5G не изби гълъбите, но и не изби рибата. Така най-кратко може да се опише пътят, извървян от мобилните мрежи от пето поколение в навечерието на петата годишнина от своя дебют.
Рекламирано от производители на хардуер и телекоми като големия технологичен пробив на нашето време, 5G трябваше да ни донесе "умни" фабрики и домове, автономни коли и дистанционно провеждани хирургически операции. Промяната изглеждаше толкова революционна, че чак предизвика страх и конспиративни теории за мъртви птици, разпространение на коронавирус, контрол на съзнанието и прочее дивотии.
Към момента, обаче, резултатите са видими предимно под формата на по-скъпи абонаментни планове и масови съкращения в компаниите за мрежово оборудване. "5G общо взето разочарова всички - както доставчиците на услуги, така и потребителите, а освен това не впечатли и бизнеса", коментира пред "Франс Прес" Дарио Талмезио от аналитичната компания Omdia.
Какво се обърка с 5G? Това е сложен въпрос, който няма кратък отговор. Нека погледнем към технологията през очите на различните ѝ потребители - мобилните абонати, ползвателите на фиксирана услуга и бизнеса. При всяка от тези категории 5G има ясни (еволюционни) предимства, но внедряването на натоварените с големи (революционни) очаквания нови мрежи разкри и специфични проблеми.
Какво получиха мобилните потребители?
Най-голям маркетингов тласък 5G получи по посока на мобилните потребители. На пръв поглед логиката на телекомите е ясна - новата технология дава възможност за нови (по-скъпи) абонаментни планове и може да се използва само на нови (по-скъпи) устройства, които те с удоволствие биха продали на желаещите.
Все пак, както отбеляза шефката на френския телеком Orange Кристел Хейдеман на тазгодишния Mobile World Congress в Барселона, само в Европа компаниите като нейната са инвестирали в мрежите си близо 600 милиарда евро. Тези пари не могат да се избият с нишови решения за бизнеса (а, както ще стане ясно по-нататък, даже и те към момента не са твърде успешни).
Тъй като термини от официалните спецификации като "времезакъснение", "мрежова клетка" и т.н. нямат особен рекламен потенциал, основното послание стана, че 5G прави възможна една революционно по-бърза мрежа. По принцип това е вярно - Международният съюз по далекосъобщения (ITU) поставя като цел наистина впечатляващата скорост от 20 гигабита в секунда.
Реалността, обаче, е доста по-различна. В желанието си първи да се похвалят с 5G свързаност, телекоми по света (и у нас) внедряваха т.нар non-standalone 5G мрежи, които най-просто казано надграждат вече съществуващата инфраструктура и резултатът не е кой знае колко по-различно потребителско изживяване в сравнение с 4G.
Даже и наличието на истинско оборудване от пето поколение не е гаранция за супер скорост, показа доклад на Ookla. В развити държави като САЩ, Германия или Испания все още има 5G потребители, които се "радват" на скорост под 20 мегабита, т.е. 1000 пъти по-ниски от заложената от ITU цел.
Не само това, но и на някои пазари мрежите всъщност стават по-бавни. "Ако погледнете 4G, там беше същото. При първоначалното внедряване имаше голям капацитет за първите потребители. Когато още и още потребители се присъединяват, този капацитет се изчерпва и се налага да търсите начин за сгъстяване", коментира пред IEEE Spectrum анализаторът от Ookla Марк Гилс.
А създаването на допълнителен капацитет не е лесно. Освобождаването на радиочестотен спектър за него е тромав и скъп регулаторен процес навсякъде по света. Освен това, милиметровите вълни (24-40 GHz), които имат голям потенциал откъм скорост на предаване на информацията, не се разпространяват на големи разстояния, т.е. клетките трябва да са нагъсто. Оборудването им пък се превърна в геополитически казус, след като в повечето западни страни гласно или негласно се отказаха от предложенията на Huawei.
Затова телекомите правят и друго - въвеждат ограничения. В момента у нас наистина неограничени 5G скорост и трафик получавате единствено с най-скъпите абонаментни планове, които излизат по около 60 лева на месец. Иначе ще трябва да се примирите с 2-3 пъти по-ниска скорост и/или определено количество "бързи" мегабайти. По света има и по-крайни практики, свързани с нарочно забавяне на връзката към дадени платформи.
Всъщност, всичко това има обезсърчаващо малко значение за крайните мобилни потребители. Използваме най-много мобилни данни докато гледаме онлайн видео. Екраните на смартфоните все още са масово с резолюция около 1080p. Каква скорост смятате, че ще ви е нужна, за да гледате Full HD клип без насичания? Ако се вярва на спецификациите на YouTube, достатъчни ще са ви... 5 мегабита в секунда.
Не 20 (с толкова получавате 4K революция, която няма никакъв смисъл на телефон) или 100 (тогава даже отиваме на 8K). 5 мегабита - малко повече от 3G стандарта от преди повече от 15 години и напълно постижимо за всяко 4G устройство. За спокойното отваряне на мобилни сайтове и използването на социални мрежи не ви трябва много повече. Затова и повечето потребители просто не виждат достатъчно голяма разлика - особено на фона на гръмките обещания за нещо революционно.
