Целият процес към присъединяване към ЕРМ 2 и към еврозоната протича изключително непрозрачно и без да има обратна връзка от самите гласоподаватели и бюрократите, които осъществяват процеса. Това заяви икономистът Георги Вулджев и главен редактор на платформата Екип в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.
Според думите му няма оценка какви ще са реалните икономически последствия. Нито един министър досега не е дал конкретика какво се очаква да се случи в българската икономика след приемане на еврото у нас.
"Когато влезем в еврозоната имаме две опции. Можем да сме фискален отличник, да не се възползваме ЕЦБ да ни финансира дълга и да го харчим. Но ако се случи обратното, това създава морален риск за злоупотреби и рано или късно някой трябва да плати тези дългове.
Ако сме от фискално дисциплинираните държави, нашите данъкоплатците ще са от тези, които плащат сметката на държави като Италия, Гърция. Това е само единия от рисковете пред приемане на еврото. Реалния размер на този дял надвишава значително този, който е вписан в правилата на единния механизъм за стабилност. По настоящите изисквания ще платим грубо 4 милиарда евро", смята той.
По думите му това е задължителна вноска и не е под въпрос. Има обаче по-голяма заплаха.
"Миналият път когато Гърция стигна до фалит, няколко пъти се наложи другите членки на еврозоната да й покриват заемите и крайната сума излезе много над това, което единния механизъм предвиждаше. Въпросът е дали отново няма да се случи. Тези неща са непредвидими" заяви Вулджев.
Плашещото е, че нямаме никаква яснота върху това какво ще платим.
"Имаме и морален риск, понеже имаме високи нива на корупция в държавата. Ако сме в позицията на страна като Гърция може един период да ни е много добре, но ако в дългосрочен план се вкараме в същата ситуация като южната ни съседка, която до днес има хронична безработица и конкурентоспособна икономика, нито един от тези варианти не изглежда благоприятен", заяви експертът.
По думите му липсата на субсидиране на нашия държавен дълг от голяма централна банка е нещо хубаво. Данъкоплатците трябва да осъзнаят, че това е в техен интерес да остане".
Ще намалеят ли лихвите по кредита?
По думите на Вулджев това е спекулативен аргумент. Опитът от други държави е противоречив.
"На някои места се е случило да се наблюдава спад - като Италия и Гърция например. В Словакия например нямаше спад, както и при другите не се наблюдава някаква голяма разлика и няма как да се каже, че заради влизането им в еврозоната има някакъв огромен спад."
Как ще се променят цените?
По думите на експерта има краткосрочно увеличение на инфлацията при някои стоки. Това е нещо, което се случва почти навсякъде.
"По всяка вероятност няма да да видим много голяма инфлация. Възможно е по-значително повишаване при хранителни стоки, ресторантьорски услуги. На много места се забелязва вдигане на цените непосредствено след влизането в еврозоната", коментира Вулджев.
"В еврозоната има много сериозни разлики в инфлационните нива на едни и други държави. Средното ниво изглежда ниско, но на места като Германия и Холандия, то е по-високо, отколкото в южните държави. Това се дължи на по-конкурентноспособния им износ на южните държави - Португалия, Испания, Италия. Когато са приели еврото, те успяват да носят повече на по-ниски цени. Там трудно може да се видят високи нива на инфлация. При страни като Германия, където преди приемането на еврото валутата им е била по-сила, на практика след приемането се обезценяват, вносът им става по-скъп и цените се вдигат", заяви той.