Първият турски свръхзвуков реактивен боен самолет - "Хюрджет" (Hurjet), вече е във фазата на наземните изпитания, пише Defense Blog. Прототипът беше представен на обществеността в края на миналата година, като в момента се тестват различни системи преди първия полет, който е планиран за 18 март.
През следващите месеци ще видим още поне пробни машини.
"Хюрджет" е учебно-боен самолет - може да се използва за повишаването на квалификацията на пилотите или за непосредствена поддръжка на сухопътните войски. Така в рамките на ВВС на южната ни съседка той ще замени или допълни два други модела, а освен това има големи очаквания за поръчки на международния пазар.
Програмата "Хюрджет"
Работата по новия самолет започна през 2017 г. Още тогава идеята беше от една страна да бъдат заменени остарелите учебно-тренировъчни самолети Northrop T-38, а от друга - да се допълни ролята на F-16 над бойното поле.
Държавният авиопроизводител TAI се зае със задачата със собствени ресурси, като компанията има солидна натрупана експертиза - включително с лицензно производство, ремонти и надграждане на способностите именно на различни модификации на F-16. Затова и цялата разработка се движи доста бързо.
На международното авиошоу във Фарнбъро през 2018 г. видяхме и макета на "Хюрджет". Той е компактен едномоторен двуместен самолет, в който двамата пилоти са в тандемна конфигурация - един зад друг. Размерите му са малко по-малки от тези на F-16. През същата година ВВС на Турция подписа договор с фирмата, с който разработката навлезе в нова фаза.
През 2020 г. TAI представиха AI-базирания симулатор Hurjet 270, който даде възможност на пилотите да тестват във виртуална среда конструкцията и софтуера на авиониката на бъдещия самолет.
След началото на изпитателните полети през тази година, серийното производство на "Хюрджет" трябва да започне през 2025 г.
Той ще може да носи до 3000 кг боен товар и ще има възможност за дозареждане във въздуха.
Международни цели
Турските ВВС сами по себе си са значителен клиент за "Хюрджет", но TAI има по-големи амбиции. Така Турция покани Малайзия да се включи в програмата и даже да произвежда част от компонентите за самолетите и освен това се включи в обявения от военното министерство на страната конкурс за нов боен самолет.
Изходът в надпреварата все още е неясен, като основните конкуренти до момента бяха корейският FA-50 и индийският Tejas - но Анкара със сигурност ще засили лобирането си след първия успешен полет на своя самолет. Освен това, машината вероятно ще мине през бойното си кръщение в турските ВВС скоро след влизането си на въоръжение с оглед продължаващата военна кампания срещу кюрдските милиции, а това също ще засили международния интерес.
Помага и фактът, че самолетите от този клас, макар и с по-малки възможности от "чистите" изтребители, могат да изпълняват широк спектър от бойни задачи, а цената им на придобиване и поддръжка е значително по-ниска. Така държавите, които разполагат със стари съветски или западни модели, могат да ги заменят с нови на цената на техника "втора ръка".
Към момента няма индикации, че тежкото земетресение в южната ни съседка ще забави програмата "Хюрджет" и началото на производството след две години - в най-силно засегнатите региони не е известно да има предприятия, свързанисъс самолетостроенето. Заводите на TAI са в района на Анкара - на стотици километри от епицентъра на труса.
projekt
на 14.02.2023 в 12:44:19 #1Пълни глупости. Самолетите които се произвеждат в България са много по добри. благадарение на космическите разработки, в България има производства с високи технологии. При последната космическа мисия, България успя да изпрати 5 космонавта които проведоха редица научни изследвания. Пилотите се завърнаха преди 2 месеца и се възстановяват в базата на военно въздушните сили. България е лидер в космическите технологии. Има собствени разработки на ракетни двигатели........ А дано ама надали. България имаше космически науки по време на лошия комунизъм, когато нямаше банани. Сега има банани, ама няма космически технологии.... Егати и бананите. За едни банани, таковахме мамата на всичко. Но и сега има технологии. Ние знаем, например, как да направим салам без месо. Знаем как се праве сирене без мляко. Ние сме готови за Марс. Там ще правим всичко от нищо.