Фармацевти и собственици на аптеки критикуват промените в нормативната база върху достъпа до лекарства.

Необходимо е изграждането на специализирана електронна система, която да има възможността да анализира данните. Такава се предвижда да бъде системата за контрол върху паралелния износ на ИАЛ.

Промените в Закона за лекарствените продукти от миналата година предвиждат вносът и износът на лекарства, заплащани от Здравната каса, да се проследяват постоянно чрез специализирана електронна система.

Дебат по темата се проведе на кръгла маса и беше организиран от Инициативен комитет на магистър-фармацевти, както и председатели на регионални фармацевтични колегии.

Според проучване 4323 аптеки у нас работят с лиценз и обслужват пациенти, но само 2492 аптеки работят със Здравната каса и имат аптечен софтуер.

Това означава, че повече от половината аптеки в страната нямат аптечен софтуер и не могат да експортират ежедневно данни до специализираната електронна система.

С това са отчетени 47% готовност на системата, която трябва да бъде активна след 12 февруари.

ЕС иска да отстрани фалшивите лекарства и нелегалния износ и внос.

Не е идеята пазарът да се монополизира, увериха експерти от фармацевтичната индустрия.

От Инициативния комитет настояват за удължаване на срока (12 февруари) за да се изгради специализираната електронна система и да се съобрази с изискванията на бизнеса за докладване.

Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Даниела Дариткова коментира, че въвеждането на информационните технологии ще допринесе за по-прозрачна и по-ефективна здравна система.

Амбициите според нея са да се регламентира ясно задължението на аптеките, както и въз основа на промените да се избегне монопол.

"Страдаме от дефицит на животоспасяващи лекарства, а системата създава методика за техния внос", убедени са фармацевти.

Според Дариткова генерирането на списък на базата на наличности е бил най-приемлив. Тя е получила уверение от Министерството, че системата ще работи и ще бъде пусната в срок. Ще бъдат спасени и принципите за сигурност на информацията, а ако малки компании не могат да използват новия софтуер, Дариткова припомни, че общопрактикуващи лекари се справят в практиката си със специализиран софтуер. Затова и според нея фармацевтите също биха се справили.

Действително има магистър-фармацевти, които изпълняват социална дейност, защото им липсва елементарен софтуер. 1500 селища са без аптеки у нас, сочат данните.

Системата ще дава пълна информация какви лекарства и в какви количества се продават.

Експортираните наличности приход-разход да бъде пряко свързан с паралела, а не на всичко, предлагат съсловията, според които системата все още няма готовност да функционира.

"Ние искаме от страна и на законодателя, и на правителството разбиране, така че да ни бъде дадена възможност постепенно да интегрираме всичко", заяви Костов.

Над 15 млн. лева допълнителни разходи за човешки труд в аптеките са отчели компаниите към края на 2017 година при проучване ефекта от електронната система. По думите на председателя на Регионална фармацевтична колегия Константин Качулев е необходимо изменение.

При недостиг на лекарства той предложи да се информира главния фармацевтичен инспектор, който да се обръща към Министерството и да отчита недостига на медикаменти в съответния регион.

Електронната система би позволила и контрол на практиката по предписване на лекарства.