В сегашната икономическа ситуация малцина имат пари за нови скъпи технологични играчки и все по-често си купуваме нов смартфон не защото има някаква много важна за нас иновация, а просто защото старото ни устройства вече е спряло да работи. Не е изненада, че пазарът на мобилни телефони в момента е на най-ниското си ниво от повече от десетилетие.
Когато потребителите си купуват по-малко 5G смартфони, телекомите инвестират по-малко в 5G оборудване. Така стигаме до ситуацията, в която гиганти като Nokia и Ericsson се налага да съкращават хиляди служители заради двуцифрен спад на търсенето на специализираната им продукция.
Какво получиха домашните потребители?
На малкия екран на смартфона даже и наистина добре работещото 5G трудно може да разкрие пълния си потенциал. Не такава обаче е ситуацията тогава, когато пренесем новата мрежа в дома си и свържем с нея компютъра и телевизора.
Пандемията показа колко важна е бързата и надеждна връзка, която може да "понесе" няколко активно ползващи интернет устройства едновременно. Телевизията и стрийминг платформите вече предлагат все повече 4K съдържание, а с подходящия телевизор вече има и какво да гледате в 8K. За целта е нужна връзка - но не навсякъде доставчиците са положили оптика, а и дупченето на дома за кабели не е приятно изживяване.
5G изглежда като подходяща алтернатива чрез т.нар Fixed Wireless Access (FWA) решенията. За разлика от едновремешните "бисквитки", тук става дума за достатъчно бърза и неограничена връзка, която често решава комуникационните проблеми на дома с помощта само на един лесно преносим Wi-Fi рутер със сим карта. Не е изненада, че според Ericsson този сегмент расте по-бързо от очакваното и в близките години от него може да се възползват 1 млрд. потребители.
Проблемът обаче е отново в капацитета на мрежата. Още в края на миналата година анализаторите от MoffettNathanson посочиха, че за телекомите най-важно е потребителското изживяване за мобилните им абонати - те носят повече приходи на единица трансферирани данни. Така домашните ползватели, които е по-вероятно да използват голям мрежов ресурс за дълъг период от време, се превръщат в заплаха.
Тук отново влизат в сила някои практики за ограничаване на потреблението да кажем на 4K видео, а T-Mobile в САЩ, например, определят лимит на броя FWA клиенти в даден район - бъде ли достигнат, спират да се включват нови, докато някой съществуващ не се откаже.
У нас телекомите, които предлагат както FWA, така и интернет по кабел, маркетират услугата с мобилна свързаност предимно като опция за клиенти, които нямат достъп до традиционната инфраструктура.
Всеки от тези ходове неизбежно ограничава популярността на домашния интернет през 5G.
Какво получи бизнесът?
Според Дарио Талмезио 5G никога не е било предназначено за крайните потребители и има много повече смисъл в бизнес и особено индустриална среда. Там големият капацитет на мрежата в сравнение с 4G, ниското времезакъснение и възможностите за създаване на затворени мрежи имат голямо значение.
Комплексните IoT системи и автоматизации са в основата на концепцията за Индустрия 4.0 и така идва въпросът каква свързаност ще използват заводите на бъдещето. Тук "бъдещето" е ключовата дума, защото повечето собственици на сега съществуващи фабрики не са изпълнени с ентусиазъм.
Въпреки смелите стъпки на някои големи играчи като Whirlpool и Samsung, индустриалните 5G проекти в глобален план все още са малко и в голямата си част са по-скоро "опипване на почвата".
Както отбелязва пред EE Times оперативният директор на IoT компанията Patricle Дан Джеймисън, истинското навлизане на 5G свързаността в производството ще дойде чак когато се построят нови заводи: "Не можеш просто да отидеш при Harley Davidson и да им кажеш "Нека да ви преправим фабриката и тя да стане интелигентна, смарт и 5G". Трябва да започнеш от производителите на индустриално оборудване и да изграждаш своята система върху интеграцията с него".
Това е скъп и бавен процес. Освен това, частните 5G мрежи носят със себе си допълнителни технически и регулаторни предизвикателства, които трябва да бъдат взети под внимание.
Не е без значение и че за по-малки обекти вече има по-евтини решения като Wi-Fi 6, които също обещават висока скорост и ниско забавяне.
Какво следва?
Бизнесът и даже телекоми като южнокорейския 5G пионер SK Telecom вече открито говорят, че 5G не е разкрил пълния си потенциал или направо ги е разочаровал. В много случаи, обаче, тази реторика е единствено "подгряване" за следващото голямо нещо - 6G мрежите, по които се работи в момента.
Те отново обещават невиждани скорости, коли без шофьори и операции без лекари, но сега важният въпрос е дали всички по веригата са си направили нужните изводи. Само така потребителите ще получат истинска услуга от ново поколение, а не поредната доза празни обещания.
USD
CHF
EUR
GBP
