденцията е силно застъпена сред младите семейства.

Таблица 2: Имигранти с българско гражданство, Q3 на 2018 г.

Източник: Национален статистически институт

Какво ще постигне социалното министерство?

След като е ясно, че все повече българи се връщат в страната, при това основно млади хора, често с вече изградено семейство, може ли да се очаква тенденцията да се засили чрез похарчването на допълнителни 10 млн. лв.? Според някои източници, новата програма ще засегне едва 350 семейства, което, ако приемем, че те всяко от тях е тричленно, означава връщането на същия брой хора, колкото се намират в кохортата между 20 и 24-годишна възраст.

Но трябва се има предвид, че всеки, завръщащ се трайно у нас, особено когато е млад, взима предвид следните фактори (списъкът далеч не е изчерпателен):

• - Социална среда - семейство и приятели; важен аспект, особено за хората с деца и младежите;
• - Възможностите за реализация на местния пазар на труда и за постигане на добър стандарт на живот;
• - Достъпът до различни услуги и фактори на външната среда - особено за младите, отново, близост до училище/детска градина, както и цялостният облик на инфраструктурата, са много важни при решението за трайно връщане в страната.

Видно е, че програмата на социалното министерство не адресира - а и няма и как да го прави - всички параметри, които се взимат предвид при решението за трайно връщане в България. Затова дори и някои от съгражданите ни да са стимулирани от финансовата помощ от пакета, тя едва ли ще е най-важният фактор за решението за прибиране, особено като се има предвид, че плащанията поне на част от мерките ще се осъществяват само за 12 месеца след преместването и получаване на одобрение за включването в програмата (на сайта на EURES към 20 януари категориите услуги грижа за дете до 5 години, осигуряване на стимули за транспорт и ваучери за изучаване на български нямат посочен времеви обхват, но вероятно също ще са с обхват от една година).

Това, което със сигурност ще бъде постигнато, ще бъде изхарчването на едни 10 млн. лв. Обичайният аргумент на държавната администрация е, че това са европейски пари и ако не ги използваме, ще ни ги спрат. Затова, независимо от ефективността на самите мерки, по-добре да ги оползотворим. Това обаче не е начин на мислене, предполагащ устойчиво развитие, действително подпомагане на обръщането на нетната емиграция и ефективното управление на публичните финанси.

По-добрите възможни мерки

Малко известен факт е, че основната разлика в стандарта на живот се определя от данъчната политика. Да, например един новозавършил лекар в Лондон със сигурност получава по-висока брутна заплата от българския си колега, но и в столицата на Великобритания плаща значително по-високи данъци, осигуровки и други разходи. Това означава, че, при равни други условия, той ще има сходен реален стандарт на живот с този в София. Този пример е приложим и за други професии.

Това е и причината прогресивно все повече професионалисти да се връщат у нас през последните години - когато можеш да си постигнеш приблизително еднакъв стандарт на живот в чужбина и в родината си, но във втората имаш и по-добра социална среда, естествено е везните да наклонят в нейна полза. Ако пък стандартът на живот извън България беше несравнимо по-висок, то тогава едва ли щяхме да ставаме свидетели на съществуващата имиграционна тенденция.

Ето как държавата, вместо да харчи милиони във въпросителноефективни програми, може действително да привлече повече българи обратно в страната:

• - Понижаване на данъците

Някой може да каже: "Данъците и сега са най-ниските в Европа!" Това е така, но и заплатите също са най-ниските. А колкото по-голям дял от тези най-ниски заплати остава за заработилият ги, толкова повече той може да повиши жизнения си стандарт и да спестява средства, което е ключово за бъдещето икономическо развитие - все пак именно спестяванията се превръщат в инвестиции.

Индиректно това ще създаде и благоприятно послание за международните инвеститори, които обикновено предпочитат да стават свидетели на понижаване на данъци. Нещо повече - по-ниските налози означават по-висок стандарт за тези, които вече сме тук, което на практика е форма на превенция на емиграцията, а винаги е по-добре да задържиш хората тук, отколкото тепърва да опитваш да привлечеш вече емигрирали такива (да не забравяме поговорката за изпуснатото "домашно").

• - Осигуряване на гъвкав пазар на труда

Възможността за лесно преминаване между отделни професии, бърза преквалификация, отговаряне на колкото се може по-малко регулации и достъп до съвременни форми на заетост (работа от вкъщи, фрийленсърство, гъвкаво работно време и т.н.) не само са мерки, които ще позволят на местния пазар на труда да премине по-добре през следващата криза, но и вероятно ще привлекат още повече млади професионалисти към България.

За жалост обаче през последните години правителството прави точно обратното - увеличава регулаторния натиск и повишава минималната работна заплата и осигуровките. Това са все мерки, които под една или друга форма влошават ситуацията на пазара на труда и намаляват неговата гъвкавост.

• - Улесняване на инвестиционните възможности в сферата на образованието

В големите градове, най-вече в София, дефицитът на място в детските градини е пословичен. За сметка на това, в държавен университет разговорно казано може да влезе всеки, който благоволи да кандидатства. За връщането на млади хора е необходимо те не само да могат да се реализират (или поне единият представител на семейството да работи, докато другият отглежда дете, да кажем), но и да имат надеждна инфраструктура за отглеждане на следващото поколение.

От години държавата доказва, че не може да осигури подобна инфраструктура. Тогава тя трябва да върне топката в полето на частния сектор, като елиминира регулациите, спиращи изграждането на детски градини, и дори осигури данъчни облекчения за предприемачите в сектора, за да може належащият проблем да се реши.

Заключение

Държавата може да направи много за привличането на все повече българи обратно у нас. Повечето мерки обаче се изразяват в изтеглянето ѝ от определени дейности, понижаване на регулаторните бариери или редуциране на разходите, които тя прави.

За момента нейните мерки са точно обратните. Тя харчи пари за мерки, които идват твърде късно - в момент, в който една позитивна тенденция вече се е породила по естествен път и се разраства с всяка година. Ако поне част от горните мерки обаче бяха изпълнени, може би резултатите щяха да са по-положителни, отколкото ще бъдат в резултат от похарчените 10 млн. лв.